Решение № 61 от 23.08.2024, Районен съд - Пирдоп
- Съд
- Районен съд - Пирдоп
- Дело
- Административно наказателно дело 217/2023
- Вид
- Решение № 61
- Подписан
- 23.08.2024
- Състав
- Донка Иванова Паралеева
Цитирани разпоредби
- чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.174, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 61 гр. , 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Д.И.П. при участието на секретаря Д.Т.Т. като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело № 20231860200217 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Т. С., ЕГН: **********, подадена чрез адв.Н. И. от САК срещу Наказателно постановление /НП/ № ************/21.09.2023г., издадено от началник група в РУ-****** към ОДМВР-София, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. В издаденото НП е посочено, че на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.
С жалбата се отправят оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и явна несправедливост на оспореното НП и се иска неговата отмяна. Сочи се, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение- е е извършена преценка на събраните доказателства, каквото задължение е въведено от наказващия орган с нормата на чл.52, ал.1 ЗАНН. Сочи се, че не е спазено изискването на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, а именно: не е описано коректно нарушението и не са посочено доказателствата, които го потвърждават по несъмнен начин. Твърдяното нарушение не било описано съобразно изискванията на закона, а отразените в него факти не отговаряли на обективната истина. Изказано е съмнение в годността на процесния Алкотест-дрегер, с който е отчетена пробата към момента на взимането й. Твърди се и че оспореният административен акт не отговаря и на изискванията за форма по чл.59, ал.2, т.4 АПК, която разпоредба задължава издателя да посочи фактическите и правни основания, т.е. да посочи мотиви. Жалбоподателят счита наложеното наказание също за несправедливо и неправилно.
1
В проведените съдебни заседания жалбоподателят М. Т. С. не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна- Началник група в Районно управление - ******, както и Районна прокуратура – ************, ТО-****** не изпращат представители в съдебно заседание и не ангажират становище. Единствено в придружителното писмо, с което е изпратена преписката, е заявено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.08.2023г., в 22:13 часа в гр.******, на ул. „************“ полицейски екип от РУ-****** към ОДМВР-София спрял за проверка лек автомобил марка „****“, модел „************“, с рег. № ************, управляван от М. Т. С.. Направен бил тест на водача с „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDM-0176. Водачът не приел показанията на техническото средство и заявил, че желае да даде кръв за химическо изследване, но такава проба в крайна сметка не дал. На основание показанията от дрегера му бил съставен от младши автоконтрольор Ф. К. АУАН серия GA № ************ , в който било отразено, че лицето управлява МПС след употреба на алкохол, установено с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM-0176, скалата на който отчела 1.07 % промила алкохол в издишания въздух. Въз основа на посочения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства.
В хода на процеса са приети и приобщени писмени доказателства, а именно: АУАН серия GA №************/13.08.2023г., талон за медицинско изследване №135070, заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи; справка за нарушител/водач на името на М. Т. С., списък на средствата за измерване- анализатори на алкохол в дъха, собственост на ОД МВР София, преминали последваща проверка, разпечатка от паметта на техническо средство „Draeger Alcotest 7510“; гласни доказателства, а именно: показанията на свидетеля Ф. Г. К. и И. С. И..
Административнонаказателното производство срещу М. Т. С., приключило с издаване на обжалваното НП, е образувано със съставяне на АУАН серия GA №************/13.08.2023г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.1 ЗДвП. От АУАН се установява, че същият е съставен за това, че: на 13.08.2023г., в 22:13 часа в гр.******, на ул.
„************“, М. Т. С. управлява МПС от кат. М1 л.а.- „**** - ************“, с рег.
№************, лична собственост, като: 1) управлява МПС след употребата на алкохол, установено с техническо средство „Алкотест – дрегер“ 7510, с фабр. №ARDM-0176, годен до 11.23г., скалата на който отчела 1.07 % промила алкохол в издишания въздух. Посочено е, че е издаден талон за медицинско изследване с №135070 в 22;25 часа на 13.08.2023г. пред ФСМП- гр.******. Като нарушена разпоредба в АУАН е посочен чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП – Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. В АУАН е записано, че лицето няма възражения.
Подписи върху АУАН са положили актосъставителят и свидетелят по акта, а нарушителят не 2 се е подписал. В разписката за получен препис от акта има положен подпис, но е видно, че това е същият подпис като този на свидетеля И. С. И..
Видно от приложения по делото талон за медицинско изследване, същият е с №135070 и е издаден от мл.автоконтрольор Ф. К.. В талона е посочено, че е извършена проверка на лицето М. Т. С. от гр.****** с Алкотест Дрегер 7510, с фабр. № ARDM-0176, тариран до 11.23г., показал положителен резултат от 1.07%. В талона е записано, че началото на проверката е било в 22:13 часа на 13.08.2023г. Проверяваното лице е положило подпис в талона, като е записано от актосъставителя, че лицето не приема показанията на техническото средство, а самият проверяван е записал, че желае установяване концентрацията на алкохол в кръвта с доказателствен анализатор, както и медицинско и химическо изследване, за което лицето се е и подписало. В талона е вписано, че лицето бива уведомено, че може да се яви във ФСМП- гр.****** до 45 минути от връчване на талона. С подписа си М. Т. С. е удостоверил, че екземпляр от талона му е връчен в 22:25 часа на 13.08.2023г. Не са приложени писмени доказателства, които да удостоверяват, че С. се е явил в медицинското заведение в указания му срок, за да даде кръв за изследване.
