Решение № 2969 от 03.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2969 гр. София, 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Димитров при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от И. Димитров Гражданско дело №

20241100112824 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Д. Д. срещу Прокуратурата на Република България.

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 4 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на ищцата суми, както следва:

1. обезщетение от 90 000 лв. (46 016,27 евро) за причинени на ищцата неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление наказателното производство, за което е прекратено с влязло в сила на 16.03.2022 г. протоколно определение от 02.03.2022 г., по НОХД № 13370/2018 г., по описа на СРС, НО, 16 състав, поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност;

2. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 639,11 евро (1250 лв.), представляващо извършени разходи за адвокатска защита в досъдебното производство №48/2016 г. на СРП;

3. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1533,88 евро (3000 лв.), представляващо разходи за адвокатска защита в съдебното производство по НОХД № 13370/2018 г., по описа на СРС, НО, 16 състав;

4. обезщетение за имуществени вреди в размер на 467,32 евро (914 лв.), представляващи разходи за диагностика и оперативно лечение на гинекологично заболяване, което е в пряка причинно-следствена връзка с воденото срещу ищцата наказателно производство ведно със законната лихва, считано от 16.03.2022 г., върху всяко едно от горепосочените обезщетения, до окончателното плащане.

В исковата молба и уточнителни молби от 18.12.2024 г. и 15.10.2025 г. са изложени твърдения, че на 22.05.2018 г., по пр. пр. № 6934/2015 г., по описа на СРП, А. Д. Д. е била привлечена като обвиняема в качеството й на извършител на престъплението измама по чл.

210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, като й е взета мярка за неотклонение „Подписка“ и е извършена криминалистична регистрация

Твърди, че най-късната дата, на която са били довършени деянията, описани в обвинителния акт, е 24.10.2016 г. Сочи, че първото действие по наказателно преследване от разследващите органи, насочено конкретно спрямо нея, е привличането й като обвиняема и към която дата давностният срок за наказателно преследване за соченото престъпление е бил 1 изтекъл, поради което и наказателно производство не е следвало да бъде образувано.

Въпреки това ответникът е внесъл обвинителен акт в СРС, където е било образувано НОХД № 13370/2018 г., приключило с определение за прекратяване, влязло в сила на 16.03.2022 г.

Или общо цялото наказателно производство е продължило 6 години и 8 месеца, считано от 17.07.2015 г. - началната дата на производството, образувано в гр. Ловеч.

Поддържа, че в резултат от неоснователно образуваното наказателно производство е търпяла неимуществени вреди, свързани с унизителното положение, в което е била поставена предвид невъзможността да се стигне до обективната истина, с обидното отношение на представителя на прокуратурата по време на разпита й като свидетел в продължение на часове на 22.11.2016 г. и с основателния страх от осъждане, предвид лично формираното убеждение за липсата на всякаква справедливост.

Твърди, че през цялото време на досъдебното производство се намирала в състояние на емоционален срив и тежка депресия, особено изострили се от момента на привличането й като обвиняема, когато страхът от евентуалното й осъждане на лишаване от свобода, от разпадане на семейството й и най-вече от оставането на двете й малолетни деца без родители, е станала за нея абсолютно реално осъществим, тъй като съпругът й също е бил обвиняем и подсъдим по същото наказателно производство.

Сочи, че първите негативни емоции са започнали още в края на 2015 г., когато е извикана да дава показания по предварителна проверка, образувана в Столичната дирекция на вътрешните работи, продължили при разпита й от разследващия полицай на досъдебното производство, водено от Главна дирекция „Национална полиция“.

По подробно изложени в исковата молба съображения се поддържа, че по време на съдебното производство обидата и унижението от непостигане на доказване на реално случилото се и от липсата на справедливост се засилили изключително много и довели до изостряне на състоянието й на емоционален срив, както и до тежка депресия.

Тъй като наказателният съд в никой момент не бил изпълнил своето задължение по закон да следи служебно за изтичане на давността за наказателно преследване и на абсолютната давност, предвид опасността от сериозно засягане на физическото и психическото здраве на ищцата и нейния съпруг, по изрично искане на тяхната защита, в открито съдебно заседание от 02.03.2022 г. наказателното производство е било прекратено поради изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 82, ал. 4, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК.

Според ищцата съдът е допуснал друго съществено процесуално нарушение, като не е спазил императивното изискване по чл. 24, ал. 2 НПК, според което в случаите по чл. 24, ал.

1, т. НПК, когато е налице основание за прекратяване на наказателното производство поради това, че наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност, производството не се прекратява ако обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи. Твърди, че нито ищцата, нито съпругът й, са били изрично попитани от съда, дали не искат производството да продължи до произнасяне на оправдателна присъда.

На същото заседание от 02.03.2022 г. съдът е отменил наложената мярка за неотклонение „Подписка“, която е била търпяна в период от 3 години, 9 месеца и 10 дни.

Поддържа, че в резултат от силните душевни болки и страдания, причинени от поведението на ответника, започнали с разпита й като свидетел през 2015 г., е получила циклични обилни менструации през 29 дни, които се дължали на обостряне на полип, отстранен оперативно на 22.09.2021 г.

Твърди, че доброто име и репутацията, с които се ползвала сред нейните колеги счетоводители, са били опетнени, срамувала се да общува с тях пълноценно и постоянно се тревожела за негативните последствия, които би имало едно евентуално осъждане на лишаване от свобода.

