Решение № 32 от 09.02.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. В., 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Т. П. при участието на секретаря М.И.В. като разгледа докладваното от П. Т. П. Административно наказателно дело № 20251320201102 по описа за 2025 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Административно-наказателното производство е с правно основание по реда на чл.59, ал.1 и сл.от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба, подадена от М. Л. М. от гр.В., общ.В., обл.В., ул.”А.К.”, № 6, ет.4, ап.7 с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 24-1786-001463 от 03.10.2024г. на Началник РУ-В. – ОДМВР-В., с което на жалбоподателката е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300лв. /триста лева/, на основание чл.177, ал.1, т.3, б.А от ЗДП, за извършено от нея административно нарушение по чл.102 от ЗДП.

Жалбоподателят с жалбата си и в съдебно заседание, оспорва наказателното постановление, поддържа жалбата и моли да бъде уважена същата, като основателна и да бъде отменено атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно и необосновано.

Ответната по жалбата страна, административно-наказващият, орган със съпроводителното си писмо оспорва жалбата, поддържа атакуваното с нея наказателно постановление и моли същото да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано, а жалбата да бъде оставена без уважение, като 1 неоснователна. В съдебно заседание процесуален представител на ответника административно-наказващ орган не е взел становище по законосъобразността на наказателното постановление и неговата обоснованост, не е поддържано, а и не е взето становище по основателността на жалбата и не е оспорена.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 23.08.2024г. в гр.В. на жалбоподателката М. е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата около 11,45ч. в гр.В., като собственик на МПС трактор с рег.№ ВН-05309-Е е позволила и допуснала същият да бъде управляван на 04.08.2024г. в с.Новоселци, общ.В., обл.В., от водач неправоспособен е не притежава необходимата категория за управляваното ППС, а именно лицето Марин Николаев Кочев с ЕГН **********. В последствие е издадено и обжалваното наказателно постановление за същите обстоятелства, за виновно нарушение на чл.102 от ЗДП, че като собственик е предоставила или допуснала управлението на трактора на лице, което не е правоспособен водач. Акта за установяване на административно нарушение е съставен по писмени данни от свидетеля Димитров, който не е очевидец, няма лични непосредствени и преки възприятия за случилото се. Свидетели Л. и П. също не са присъствали на предоставянето или позволяването от М. на Кочев да управлява въпросното МПС. В съдебно заседание Свидетеля Кочев свидетелства, че той няма позволение, предоставяне или разрешение от М. да управлява процесното ППС.

Горното от фактическа страна съда приема от писмените доказателства: административно-наказателната преписка, акта за установяване на административно нарушение, заповед за прилагане на принудителни административни мерки, справка за нарушител/водач, докладна записка, решение на В.ския административен съд, както и от гласните доказателства: свидетелските показания на разпитания актосъставител свид.Димитров, показанията на свид.Л. и свид.П., както и на свидетеля Кочев. Между тези доказателства има противоречия, те не се допълват взаимно и не си кореспондират относно това, което е прието от АНО за безспорно установено и категорично доказано. В.ският районен съд дава вяра на тези доказателства, 2 събрани в съдебното заседание и ги кредитира. Те не са противоречиви, допустими са и са съотносими към предмета на делото. Върху тях може да бъдат изградени съответните правни изводи.

От изложеното от обективна страна следва, че жалбоподателят не е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение посочено с обжалваното наказателно постановление, нито от обективна, нито от субективна страна. Административно-наказващият орган неправилно е наложил административното наказание. АНО не е изяснил по категоричен и безспорен начин твърденията си за консумиран състав от фактическа страна на съответното административно нарушение. Така квалификацията на възприетото административно нарушение се явява несъответна на констатираните от обективна страна обстоятелства. Наред с това са допуснати и съществени процесуални нарушения в администравно-наказателния процес.

Нарушени са разпоредбите на чл.42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Не се съдържа в АУАН и НП описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Допуснато е съществено процесуално нарушение, което е довело до съществено нарушение на правото на защита. Ограничено е правото на защита поради липсата на точно и ясно формулирана фактическа обстановка, която да кореспондира с конкретните норми, които са нарушени. М. не следва да носи административно-наказателната отговорност, така както е определена на по-горе посоченото основание. Съобразно доказателствата не беше констатирана по несъмнен начин вината на лицето за твърдяното деяние. В административно-наказателния процес не са събрани доказателства, които да обосновят единствен извод, че тя е виновна за извършеното и е отговорен за случилото се. След като не може да се направи несъмнен и безусловен извод за вина на последния, той не следва да носи административно-наказателна отговорност. Освен това не е изяснено авторството на деянието от субективна страна. В каква форма на вината се изразява извършеното, дали субективния елемент съответства на предоставяне или на допустителство. Понеже това са две различни хипотези на изпълнително деяние, като обаче и конкретното деяние не е уточнено. Т.е. до какво се свежда консумираното нарушение, допустителство или предоставяне, кое от двете според формулирането от закона.

От така изложените съображения до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно 3 и необосновано, а жалбата следва да бъде уважена, като основателна.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 24-1786-001463 от 03.10.2024г. на Началник РУ-В. – ОДМВР-В., с което на М. Л. М. от гр.В., общ.В., обл.В., ул.”А.К.”, № 6, ет.4, ап.7 с ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300лв. /триста лева/.

Решението може да бъде обжалвано пред В.ския административен съд с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

4