Решение № 6193 от 13.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6193 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20261100507476 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба н а Е. В. В.- Н., срещу решение № 8130/04.05.2026 г. на СРС, ГО, 184 състав по гр. дело № 982/2026 г. Счита, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като излага съображенията си за това. Моли решението да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да уважи молбата за извършено спрямо въззивницата домашно насилие с налагане на мерките, посочени във въззивната жалба. Претендира да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна Т. Д. Н., в законоустановения срок не е подал възражение срещу въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивницата моли жалбата да бъде уважена и съдът да й присъди разноски, за които представя списък.

За съдебно заседание въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не се представлява.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от 1 ответницата в първоинстанционното производство, която страна има правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН валиден и допустим съдебен акт.

С молба от 15.01.2026 г., уточнена с молба от 19.01.2026 г., Е. В. В.- Н., е поискала да се издаде заповед за защита срещу Т. Д. Н., който е неин съпруг, с която да се наложат мерки за защита по ЗЗДН, описвайки в какво са се изразявали актовете на домашно насилие по отношение на нея, извършени от ответника на посочените в молбата дати.

Със заповед за незабавна защита № 30 от 28.01.2026 г., съдът е наложил мерки за защита срещу ответника по чл. 5, ал. 1, т. 1 , т. 3 и т. 4 от ЗЗДН.

С решение 8130/04.05.2026 г., СРС, ГО, 184 състав по гр. дело № 982/2026 г., е оставил без уважение молбата на Е. В. В., ЕГН********** за защита от домашно насилие чрез налагане на мерки по чл. 5 от ЗЗДН по отношение на Т. Д. Н., ЕГН********** и е отказал да издаде заповед за защита, с която на Т. Д. Н., да бъдат наложени мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.

Осъдил е, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН , Е. В. В.-Н., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС държавна такса в размер на 12,78 евро, както и сумата от 2,56 евро за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането й.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Първоинстанционния съд правилно е установил фактическата обстановка по делото въз основа на събраните по делото доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът се е мотивирал защо е достигнал до извода за неоснователност на молбата за защита. Въззивният съд напълно споделя установената от СРС фактическа обстановка и направените изводи, поради което не намира за необходимо да преповтаря тази доказателства и изводи и препраща към тях.

Въззивницата навежда доводи, че районния съд неправилно е приел, че декларацията „не допринася за изясняване на делото“, че свидетелските показания на Д. Н. ясно удостоверяват, че майка му е обект на системен психически тормоз с множество закани и обиди от страна на баща му, че в о.с.

2 з., проведено на 27.02.2026 г. , съдът е дал ход на делото поради липсата на основания за неговото отлагане на основание чл 142, ал. 2 ГПК, въпреки постъпила молба от същата дата от адв. Ц.З., че поради обективни причини е в невъзможност да се яви в о с.з, че съдът е бил длъжен служебно да извърши оценка на риска съгласно чл. 15, ал. 4 от ЗЗДН и методиката по Правилпнка за прилагане на ЗЗДН, поради което съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, че съдът неоснователно е отхвърлил искането за приемане на медиен репортаж за агресивно поведение на ответника към трети лица.

Тези доводи настоящия съдебен състав счита за неоснователни, поради следните съображения:

В декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е декларирано упражнено насилие на датите 07.12.2026 г., 09.12.2026 г. и 16.12.2026 г., които не са настъпили и към настоящия момент. Твърдяните на 14.01.2026 г. отправени заплахи за живота и здравето, и имуществото, псувни и обиди посредством вайбър комуникация, не са конкретизирани по никакъв начин като съдържание. Следва да се отбележи и, че същите актове на домашно насилие са посочени и в отговора на Е. В. В. на исковата молба на Т. Д. Н., по делото за развод между страните, която е с дата на постъпване в СРС 11.08.2025 г., докато настоящото производство е за актове на домашно насилие, извършени след 05.12.2025 г.- както твърди молителката в сезиращата СРС молба.

Свидетелските показания на Д. Н., събрани в първоинстанционното производство, също са лишени от каквато и да е конкретика относно индивидуализиране актовете на насилие по описание на акта, дата, час, място и начин на извършване на съответния акт, използваните средства при извършването му, конкретните действия на ответника. Относно довода в жалбата за системно домашно насилие, упражнявано от въззиваемия спрямо въззивницата- молбата за защита не съдържа описание на актове, не съдържа и дата, час, място и начин на извършване на съответния акт, използваните средства при извършването му, поради което е невъзможно да се установи извършени ли са такива актове на насилие- за такива актове на насилие не са ангажирани и никакви доказателства по делото. За адв. Ц.З., към датата на о.с.з., проведено на 27.02.2026 г., не са налице доказателства за представителна власт по отношение на молителката, поради което и няма как да са налице условията по чл. 142, ал. 2 ГПК, представляващи процесуална пречка за даване ход на делото. Настоящия съдебен състав счита, че 3 извършването на оценка на риска съгласно чл. 15 , ал. 4 от ЗЗДН би имало значение за вида и срока за налагане на мерки за защита, но високата степен на риск не е основание за основателността на молбата за защита, поради доказаност на същата. В производството по ЗЗДН се изследва дали са извършени конкретни актове на домашно насилие от лице срещу друго лице, за които законът изисква да се намират или да се намирали в определена връзка- това е предметът на делото, а не характерологични черти и особености на страните в процеса(каквото е агресивното поведение при други случаи, например). При недоказване на твърденията на страната, от които за същата произтичат благоприятни правни последици, какъвто е настоящия казус, молбата се оставя без уважение- както правилно е процедирал и първоинстанционния съд.

И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи основателността на жалбата.

Поради всичко изложено, съдът счита, че решението е постановено в съответствие с всички събрани относими по делото доказателства. Правните изводи на първостепенния съд кореспондират с доказателствата по делото.

Съдът е изложил съображенията си, въз основа на които е достигнал до конкретния правен извод, които се споделят и от настоящата инстанция. Ето защо първоинстанционното решение следва да се остави в сила.

При този изход на делото въззивникът, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 6,39 евро, а искането му за присъждане на разноски, е неоснователно.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №8130/04.05.2026 г. на СРС, ГО, 184 състав по гр. дело № 982/2026 г.

ОСЪЖДА Е. В. В., ЕГН ********** да заплати държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 6,39 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. В. В., ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.

4

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5