Решение № 3735 от 03.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3735 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251100507295 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от В. Б. А., срещу решение № 5270 /25.03.2025 г., постановено по гр. д. № 20241110152407 по описа за 2024 година на СРС, 46 състав.

С обжалваното решение, е признато установено спрямо „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, по предявения от В. Б. А. с ЕГН: **********, и адрес: гр.София, ж.к.

****, отрицателен установителен иск, че В. Б. А. не дължи сума в размер на 716.52 лева /седемстотин и шестнадесет лева и петдесет и две стотинки/, представляващи начислена топлинна енергия за периода от 01.05.2022г. до 01.05.2023 г., тъй като посочената сума е заплатена за периода 01.05.2021г. до 01.05.2022 г., но не е приспадната за следващия отчетен период, като е отхвърлен иска за разликата над 716.52 лева до пълния предявен размер от 832, 12 лева.

Признато е за установено и че спрямо „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, по предявения от В. Б. А. с ЕГН: **********, и адрес: гр.София, ж.к. ****, отрицателен установителен иск, че В. Б. А. не дължи сума в размер на 140, 84 лв. /сто и четиридесет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляващи начислени лихви за периода 2021-2023 г. като се отхвърлят предявените от В. Б. А. с ЕГН: **********, и адрес: гр.София, ж.к. **** срещу „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, искове за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи:

-сума в размер на 229, 28 лв. /двеста двадесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща допълнително надчислена сума за топлинна енергия за периода 2022г. - 2023 г.

-сума в размер на 420, 63 лв. /четиристотин и двадесет лева и шестдесет и три стотинки/ представляващи недължимо платени суми за периода 01.05.2022г. до 01.05.2023г.

1

Отхвърлени са предявените от В. Б. А. с ЕГН: **********, и адрес: гр.София, ж.к.

**** срещу „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, искове с правно основание чл.

79, ал. 1 пред. 2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати -сума в размер на 420, 63 лв. /четиристотин и двадесет лева и шестдесет и три стотинки/ представляващи недължимо платени суми за периода 01.05.2022г. до 01.05.2023г.

-сума в размер 2000, 00 лв. /два хиляди лева/, представляващи претърпени неимуществени вреди от ищеца, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания както и задълбочаване на заболяването, от което същия страда.

Със същото е осъден В. Б. А. с ЕГН: **********, и адрес: гр.София, ж.к. ****, да заплати на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата 1181.57 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: гр. София, 1336, общ.

Люлин, ж.к. **** за периода от м.05.2023г. до м.04.2024г., сумата от 41.60 лева. - лихва за периода 15.08.2024г. до 15.11.2024г., сума за дялово разпределение - 9.96 лева - главница за периода от м.05.2023г. до 04.2024г., ведно със законната лихва върху двете главници/ 1181.57 лева и 9.96 лева/ от датата на подаване на иска/19.11.2024 г./ до окончателното плащане, като e отхвърлен иска за главница за ТЕ над уважения размер от 1181.57 лева до пълния предявен размер от 1877.71 лева и за периода от м.05.2022 г. до м.04.2023 г., иска за мораторна лихва върху главницата за ТЕ над уважения размер от 41.60 лева до пълния предявен размер от 209.32 лева и за периода от 15.12.2022 г. до 14.08.2024 г., претенцията за законна лихва върху неоснователния размер на главницата както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 2.07 лева за периода от 15.11.2022г. до 15.11.2024г.

Разпределени са разноските между страните.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства.

По така предявения иск в тежест на "Топлофикация София" ЕАД е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т. е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.

Според действащата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от 2 топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал.

2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна соб-ственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоя-телно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Именно те са задължени да заплащат продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно те са встъпили в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Видно от представения по делото нотариален акт №2, том I, рег. №669, дело №2 от 19.02.2015 г. Ж.Д.К. продава на В. Б. А. самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ апартамент с адрес: гр. София, ж.к. ****. Следователно страните са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Настоящият състав приема, че от техническа гледна точка, наличието на метеорологична проверка, със заключение "съответства" дава основание да се заключи, че за процесният период общият топломер е било годно средство за техническо измерване.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на ТЕ се осъществява при публично известни общи условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача сума за услугата дялово разпределение. Чл. 156 ЗЕ урежда отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Съгласно чл. 22, ал. 1 от общите условия клиентите заплащат на ищеца стойността на услугата "дялово разпределение", извършвана от из-брания от тях търговец.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топ-линната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ възлага отговорността за извършването на дялово разпределе-ние на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват 3 дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Следователно ищецът може да извършва разпределението сам или чрез друг търговец, вписан по съответния ред, поради което и неоснователни са възраженията на въззивника, че само "Топлофикация" може да извършва това разпределение, тъй като е регистрирано лице по чл. 139а ЗЕ.

Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е определен в ЗЕ. По силата на разпоредбата на чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се потвърди.

По разноските:

На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 100 евро за юрисконсулстко възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5270 /25.03.2025 г., постановено по гр. д. № 20241110152407 по описа за 2024 година на СРС, 46 състав.

ОСЪЖДА В. Б. А. с ЕГН: **********, и адрес: гр.София, ж.к. ****, да заплати на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 100 евро.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.