Решение № 22845 от 12.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22845 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110139046 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „***********“ ЕАД срещу Б. Г. Д., с която са предявени осъдителни искове за следните задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. **************, с абон. № 126489, а именно: 248.31 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2021 г. до м. 12.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 01.07.2025 г. до окончателното плащане; 84.65 лв. – мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 12.04.2025 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на процесния имот, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за исковия период топлинна енергия за имота, като собственикът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „*********“ АД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете. Признава, че до 16.12.2021 г. е бил собственик на процесния имот.

Твърди, че до този момент в имота е ползвана единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, а отоплението е било изключено. Възразява, че представените справки и съставените от ищеца документи са негодни доказателства. Изтъква, че липсват документи, съставени от топлинния счетоводител. Посочва, че на 16.12.2021 г. е продал процесния имот, а на 29.12.2021 г. е платил всички задължения за него към ищеца. Счита, че ако в имота има консумация на топлинна енергия за отопление, то тя е ползвана от новия собственик след продажбата, но не се дължи от него. Релевира възражение за изтекла 1 погасителна давност за вземанията. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „*********“ АД изразява становище, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с действащите нормативни актове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК осъдителни искове за вземания, за които е отказано по ч. гр. д. № 23117/2025 г. по описа на СРС, 85 състав, да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия; реално доставена топлинна енергия през процесния период, цената на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на тези факти е в тежест на ищеца.

В случая с Определение № 42403/13.10.2025 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието през исковия период на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните за процесния имот.

Договорът съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***********“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

Ответникът твърди, че през исковия период в имота е доставяна единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, от което следва, че не оспорва, че имотът е бил топлоснабден и че в него е извършвана реална доставка на топлинна енергия, а единствено оспорва нейното количество и цена. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в имота е от значение единствено за доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на претендираната цена, са представени писмени доказателства от дружеството, извършвало дяловото разпределение на топлинна енергия, сред които са и изравнителните сметки, както и е прието заключението на съдебно-техническата експертиза.

От заключението на вещото лице Т., което съдът кредитира като обективно, компетентно, обосновано и корелиращо с представените от третото лице – помагач писмени доказателства, се изяснява следното: За процесния период редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана 2 топлинната енергия за разпределение в сградата. Топломерът в абонатната станция през исковия период е бил изправен, тъй като е преминал проверка, която макар и да е извършена след законовия срок, е приключила със заключение за съответствие. За исковия период остойностяването на потребената топлинна енергия в процесния имот е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение. За периода не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота, тъй като радиаторите в него са демонтирани. През процесния период в имота има монтиран водомер, който според главния отчет от 30.07.2021 г. /за предходния отчетен период/ е без пломба и към тази дата показанието му е 76 куб. м. Поради липса на отоплителни тела и на узаконен водомер в имота за исковия период няма главен отчет. От „*********“ АД са разяснили на вещото лице, че поради липсата на пломба на водомера топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена на брой лица с разходна норма 140 л./денонощие/1 бр. потребител, което обаче не съответства на данните в изравнителната сметка – в нея е начислена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за 46 куб. м., което количество не отговаря за начисление на брой лица, защото не е кратно на разходната норма, а освен това в нея е отразено, че през процесния период в сградата няма начисления на брой лица. Същевременно според Талон за пломбиране на водомери от 15.04.2022 г. при смяната на водомера показанието на стария водомер е 77 куб. м., което сочи липсата на консумация на топла вода. Поради това вещото лице Т. не може да потвърди като правилни начисленията на служебна топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Начислявана е в имота също така топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като тя е определена по нормативно установена формула и е разпределена между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, а изчислението е правилно извършено. Вещото лице Т. счита, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби с изключение на дяловото разпределение на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.

Доверявайки се изцяло на заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът намира възражението на ответницата, че в имота е доставяна единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, за основателно.

На основание чл. 153, ал. 6 вр. ал. 2 ЗЕ потребителят дължи цена за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, до момента на прекратяване на топлоснабдяването в цялата сграда.

В мотивите към Решение № 5/22.04.2010 г. по конст. д. № 15/2009 г. на КС, е посочено, че сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата – етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. При съсобствените вещи в сгради – етажна 3 собственост, след като всички обитатели участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, така те трябва да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация.

В мотивите към ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

На следващо място, налице е тълкуване с Решение от 09.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, съгласно което е допустима национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, както и която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

Всичко изложено обосновава извод, че щом ответникът е клиент на топлинна енергия за процесния имот, находящ се в топлоснабдена сграда, той дължи заплащане на цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, независимо дали ползва топлинна енергия за индивидуалния си обект.

На съда е служебно известно, че с Решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. д. № 85/2024 г. по описа на ВАС, 5-членен състав, е оставено в сила Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д.

№ 746/2021 г. по описа на ВАС, 3-членен състав, с което са отменени т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № ЕРД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката. Решението за отмяната има действие от влизането му в сила съобразно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, т. е. отмяната засяга правоотношения, развили се след влизане в сила на решението, какъвто настоящият случай не е, поради което отмяната е ирелевантна за основателността на исковите претенции.

От друга страна, с Решение от 23.10.2025 г. по дело C-760/23 СЕС приема, че член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и 4 доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В т.