Според списъка, изготвен от „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“, техническото средство, с което актосъставителят е извършил проверката за алкохол, а именно „Дрегер 7510“ с фабр.№ ARDM-0176, е преминало периодична проверка на 03.04.2023 г., която е със срок на валидност 6 месеца.
Приложена е по делото и извадка от паметта на „Draeger Alcotest 7510“ с номер ARDM-0176, от която е видно, че има извършена на 13.08.2023г. в 22:13:23 часа проба, отчела резултат 1.07 ‰.
Видно от справката за нарушител/водач на М. Т. С., издадена от МВР, освен настоящото наказание, същият, за краткия си стаж като водач, има доста на брой санкционирани административни нарушения на ЗДвП, като никое от тях не е свързано с управление под влияние на алкохол.
По делото е разпитан актосъставителят Ф. Г. К., както и свидетелят по акта- И. С. И..
Актосъставителят Ф. Г. К., работещ като „младши автоконтрольор“ към РУ-****** си спомня за процесния случай, че било в тъмната част на денонощието, малко преди полунощ или след полунощ. Били със служебния си автомобил, поводът за спиране на жалбоподателя бил, че същият им отнел предимството, поради което го спрели и при проведения с него разговор забелязали, че се държи малко неадекватно, във видимо нетрезво състояние е и лъхал на алкохол. Изпробвали го и пробата била межди 1.1 и 1.2 промила. След това на мястото се събрали група хора, роднини на жалбоподателя и започнали да крещят, което не попречило на полицейсия екип да си изпълни задълженията. Свалили номерата на автомобила и съставили АУАН. Издали му талон за кръв, след което, тъй като пробите кръв се взимат в присъствие на полицаите, лицето дошло в Бърза помощ малко преди да му изтече времето, но явно на място размислил и отказал да даде кръв, а направо си тръгнал.
Актосъставителят казва, че дрегерът, с който е извършил пробата, бил минал техническа 3 проверка. Актосъставителят твърди и че са предоставили възможност на нарушителя да наведе възражения, а също му връчили и екземпляр от акта.
Свидетелят И. С. И.- младши полицейски инспектор в Група „Охранителна полиция“, твърди за процесния случай, че споменът му е, че нарушението, което установили, било шофиране след употреба на алкохол, като лицето отказало да подпише акта, за което той се подписал в графата „свидетел“. Спомня си, че лицето поискало да му бъде нправен кръвен тест и колегата му дал съответните документи. Нарушението било установено с Алкотест дрегер, който според свидетеля бил минал техническа проверка, освен това колегата му предоставил на лицето цялата информация, която била необходима за съответния уред и му обяснил и за самия тест. И според този свидетел, при проверяваното лице имало видими признаци за употреба на алкохол- забавяне в говора, трудно вземане на решения. Свидетелят твърди, че отнело около 15 минути на лицето да реши дали иска да бъде тествано с дрегера.
До последно отричал обаче употребата на алкохол. Впоследствие свидетелят и колегата му отишли във ФСМП-******, за да станат свидетели на кръвната проба, но лицето се явило и отказало да даде кръв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото НП е връчено на 22.09.2023г., а жалбата е депозирана на 29.09.2023г.
По компетентността:
Компетентността на актосъставителя и на издаващия наказателното постановление началник-група при РУ ****** се извежда от изричен акт на министъра на вътрешните работи- Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г., с която е определено кои лица имат правомощия да съставят АУАН по ЗДвП и да издават НП по ЗДвП. Според т.2.1 във вр. т.1.3.2 от заповедта, да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят АУАН по ЗДвП, имат право полицейски органи, заемащи длъжност „младши автоконтрольор II-I степен“ в областните дирекции на МВР и техните териториални структорни звена. Именно такава длъжност заема актосъставителят Ф. К., за което няма спор по делото. Наказателното постановление пък е издадено от Началник група „Охранителна полиция“ на РУ-******, а според т.3.9 от цитираната заповед лицата, изпълняващи такава дейност, имат такова правомощие.
По законосъобразността:
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че наказателното постановление е незаконосъобразно.
4
На първо място, съдът констатира, че е допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на процесния АУАН, доколкото от същия е видно, че соченото за нрушител лице е отказало да го подпише, тъй като АУАН-ът не съдържа негов подпис, а и свидетелят И. заявява, че лицето е отказало. Въпреки това, в АУАН не фигурира подпис на свидетел под забележката за отказ на лицето да подпише акта. Вместо това, подпис е положен (който визуално е аналогичен с този на свидетеля И.) в разписката за получаване на акта. По този начин, дори свидетелят И. И. поради техническа грешка или друга причина, да е положил своя подпис в грешната графа, АУАН-ът губи своята доказателствена стойност и дори нещо повече- придаден му е вид сякаш нарушителят е получил препис от същия, а това не е верен обективно факт. Това процесуално нарушение не може да бъде пренебрегнато и счетено за несъществено.