Решение № 10459 от 04.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10459 гр. С., 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110124305 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. № ............../25.04.2024 г. на Е. С. Ас. – Здр. ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „.............., срещу „..........“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: с. К., ул. „............. област С., община С., с която е предявен за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 89, ал. 1 и ал.

6 от Закона за туризма /ЗТ/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер н а 1 255,00 лева, представляваща авансово заплатена от нея сума по прекратен по обективни причини договор за туристически пакет и услуги № 2213/09.08.2023 г., сключен между ищцата и ответника, за екскурзия до И., която е следвало да се проведе в периода 18.10.2023 г. – 21.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.04.2024 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 09.08.2023 г. между ищцата и ответното дружество е сключен договор № 2113 за туристически пакет и услуги, по силата на който туроператорът се е задължил да организира самолетна екскурзия до И. в периода 18.10.2023 г. – 21.10.2023 г. При сключване на договора ищцата е заплатила капаро в размер на 1 255,00 лева, като на 25.09.2023 г. от ответното дружество й е била изпратена фактура за остатъка от дължимата сума за пакета в пълен размер от 2 989,00 лева. Излага твърдения, че поради внезапно заболяване и военните действия в И., които са се отразили негативно на психиката й, е уведомила ръководството на туристическата фирма, че е възпрепятствана да пътува.

Поради това, договорът за туристически пакет е бил анулиран от туроператора на 09.10.2023 г. Ищцата твърди, че не е имала сключена застраховка „отмяна на пътуване” и поискала туроператора да й възстанови заплатената сума от 1 255,00 лева, но същият е отказал да стори това. Излага съображения, че невъзможността да участва в пътуването не се дължи на причини, за които тя отговаря, тъй като и заболяването й, и провежданите военни действия в И., представляват обективни такива. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „..........“ ЕООД, с който оспорва предявения иск. Не оспорва обстоятелствата, че на 09.08.2023 г. между страните е сключен договор за туристически пакет и услуги № 2213 за екскурзия до И., която е следвало да се осъществи в периода от 1

18.10.2023 г. до 21.10.2023 г., както и че въз основа на чл. 9 от договора ищцата е заплатила депозит в размер на 1 255,00 лева, който представлява 30% от общата цена на туристическия пакет. Ответникът излага твърдения, че на 25.09.2023 г. е изпратил проформа фактура за доплащане на сумата по договора в размер на 2 929,00 лева, но вместо да заплати сумата ищцата е отказала пътуването поради здравословни причини, а той е задържал заплатения депозит на основание чл. 17 от Общите си условия. Излага доводи, че ищцата е упражнила законно признатото си право да прекрати договора за туристически пакет по чл. 89, ал. 1 ЗТ, но съгласно ал. 2 на тази разпоредба следва да заплати на туроператора подходяща и обоснована такса за прекратяването, която в конкретния случай е посочена в чл. 17, ал. 3 от Общите условия на ответника. Съгласно чл. 17, ал. 3 от Общите условия, при пътуване в страната или чужбина, при направена резервация с включени отстъпки за ранно записване и отказ на потребителя след изтичане на срока по чл. 17, ал. 2 същият дължи неустойка в размер на 100 % от цялата внесена сума, а в случая внесената сума е депозитът в размер 1 255,00 лева. Поддържа, че на основание разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Общите условия, тъй като ищцата се е отказала от договора между 29 и 20 дни преди датата на пътуването, тя дължи на туроператора такса в размер на 60 % от общата стойност на пътуването, а заплатеният депозит е в размер на 30% от общата стойност на пътуването. Излага съображения, че в случая не са налице непреодолими и извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 89, ал. 5 ЗТ, тъй като изявлението за прекратяване на договора е отправено от ищцата на 25.09.2023 г., докато общоизвестен факт е, че военните действия в И. са стартирали на 07.10.2023 г., а здравословното състояние на ищцата не може да попада в законовата хипотеза. Претендира разноски.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за туристически пакет и свързани туристически услуги № 2113/09.08.2023 г. (л. 32 и сл.), сключен между „..........“ ЕООД – като туроператор, и Е. С. Ас. – Зд. – като потребител, саморъчно подписан и неоспорен от потребителя, съгласно който туроператорът предоставя на потребителя туристически пакет – екскурзия до И., която съгласно чл. 3, ал. 2 от договора е с начална дата на отпътуване 18.10.2023 г. и дата на връщане 21.10.2023 г.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от договора общата цена на туристическия пакет възлиза на 4 184,00 лева и в нея се включват цена на самолетни билети с вкл. ръчен багаж, 3 броя нощувки, трансфер летище – хотел – летище, транспорт в мястото на дестинацията с вкл. екскурзовод на български и руски език, туристическа застраховка. Изрично е посочено, че в тази цена не се включва застраховка „Отмяна на пътуване“, която е препоръчителна.

Съгласно чл. 9 от договора, при неговото подписване на 09.08.2023 г. потребителят дължи заплащане на депозит в размер на 30 % от общата цена на туристическия пакет, или сума в размер на 1 255,00 лева, като съгласно чл. 10 потребителят се задължава да заплати остатъка от сумата не по-късно от 30 дни преди датата на отпътуване и 48 часа след подписване на договора, ако е закупен онлайн ваучер.

Съгласно чл. 1 от договора, потребителят декларира, че е запознат и приема Общите условия на туристическия пакет – Приложение № 1 към договора (л. 35 и сл. ).