Претендира и присъждането на имуществени вреди за извършени разходи в досъдебното производство във връзка с предоставено пълномощно от 29.07.2016 г. в полза на адв. К.С., за адвокатска защита, в размер на 1250 лв., заплатена същия ден от съпруга й 2

Т.А.Д., който също е бил обвиняем по същото производство, и за което е поучена разписка за плащане за защита на двама общо в размер на 2500 лв.

Претендира и разходи в съдебното производство, извършени по силата на договор за правна защита и съдействие, сключен на 25.03.2019 г. с адв. Н.К., в размер на 3000 лв.

Претендира разходи и за диагностика и проведено оперативно лечение в общ размер на 914 лв., подробно посочени в молба от 18.12.2024 г.

Ответникът Прокуратура на Република България в писмения отговор по реда на чл.

131 ГПК оспорва исковата претенция като неоснователна, защото не са доказани твърдените вреди.

Излага, че по отношение на ищцата е била взета най-леката мярка за неотклонение – „Подписка“, като не са наложени каквито и да било други рестриктивни мерки за процесуална принуда, които обстоятелства практически не са довели до сериозни ограничения и негативни промени в обичайния начин на живот на обвиняемото лице.

Следвало също така да се има предвид, че времетраенето на наказателното обвинение спрямо А. Д. Д. на досъдебна фаза, е било по-малко от 3 месеца - ищцата е била привлечена като обвиняема на 22.05.2018 г., а обвинителният акт е бил внесен в съда на 08.08.2018 г., т.е. касае се за изключително кратък и разумен срок, като последвалото известно забавяне във времето се е получило на съдебния етап от производството. Обвиняемо/подсъдимо по процесното наказателно преследване е било още едно лице, чието процесуално поведение и това на неговия процесуален представител също били от значение за общата продължителност на процеса.

Счита, че за времетраенето на наказателното преследване на съдебна фаза Прокуратурата не следва да отговаря, тъй като правомощията и компетентността относно честотата и интензитета на съдебното производство и съдебните заседания, както и относно ритмичността на съдопроизводствените действия, принадлежат изцяло на съда.

Липсвали и ангажирани доказателства за твърдените емоционални болки и страдания, както и за извършени разходи за адвокатска защита, както и за причинната връзка между сочените здравословни проблеми и воденото наказателно производство.

Оспорва като прекомерен претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Между страните не съществува спор относно проявлението в обективната действителност на описаните в исковата молба факти, касаещи повдигнато на ищцата обвинение, продължителността на наказателното производство, завършило с прекратяването му пред наказателния съд с определение по НОХД № 13370/2018 г., по описа на СРС, НО, 16 състав.

Установява се от приложеното към настоящото дело наказателно производство, че по сигнал на Р.Г.К. срещу адв. Т.А.Д. е била образувана пр.пр. №6934/2015 г., по описа на СРП, по която А. Д. Д. е дала обяснения на 14.12.2015 г.

Впоследствие, във връзка с горепосочената преписка, с постановление от 15.03.2016 г. на прокурор при СРП е образувано наказателно производство (ДП №48/2016 г. по описа на ГДНП-МВР) срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 и 3, вр. чл.

201 от НК. В хода на производството А. Д. Д. е разпитана като свидетел на 22.11.2016 г. (л.

113, том 4 от ДП), а с постановление от 04.05.2018 г. (л. 129-130, том 5, ДП) ищцата е била привлечена като обвиняем в извършване на престъпление измама по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като за инкриминиран период е посочен 30.11.2004 г. – 24.10.2006 г.. Едновременно с това нейният съпруг Т.А.Д. също бил привлечен като обвиняем за същото престъпление като помагач. Постановлението е било предявено на А. Д. на 22.05.2018 г., в който момент спрямо нея е взета и мярка за неотклонение „Подписка“, 3 като на същата дата е извършен и разпит в качеството й на обвиняем.

Видно от справката за съдимост (л. 133, том 5, ДП) А. Д. не е била осъждана.

На 07.08.2018 г. Прокуратурата е внесла в СРС обвинителен акт срещу ищцата и Т.А.Д. за същите престъпления.

С влязло в сила на 16.03.2022 г. протоколно определение от 02.03.2022 г., по НОХД № 13370/2018 г., по описа на СРС, НО, 16 състав, производството е прекратено поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване на престъплението, за което е било повдигнато обвинение, като е отменена и мярката за неотклонение „Подписка“.

По делото е разпитан свидетелят Т.А.Д., съпруг на ищцата, който също е предявил иск за обезщетения от вреди за незаконно повдигнато обвинение от същото наказателно производство. Сочи, че цялото производство е започнало през м. декември 2015 г., когато съпругата му е била извикана за първи разпит в СДВР. Впоследствие били извикани за разпит пред прокуратурата, който бил продължителен и съпроводен с изключително непристойно и неприлично поведение от страна на прокурора, тъй като си позволявал да повишава тон, не разрешавал да се записват думи от нейните показания и постоянно е демонстрирал по нейни думи, тъй като свидетелят само чул крясъците и виковете, подчертан обвинителен уклон, посочвайки постоянно по какви разпоредби ще може да бъде повдигнато обвинение. Сочи, че по време на наказателното производство ищцата е станала затворена, почти не се виждали вкъщи, тъй като тя се отделила и заживяла в отделна стая.

Споделяла му, че по време на досъдебното производство е започнала да отбягва срещи и контакти със своите колеги, защото те били една особена група колеги счетоводители, специализирани в осчетоводяване работата точно по проекти с чуждестранно финансиране, най-вече с европейско такова.