Решение № 908 от 26.02.2024, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- Административно дело 76/2024
- Вид
- Решение № 908
- Подписан
- 26.02.2024
- В сила
- 26.02.2024
- Състав
- ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.13, ал.1 · Закон за убежището и бежанците
- чл.13, ал.1, т.1 · Закон за убежището и бежанците
- чл.13, ал.1, т.2 · Закон за убежището и бежанците
- чл.48, ал.1, т.10 · Закон за убежището и бежанците
- чл.63а · Закон за убежището и бежанците
- чл.68, ал.1, т.1 · Закон за убежището и бежанците
- чл.70, ал.1 · Закон за убежището и бежанците
- чл.8 · Закон за убежището и бежанците
- чл.84, ал.2 · Закон за убежището и бежанците
- чл.8, ал.1 · Закон за убежището и бежанците
- чл.8, ал.4 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9, ал.1, т.3 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 · Закон за убежището и бежанците
- § 1, т.3 · Закон за убежището и бежанците
РЕШЕНИЕ
№ 908
Хасково, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - I състав, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
Съдия:
ВАСИЛКА
ЖЕЛЕВА
При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА административно дело №
20247260700076 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Р.Б., гражданин на Т., с посочен в жалбата адрес (и настоящ адрес по Регистрационна карта на чужденец): ***, против Решение №УПП-51/17.01.2024 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.
Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Нарушени били нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, обосноваващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Оспорващият изложил подробно своята история пред административния орган, който я възприел правилно, но неправилно приел, че спрямо него не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Обжалваното решение било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. То не съдържало нито един аргумент за това дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. Видно от съдържанието му, били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в Тунис, с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които бил обект оспорващият. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество. Посочва се, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приемал, че молителят се позовавал на обстоятелства извън предмета на закона, или че не посочвал причини за основателно опасение от преследване. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган.
Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, в този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничело с нищожност на административния акт.
При постановяване на решението били допуснати съществени нарушения на материалния закон. Подадената от жалбоподателя молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ.
Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в страната си, както и относно факта, че положението там се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да бъде разгледана молбата му. Посочено било в мотивите на административния акт, че молителят не бил обект на репресии и нямало риск за живота и сигурността му в Тунис. Оспорващият сочи, че бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Животът му бил в опасност и искал да живее в България, както многократно бил заявил пред ДАБ. Заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила и бъде върнат обратно в Тунис, ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си в Тунис и това била причината да напусне страната. В жалбата се посочва, че неправилно административният орган тълкувал и прилагал и нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕО.
Моли се за отмяна на обжалваното решение, поради противоречието му на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2, и чл.9 от ЗУБ, и за връщане преписката на административния орган с указания за разглеждане на молбата в производство по общия ред.
Ответникът,
Интервюиращ орган при ТЦ – Пъстрогор към ДАБ (П. К.), чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С
Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез Дирекция „Миграция“ – МВР/СДВНЧ-София (с имена Р. Б.) УРИ 105400-89/10.01.2024 г. и подадена чрез ТЦ – с.Пъстрогор под вх.№53/15.01.2024 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-15897/15.01.2024 г., Р.Б., гражданин на Т., е поискал закрила от Република България.
Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП-15897/15.01.2024 г. като Р.Б., гражданство Тунис, етническа принадлежност ***, роден на *** ***, със същия постоянен адрес, с *** образование, професия – ***, религия – ***, ***, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени поименно родителите и братята (отбелязано е, че единият от тях е във Франция) на чужденеца.
Под рег.№УП-15897/16.01.2024 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с Р.Б., ЛНЧ **********.
С
Решение №УПП-51/17.01.2024 г. на Интервюиращ орган при ДАБ – МС, на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на Р.Б..
На
17.01.2024 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подпис на преводач.
Жалбата срещу решението е депозирана на 24.01.2024 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на Държавната агенция за бежанците определя длъжностни лица от ДАБ за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е представена Заповед №РД 05-293/13.04.2022 г. на Председателя на ДАБ, с която П. Т. К., старши експерт в Транзитен център – с.Пъстрогор, е определена за интервюиращ орган.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.
Според чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.
Регистрацията на Р.Б. е извършена на 15.01.2024 г., съответно към тази дата е образувано производството, и към датата на издаване на процесното решение – 17.01.2024 г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорено производство се явява спазен.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган при Транзитен център – с.Пъстрогор към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е позовал интервюиращият орган, гласят: Молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1 – се позовава на основания извън предмета на този закон, и т.2 – не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване.
В оспореното решение са изложени фактически твърдения както относно наличието на последните две основания, а именно, че чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване и изложените от него причини излизат извън предмета на закона, така и съображения относно наличието на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Доколкото законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка на посочените групи условия, то административният орган е длъжен да посочи какво приема за установено по всяко релевантно условие, което в случая е сторено в обжалваното решение. Изложените в акта фактически обстоятелства са подробни, не са формални и бланкетни, и по мнение на настоящия съдебен състав надлежно мотивират явната неоснователност на подадената от чужденеца молба за закрила.
При извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът намира оспореното решение за законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни.
В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил като причина за напускане на страната си по произход – Тунис, някоя измежду изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ.
Интервюираният сочи, че напуснал Тунис на 26.12.2023 г., легално със самолетен полет и паспорт за Турция, където останал в продължение на 4 дни в гр.Истанбул. Оттам, с помощта на трафикант, в група от 14 човека, с автомобил, тръгнали към границата с България. В Република България пристигнал нелегално, пеша, преминал телената мрежа през дупка. След това вървели в гората три дни. Оттам с автомобил продължили към гр.София, стигнали до там и два дни останали в една квартира, където били задържани от полицията. На въпроса защо е напуснал държавата си по произход отговаря, че напуснал Тунис заради работата.
Баща му преди работел като продавач на зеленчуци, но сега бил болен.
Интервюираният заявява, че напуснал страната, за да работи и да помага финансово на семейството си. В Тунис работил малко, от 3-4 години работил в земеделието, след това 3-4 месеца работил като бръснар. В Тунис нямал възможност да помага финансово на семейството си. С работата си като бръснар заработвал 15 евро на седмица. Само това била причината да напусне Тунис, нямало друга причина. Имал определена държава, където искал да отиде, за да работи и да помага на семейството си – Франция, там бил брат му и чичо му.
Заявил, че като направи пари, ще се върне в Тунис. Ако имало работа в България, можело и тук да остане. Интервюираният изрично декларира, не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или друга държава, не е имал проблеми с властите в страната. Не е членувал в политическа партия или организация и не е имал проблеми заради религията и етноса си.