Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 863 от 18.10.2022, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 1961/2022
Вид
Решение № 863
Подписан
18.10.2022
Състав
Велина Пенева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 863 гр. Стара Загора, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. В.а като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20225530101961 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявен е иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ Ищецът твърди в исковата молба, че на 11.08.2016г. ответникът П. Д.

В., управлявайки в пияно състояние МПС - лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с рег. № ***, нарушил правилата за движение от ЗДвП и извършил пътно-транспортно произшествие на пътя между с. *** и с.

П. в община Стара Загора, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на А. С. Т.. За описаното пътно - транспортно произшествие и настъпилият смъртен случай било образувано наказателно производство срещу П. Д. В., което приключило с влязла в сила присъда № 37 от 11.07.2017г. по НОХД № 313/2017г. на Старозагорския окръжен съд.

Причинявайки по непредпазливост смъртта на А. С. Т., ответникът П. Д. В. нанесъл неимуществени вреди на сестра му Т. С.а Й.. Тъй като, за лекия автомобил „Фолксваген”, модел „Голф” с рег. № ***, който управлявал ответника при пътно-транспортното произшествие имало сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” с ищеца, от страна на Т.

С.а Й. бил предявен иск срещу застрахователя. С решение № 531 от 19.11.2019г. по т.д. № 353/2018г. на Окръжен съд - Стара Загора, съдът присъдил в полза на Т. С.а Й. сумата 20 000 лв., ведно със законната лихва от 18.10.2018г. до окончателното й изплащане.

Решението на първоинстанционния съд било потвърдено с решение № 121/01.04.2020г. по в.т.д. № 56/2020г. на Апелативен съд - Пловдив и не било допуснато до 1 касационно обжалване, съобразно определение № 211/21.04.2021 г. на Върховния касационен съд. След постановяване на въззивното решение, Т.

С.а Й. се е снабдила с изпълнителен лист от Апелативен съд - Пловдив за сумата 20 000 лв. и въз основа на него било образувано изп. дело № 20217650401905 по описа на Частен съдебен изпълнител Гергана Илиева, рег.

№ 765, район - района на Окръжен съд - Стара Загора. На 12.05.2021 г. от страна на ищеца, в качеството му на длъжник по изпълнителното дело, било извършено плащане по сметка на съдебния изпълнител на сумата 28 539,54 лв., включваща главница, лихви и разноски. С изплащането на горепосочената сума, която представлявала застрахователното обезщетение и с оглед разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, за ищеца било възникнало право на регрес, тъй като причинителят бил употребил алкохол в нарушение на забраната на чл.5, ал.3 от ЗДвП.

Искането е, да бъде осъден ответника П. Д. В., да заплати на ищеца Застрахователно еднолично акционерно дружество “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, гр.София сумата 5 000 лв., представляваща частичен иск от сумата 20 000 лв., изплатена от ищеца като застрахователно обезщетение за нанесени от ответника неимуществени вреди на трето лице Т. С.а Й., вследствие причинена по непредпазливост смърт на брат й А. С. Т. при настъпило на 11.08.2016г. пътнотранспортно произшествие на пътя между с. *** и с. П. в община Стара Загора, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Ищецът претендира разноски. Плащането можело да се извърши по следната банковата сметка на ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД в банка „Юробанк България“ АД/Пощенска банка/: IBAN: ***; BIC: ***.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от ответникът П. Д. В. не е постъпил писмен отговор на исковата молба.

В първото по делото съдебно заседание ищеца се представлява от адв.

Кр. К., ответника се явява лично.

Приложена по делото е Присъда №37/11.07.2017г. по НОХД №313/2017г. по описа на ОС Ст. Загора видно от която е, че ответника е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343 ал.4 вр. с ал.3 б. б пр. 1 вр. ал. 1 б.в вр. с чл.342 ал.1 от НК-на 11.08.2016г. по път между с.

*** и *** около 1100м. след указателна табела за с. П. при управление на МПС-лек автомобил марка „Фолксваген голф“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смърт на едно лице-на А. С. Т. и средна телесна повреда на друго лице-на С. А.ов Т., като деянието е извършено в пияно състояние и от него са настъпили смърт на едно лице и телесна повреда на друго лице, като му е наложено наказание 2

3 години „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено като е определен изпитателен срок от 4 години.

Приложено по делото е Решение от 19.11.2019г. по т.д. 353/2018г. на ОС Ст. Загора по силата на което ищцовото дружество е осъдено да заплати на Т. С.а Й. сумата от 20 000лв представляваща частичен иск от сумата от 150 000лв представляващи обезщетение за понесени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания от смъртта на брат й А. С. Т. настъпила вследствие на ПТП на 11.08.2016г.

Приложено по делото е Решение №121 по в.т.д. 56/2020г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено Решение от 19.11.2019г. по т.д. 353/2018г. на ОС Ст. Загора.

Приложена по делото е покана за доброволно изпълнение по образувано изпълнително дело №20217650401905 по описа на ЧСИ Г. Илчева рег. № 765 район на действие Ос Ст. Загора, до ищцовото дружество, с която е извършено и уведомление за това, че се налага запор върху банковите сметки на същото в „Уникредит Булбанк“ АД, сочи се стойност на общо задължение по ИД 28 456,21лв.

