Определение № 12426 от 24.09.2019, Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ .......... гр. Варна, 24.09.2019г.

Варненският районен съд, гражданско отделение, 9-ти състав, в закрито съдебно заседание, проведено в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9569 по описа за 2019г. на ВРС, 9-ти с-в, за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на делото са искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК с искане на ищеца Н. Н., да се установи, че той не дължи на отв. „Енерго про – продажби“ АД, сума от 2575.32лв., съставляваща корекция на ел. енергия за собствен на ищеца имот, за периода 05.06.2018г. – 05.06.2019г., за която е издадена фактура №********** от дата 07.06.2019г.

В исковата молба се твърди интерес от иска поради вписването на сайта на ответното дружество на горепосоченото задължение на ищеца.

С отговора на исковата молба ответникът отрича да претендира вземане за гореописаната сума, на горепосоченото основание, от ищеца. Твърди, че сумата се претендира от третото лице „Електроразпределение север“ АД, което е издало и процесната фактура.

След допълнителна дадена на двете страни възможност ищецът поддържа интерес от иска поради вписването на сайта на ответника на горепосоченото задължение на ищеца, като допълнително представя изпратени от самия абонат възражения до ответника.

След допълнителна дадена на двете страни възможност ответникът също поддържа позицията си от отговора.

Служебно е изискана от третото лице „Електроразпределение север“ АД спорната фактура №********** от дата 07.06.2019г., като същата е постъпила на 20.09.2019г. и видно от нея тя действително е издадена от това дружество.

При тези данни по допустимостта на делото съдът намира следното:

Правен интерес от установителен иск за недължимост на парична сума е налице тогава, когато ищецът твърди, че ответникът претендира от него плащане на въпросното парично задължение. В допълнение актуалната съдебна практика акцентира и върху наличието на доказателства или доказателствени искания в исковата молба, които свидетелстват за извънсъдебния спор между страните. Не е без значение и процесуалната позиция на ответника, която може да потвърди или да разколебае предпоставката за извънсъдебен спор.Във всеки случай следва да се държи сметка за конкретната ситуация, съобразно обсъдените принципни правила, за да се прецени наличие или не на обоснован интерес от иска.

В настоящия случай към исковата молба не са представени доказателства за наличието на извънсъдебен спор с ответника, оформен чрез волеизявления на страните, една към друга, преди делото. Единствено е представена разпечатка от сайта на ответното дружество, която само на и до фазата исковата молба може да индикира твърдението на ищеца. Но в отговора ответникът категорично отрича да претендира вземане за гореописаната сума, на горепосоченото основание, от ищеца. Нещо повече – след служебно изисканата от „Електроразпределение север“ АД информация е видно, че спорната фактура №**********/07.06.2019г. действително не е издадена от „Енерго про – продажби“ АД, а напротив – тя е издадена от третото лице „Електроразпределение север“ АД. А в представените с УМ на ищеца „възражения до ответника“ не се съдържа отговор от ответника, в който да фигурира неговата претенция към ищеца.

При тези данни съдът намира, че ищецът няма обоснован правен интерес от предявения иск срещу ответника, защото няма и доказан извънсъдебен спор между страните по делото. Спорът на ищеца е с друго лице, което не е страна.

По разноските: При прекратяване на делото в хода на производството, при хипотезата на липсващ или отпаднал правен интерес, следва да се прецени всеки конкретен случай, подведен под общата предпоставка коя от страните е причина за завеждане на делото. В настоящия случай съдът намира, че не следва да бъдат присъждани разноски в полза на която и да е от страните.

В полза на ищеца не се следват такива разноски, защото той не е изчерпил извънпроцесуалните способи да изясни и да се осведоми за реалните параметри на задължението му – няма твърдения да е посещавал (изобщо, още по-малко на конкретни дати) Центъра за обслужване на клиенти на ответника; да е водил разговори по повод задължението; да е искал преписи от фактурата или писмени потвърждения за съществуването и автора й; няма твърдения да е ползвал за подобна цел Телефонния център на ответника; не са налице и данни за писмена кореспонденция между страните. Напротив – ищецът се е задоволил да се позове на вписването на някакво задължение на сайта на ответника, за да предяви иска, което е необосновано. Но не пред съда следва да се изясняват подобни въпроси, а съдът следва да се сезира едва след реалното конституиране на извънсъдебен спор, който той да разреши със способите и правилата на закона.

От друга страна ответникът също не е с прецизно поведение по случая, до деня на образуване на делото – факт е, че на сайта му продължава да фигурира за задължение на ищеца исковата сума; а на възражението на ответника не е вписал изрично, че претенцията изхожда от третото лице – очевидно също очаквайки да конкретизира своята позиция едва пред съда. Което също не е коректно.

По тези причини съдът намира, че никоя от страните не е имала нужното извънпроцесуално поведение по делото, което да я направи еднолично отговорна или за образуване на делото. И за това никоя от тях не следва да се обогати, като й се присъдят пълния размер на претендираните от нея разноски.

Воден от горното съдът

О

П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА изцяло производството гр.д. №

9569 по описа за 2019г. на ВРС, 9-ти с-в, на осн. чл.130 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца пред ОС – Варна в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………