Последните са приложени като писмено доказателство по делото, което носи саморъчно положен за потребителя подпис, чиято автентичност не е оспорена в настоящия процес.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от Общите условия потребителят има право да прекрати договора за туристически пакет по всяко време преди започването на изпълнението на туристическия пакет. В ал. 2 на същия текст е уредено, че когато потребителят се откаже от пътуването и прекрати договора съгласно ал. 1 в срок до 3 работни дни от записването и внасянето на депозит, той реализира това право без санкция за него, освен в случая, когато е закупен и използван ваучер. В ал. 3 е предвидено, че в случай на отказ от пътуването и прекратяване на договора по ал. 1 от страна на потребителя, след изтичане на срока по ал. 2, потребителят се задължава да заплати на туроператора следните такси, които се уговарят като размер на неустойка за прекратяване: 1. При пътуване в чужбина, освен в случаите на „Ранно записване“ или ваучер: а) след изтичане на срока по чл. 17, ал. 2 и до 60 дни преди 2 датата на отпътуване се дължи такса резервация в размер на 40 лева; в) от 29 до 20 дни преди датата на отпътуване се дължи 60 % от общата стойност на пътуването. В същата алинея е предвидено, че при пътуване в страната или чужбина при направена резервация с включени отстъпки за ранно записване и отказ на потребителя след изтичане на срока по чл.

17, ал. 2 същият дължи неустойка в размер на 100 % от цялата внесена сума и съгласно условията на конкретния хотел.

Съгласно чл. 17, ал. 4 от Общите условия потребителят има право да прекрати договора преди започването на изпълнението на туристическия пакет, без да заплаща никаква такса за прекратяване в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет, в който случай има право на пълно възстановяване на всички направени плащания на туристическия пакет, но няма право на допълнително обезщетение. Това право потребителят може да реализира, ако официалният удостоверителен орган на съответната държава декларира със съответния официален документ наличието на непреодолими и извънредни обстоятелства.

По делото е представена на заверен хартиен носител – арг. от чл. 184, ал. 1 ГПК, и приета електронна кореспонденция между страните (л. 44 – л. 49), неоспорена от ищцата, осъществена посредством имейл адресите им, посочени в договора за туристически пакет и свързани туристически услуги – ..............................Видно от същата, на 07.08.2023 г., от имейл адреса на ответното дружество е изпратена на имейл адреса на ищцата оферта за обиколна екскурзия до И., при посочване, че до 15.08.2023 г. има ранни записвания за екскурзията с начална дата 18.10.2023 г. В отговор на този имейл, на 09.08.2023 г. от имейл адреса на ищцата е изпратено съобщение до имейл адреса на ответника, в което са вписани личните данни на пътуващите и искане за калкулиране на дължимия депозит от 30 %, както и сума за чекиран багаж до 20 кг. С имейл от 09.08.2023 г. ответното дружество е потвърдило направената резервация и е изпратило договор и проформа пътуване за авансово плащане на 30 % депозит. С имейл от 25.09.2023 г. ответното дружество е изпратило на ищцата проформа фактура за доплащане към резервацията за И. на 18.10.2023 г. С имейл от същата дата – 25.09.2023 г., ищцата е уведомила ответното дружество, че е в невъзможност да пътува поради здравословни проблеми, и е направила искане за връщане на внесения депозит. С последващ имейл от 25.09.2023 г. ответното дружество е уведомило ищцата, че връщане на депозита не се дължи, тъй като последната не е закупила застраховка „Отмяна на пътуване“, като в случая резервацията е направена при условия на ранни записвания и според ОУ на дружеството предвид срок, в който е направен отказът, се дължи заплащане на неустойка от потребителя в размер на 60 %. С имейл от 25.09.2023 г. ищцата е отправила изявление към туроператора да задържи внесения депозит и че е в невъзможност да заплати неустойка. Следователно, от така приложената по делото електронна кореспонденция между страните се установява, че на 25.09.2023 г. ищцата е отправила изявление до ответната туристическа агенция за анулиране на резервацията за туристически пакет, в отговор на който е изпратено писмо от същата дата 25.09.2023 г. с потвърждение, че анулирането на туристическата услуга е прието.

По делото са представени и приети като писмени доказателства 4 броя болнични листове от 05.10.2023 г., 23.10.2023 г., 22.01.2024 г. и 01.03.2024 г. (л. 3 – л. 6), видно от които на Е. С. Ас. – Зд. е предписано лечение при домашен-амбулаторен режим, при поставени диагнози параноидна шизофрения и умерено тежък депресивен епизод, с начална дата на отпуск поради временна неработоспособност 05.10.2023 г. – 31.03.2024 г.

По делото е представена и приета Епикриза, издадена на Е. С. Ас. – Зд. от Клиника „П.“ при ............. (л. 7 – л. 8), видно от която на 08.02.2024 г. посоченият пациент е постъпил в болничното заведение с диагноза параноидна шизофрения, а на 01.03.2024 г. е изписан от него.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В исковия процес съдържанието и пределите на търсената защита се определят от ищеца, който чрез основанието и петитума на исковата молба индивидуализира спорното материално право. Основанието на иска или „обстоятелствата, на които се основава искът“, както сочи разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, обхваща фактите, от които произтича 3 претендираното с исковата молба материално субективно право. Тези обстоятелства трябва да бъдат заявени от ищеца. За да се индивидуализира спорното право, ищецът трябва да посочи неговото съдържание – в какво се състои претедираното или отричаното право, исканата правна промяна, както и носителите на спорното правоотношение. Ищецът не е длъжен да сочи правното естество на претендираното от него право, т. е. да го квалифицира правно, но дори и да му даде правна квалификация, то тя не обвързва съда, тъй като съдът е длъжен да я определи служебно.