Налице по делото е справка за движение по сметки за периода 12.05.2021г.-13.05.2021г. Посочена е дата на осчетоводяване: 12.05.2021г. обороти: 28 539,54, кореспондент: ЧСИ №765 Гергана Илчева, основание:

202117650401905-Плащане по запор №604507. Тоест обосновава се извод, че заплащането на горепосочената сума е извършено по горепосоченото изпълнително дело образувано по издаден Изпълнителен лист №63 от АС Пловдив по в.т.д. № 56/2020г.

Приложено по делото е удостоверение за семейно положение на ответника-видно от което същия е вдовец.

Приложена е Заповед №ЗХУ-ИО/Д-СТ/2577/ФП/26.06.2020г., с която на ответника е отпусната месечна финансова подкрепа по чл.7. т.2 от ЗХУ в размер на 54,45лв.

Приложен по делото е документ-Индивидуална оценка на потребностите на хора с увреждане издадена на ответника, както и Експертно решение №1140 от 20.03.2020г., в което се сочи че ответника страда от общо заболяване Латерална стена на пикочния мехур и оценка на работоспособността-80% ст. на увр.

3

Налице по делото е Разпореждане №23223885454/01.07.2022г. издадено от НОИ-ТП Ст. Загора за ответника, в което се сочи месечен размер на пенсията и добавките 822,71лв.

Приложена по делото е декларация за имотно състояние на ответника от която е видно, че притежава лек автомобил марка „Фолксваген голф-1,3“ и е съсобственик на 1435 кв.м. от недвижим имот в с. П..

От правна страна:

Категорично установен е факта на случилото се пътно транспортно произшествие на 11.08.2021г., управляването на л.а. марка „Фолксваген голф“ с рег. № *** от водача В. в пияно състояние, случилото се нарушаване от страна на ответника на правилата за движение по пътищата и причиняване по непредпазливост смърт на едно лице-на А. С. Т. и средна телесна повреда на друго лице-на С. А.ов Т. и причинно следствената връзка между тях.

Не се оспорва твърдението, че към момента на ПТП имало действаща застрахователна полица от страна на ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс“ АД като застраховател за лекия автомобил управляван от ответника. Съгласно справка за движение по сметки за периода 12.05.2021г.13.05.2021г. на дата: 12.05.2021г. е извършено плащане на сума в размер на:

28 539,54, в полза на ЧСИ №765 Гергана Илчева, с основание:

202117650401905-Плащане по запор №604507.

За да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, по чл. 500 КЗ, е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1 настъпването на описаното в исковата молба ПТП; 2 наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на ПТП - то, по силата на което ищецът да е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица; 3 отговорност на ответната страна като причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка между поведението и вредите; 4 ответникът при настъпването на пътнотранспортното произшествие да е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата , като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта 4 над допустимата по закон норма, или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици, или други упойващи вещества;

5 изплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя на увереденото лице.

Не се спори по делото, че е имало валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между ищцовото дружество за лекия автомобил управляван от ответника.

От обсъденото по-горе, писмено доказателство, а именно: Присъда №37/11.07.2017г. по НОХД №313/2017г. по описа на ОС Ст. Загора се изяснява вида и характера на извършеното деяние от водача на МПС, неговата противоправност и вина.

Разпоредбата на чл.500, ал1, т.1 от КЗ не оставя съмнение, че регресното право на застраховател срещу застрахован водач по застраховка „Гражданска отговорност“ възниква, когато последният, при настъпване на ПТП е извършил някое от изброените в посочената норма нарушения по ЗДв.П: управлявал е автомобила под въздействие на алкохол, с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон или управлявал е автомобила под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или отказал е да се подложи на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества или виновно се е отклонил от такава проверка.

С присъдата по горепосоченото наказателно дело са установени авторството, противоправността и вината в поведението на водача на автомобила-ответника- който е нарушил правилата за движение по пътищата и от това са настъпили вредните последици за ищеца. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд в пределите на чл. 300 ГПК.

В чл. 500, ал. 1, т. 1, предложение 1 от КЗ е предвидено, че застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" има право да получи от застрахования платеното обезщетение, когато последният при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Поради обстоятелството, 5 ч е чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ пряко се отнася за водачи на МПС и предвид изричното посочване в същата, че поведението на водача на превозно средство следва да представлява нарушение по ЗДвП, следва да се приеме, че ограничението съответства на забраната, въведена с чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП .

Концентрацията на алкохол в кръвта, при която е допустимо управлението на МПС, се определя от правилата в Закона за движението пътищата /ЗДвП/ . В чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП , в редакцията на тази норма към момента на настъпване на събитието 11.08.2016г., именно – ДВ, бр. 54 от 2010 г., е предвидено, че на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Следователно, управляването на МПС след употреба на алкохол, независимо от това каква е концентрацията на алкохол в кръвта на водача, винаги представлява забранено от закона поведение. В законови норми са уредени хипотези, при които установеното количество на концентрация на алкохол в кръвта на водача е от значение. Това са чл. 174, ал.