Решение № 969 от 12.09.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3170/2023
- Вид
- Решение № 969
- Подписан
- 12.09.2024
- Състав
- Мария Яначкова, Десислава Борисова Николова, Миглена Йовкова
Цитирани разпоредби
- член 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- член 263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 269 · Граждански процесуален кодекс
- член 38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- член 52 · Закон за задълженията и договорите
- член 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 969 гр. София, 11.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Яначкова
Членове:
Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000503170 по описа за 2023 година
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 89416/5.10.2023 г. ( по регистратурата на СГС ) на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД , град София чрез пълномощника – адвокат М. Г.
- срещу решение № 4756 от 11.09.2023 г. на СГС, I – 15 състав по гр.д.№ 11775/2021 г. в частта на уважения иск по член 432, ал.1 от КЗ за вземане от обезщетение за неимуществени вреди в размера на горницата над 10 000 лева до 20 000 лева .
Във въззивната жалба има оплакване за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, изразяващо се в присъждане на обезщетение в завишен размер , несъответен на травмите, периода на възстановяване на пострадалата и възрастта й.
В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата Л. И. К. отговаря чрез пълномощника си – адвокат В. О., че жалбата е неоснователна по липса на допуснато нарушение на член 52 от ЗЗД и съобразяване естеството на 1 травматичните увреждания , възстановителния период, интензитета на търпените болки и другите последици, установени със КСППЕ .
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора, изразените от представителите на страните в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .
Обжалваното решение е постановено по предявен с искова молба с вх.№ 18766/28.09.2021 г. ( по регистратурата на СГС ) от Л. И. К. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД , град София иск с правно основание член 432,ал.1 от КЗ за вземане от обезщетение за неимуществени вреди в размер от 20 000 лева, по твърдения, че на 29.05.2021 г. в град София по вина на застрахован при ответника по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач на автомобил, марка „ Пежо “ с рег. № ******** е предизвикато пътнотранспортно произшествие с участие на управлявания от ищцата лек автомобил , „ Ауди“ ,модел „ А3“ с рег. № ******** и тя получила : мозъчно сътресение, контузия на главата, ; множество охлузвания и кръвонасядания по тялото, ръцете и краката ; контузия на гръбначния стълб и нервни коренчета, установена на 3.06.2021 г. с магнитно – резонансно образно – диагностично изследване ; приета била за тридневно лечение във ВМАМБАЛ, град София , назначена й била медикаментозна терапия ; носила стабилизиращ корсет ; изпитали силни и продължителни болки в областта на главата, крайницитге ,гръдния кош, корема и гръбначния стълб ; имала негативни изживявания – слабост, лесна раздразнителност, безспокойство и притеснение , сънувала кошмари ; предявила застрахователна претенция на 7.06.2021 г.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД , град София оспорил срочно всички твърдени като основание на иска факти и размера на иска – предмет на обжалваното решение - като завишен; въвел възражение за съпричиняване .
Влязло в сила, като необжалвано, е решението на СГС в частта, с която искът по член 432,ал.1 от КЗ е уважен до размера от 10 000 лева , като относно осъществяване на фактите от основанието му : деликтно поведение на водача като причина за ПТП и получаване от ищцата на всички твърдени в исковата молба травматични увреждания ; наличието на застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите за увреждащия автомобил и 2 възникването на вземането за застрахователно обезщетение в размера по уважения иск , както относно неосъществяване на фактите, на които е основано възражението за съпричиняване , е формирана сила на пресъдено нещо . С оглед оплакванията във въззивната жалба пренесена пред въззивната инстанция е частта от предмета на спора единствено относно обема на отговорността на застрахователя за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищеца като пострадало от застрахователното събитие лице , за горницата над 10 000 лева до 20 000 лева.
За да определи като съответно на принципа за справедливост по член 52 от ЗЗД обезщетение в размер от 20 000 лева, СГС е отдал превес на следните обуславящи вредите обстоятелства : продължителността на болките в целия възстановителен период от 3 месеца ; вида на лечението- консервативно в лечебното заведение и при спазване на постелен режим – в домашни условия за една седмица, носенето на имобилизационен корсет като причина на неудобства ; развитието на посттравматично стресово разстройство, чиито проявления са : нарушения в съня и изпитване на страх ; постигането на пълноценна адаптация в психологически план при леки когнитивни промени, които не затрудняват ежедневното функциониране ; променената по причина на пътния инцидент професионална ориентация на ищцата и преустановяване на заниманията като професионален танцьор .
Удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се преценяват конкретни факти, които в случаите на травматични увреждания са : характерът и степента на увреждането; обстоятелствата, при които то е получено; възрастта на пострадалия, вредоносните последици, болките и страданията; тяхната продължителност и интензитет; протичането на възстановителния процес; прогнозата за здравословното състояние на пострадалия и обществено- икономическите условия в страната към датата на увреждането.
Въззивната инстанция намира , че травмите по органи като главата, мозъка и гръбначния стълб в областта на шийния и гръдния отдел, в т.ч. на нервни коренчета съставляват по – тежко засягане на телесната цялост .
Ищцата е търпяла болки и страдания , по – интензивни в първите 20 – 30 дни и умерени в останалия срок на общия възстановителен период от три 3 месеца. Макар лечението да е било консервативно, да е протекло без усложнения и да е завършило , без да има данни за невъзстановени увреди с оглед младата възраст на ищцата ( тогава на 19 години ), като фактор за по – бързо възстановяване , тя не е могла, след получените травми, да продължи обучението си като професионален танцьор ( в училището по хореография в Пловдив ) и променила професионалните си планове. Продължила е към освидетелстването на 8.09.2022 г. от вещото лице – д-р Х. М. да има умерени , непостоянни „наболявания“ , нарушаващи в лека степен социално – битовата й активност . В съгласие със заключението на КСППЕ , последици от травматичните увреждания са отключените два типа психични процеси : развитието в резултат на органичните мозъчни промени на постконтузионен синдром и психо – реактивните състояния , първоначално под формата на остра стресова реакция и след месец – под формата на посттравматично стресово разстройство , чието кумулативно въздействие е било по – неблагоприятно за ищцата . Тези състояния несъмнено сочат също на по – тежко засягане на неимуществената сфера на ищцата .
Като съобразява горните обстоятелства, както и обществено – икономическите условия в страната към средата на 2021 г. , израз на които са застрахователните лимити на отговорността на застрахователите по задължителната застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите, въззивният съд намира, че парична сума в размер от 20 000 лева е достатъчна за репарирането на неимуществените вреди, които са произлезли за ищцата от травматичните увреди от ПТП . Като е определил в спора по член 432,ал.1 от КЗ същия размер на застрахователното обезщетение , първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт
. Въззивната инстанция го потвърждава .
За въззивното производство пълномощникът на въззиваемата, осъществил процесуалната й защита безвъзмездно, има право на възнаграждение по член 38,ал.2 от ЗА, изчислено съобразно правилото на член 7,ал.2,т.3 от НМРАВ ( в ред. от Дв,бр. 68 от 2020 г. ) към датата на сключване на договора с клиента – 22 .08.2022 г. , в размер от 830 лева, или 996 лева, с ДДС.
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4756 от 11.09.2023 г. на СГС, I – 15 състав по гр.д.№ 11775/2021 г. в обжалваната, осъдителна част .
ОСЪЖДА ЗД „ БУЛ ИНС“ АД , град София ,бул. „ Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на адвокат В. О. с адрес град *** ул. „ ***“ № *,ап.* възнаграждение в размер от 996 ( деветстотин деветдесет и шест ) лева с ДДС на основание член 38,ал.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5