Решение № 1175 от 29.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1175 гр. Пловдив, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20235330200888 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-1030009176/28.09.2021г. на Началник Група към ОДМВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив, с което на М. Ц. Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание

ГЛОБА в размер на 1000

/хиляда/лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца на основание чл. 178ж, ал.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят М. Ц. Г., в жалбата оспорва НП като излага съображения за неговата незаконосъобразност. Прави искане за отмяната му.

Претендира направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение за оказана му безплатна правна защита и съдействие. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалния му представител.

Административнонаказващият орган редовно призован, не изпраща представител. В молба-становище излага доводи за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на НП. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна и моли за намаляването му 1 до размера на минимално определения такъв.

Пловдивският районен съд - VІI н.с., като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 06.09.2021 г. от актосъставителя П. Й. Т. е съставен АУАН бланков № 980944/06.09.2021 г. против М. Ц. Г., за това, че на 06.09.2021 около 17:30ч. на път Автомагистрала „Тракия“ в района на 148 км, по посока гр.София, като водач на лек автомобил „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег.№***, собственост на „Автокомплекси Маями“ ООД, Булстат: 200094724, допуска следното нарушение: 1. Движи се в лентата за принудително спиране без да има явна техническа повреда на автомобила или здравословни проблеми с водача или пътниците в МПС.

Актосъставителят квалифицирал нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП. деянието като административно

Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят П. Т. поддържа съставения от него акт. Нарушението било констатирано от негови колеги от ГДНП, а свидетелят е бил на мястото, за да окаже съдействие. Сочи, че водачът на МПС твърдял, че имал техническа неизправност, без да я конкретизира. Свидетелят не констатирал такава неизправност. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, непротиворечиви и съответстващи на приложените по делото писмени доказателства Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че двата акта на администрацията отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган се установява от така представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, а тази на актосъставителя следва от разпоредбата на чл. 189, ал.1, от ЗДвП. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН 2 и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че с поведението си жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 58, т.3 от ЗДвП, тъй като на процесните дата и място е управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег.№***, движейки се в лентата за принудително спиране, без да има повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Твърдяната в жалбата причината за движение в лентата за принудително спиране /пътник – дете, на който му се е ходило до тоалетната/, на първо място не е сред изключенията, посочени в закона, при наличието на които такова движение е разрешено. Наред с това тя противоречи и на направеното от самия жалбоподател възражение в АУАН, при неговото съставяне, където е посочил, че имало неизправност по автомобила, каквато причина е изтъкнал и пред актосъставителя, видно от показанията на последния. На тези твърдения на жалбоподателя, които съдът приема за противоречиви, изолирани и недоказани, се противопоставя съставения АУАН, който съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има материална доказателствена сила, която не е оборена от санкционираното лице. Още повече, констатациите по акта са категорично потвърдени в показанията на актосъставителя. Поради това и следва да се приемат посочените в АУАН обстоятелства. Ето защо съдът приема за категорично и безспорно доказано нарушение, за което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г..

Правилно и законосъобразно за така извършеното нарушение е приложена санкционната норма на чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по 3 автомагистрала и скоростен път. В случая законодателят е предвидил кумулативно наказания във фиксиран размер, които не подлежат на ревизиране от страна на наказващия орган или съда.

Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид. Не е налице и ниска степен на обществена опасност на жалбоподателя, тъй като видно от справката за нарушител същият е санкциониран за множество предходни нарушения на ЗДвП, което говори за тенденция в неговото поведение за неспазване правилата, установени със ЗДвП. Изложените в жалбата мотиви, че жалбоподателя си изкарва прехраната, като шофьор и лишаването от право да управлява МПС би го лишило от възможността да издържа себе си и семейството си, остана неподкрепено от каквито и да е доказателства. Така или иначе фактът, че едно лице е професионален водач на МПС води дори до по-големи очаквания и изисквания към поведението му на пътя и по никакъв начин не обосновава пониска степен на опасност на извършените от него нарушения и не го поставя в привилегировано положение спрямо останалите водачи, дори напротив обосновава по-висока укоримост при допускането на нарушения по ЗДвП.

Ето защо съдът намира, че процесното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажно деяние.

Предвид горното, обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН въззиваемата страна има право на разноски, но доколкото такива не са поискани, не следва да бъдат присъждани. Претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна, предвид потвърждаването на обжалваното НП.

Мотивиран от гореизложеното Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 21-1030009176/28.09.2021г. на Началник Група към ОДМВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив, с което на М. Ц. Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание

ГЛОБА в размер на 1000

4

/хиляда/лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца на основание чл. 178ж, ал.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5