Определение № 60 от 07.03.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60 гр. Бургас, 07.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Илияна Т. Балтова

Яница С. Събева Ченалова като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно частно наказателно дело № 20242000600039 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал.7 от НПК, образувано по подаден частен протест от прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас против определение № 37/12.01.2024 г. по ЧНД № 1694/2023 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е отменено постановление на Окръжна прокуратура Бургас за прекратяване на наказателното производство по ДП № 176/2019 г. по описа на РУ – Сунгурларе, вх. № 2381/2020 г., пор. № 130/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас и досъдебното производство е върнато на ОП – Бургас за изпълнение на указанията в мотивите към определението.

Съдебният акт се оспорва като неправилен и незаконосъобразен. Изразява се несъгласие с извода на съда за необоснованост на постановлението, поради изготвянето му при непълнота на доказателствения материал по делото, както и незаконосъобразност при позоваване на института на случайното деяние. С оглед изпълнените по досъдебното производство автотехнически експертизи, прокурорът не отчита необходимост от изследване на предна дясна гума на процесния автомобил, събиране на информация за пътни знаци, като застъпва теза, че настъпилото произшествие не е доказано да се дължи на поведението на водача на автомобила, а се касае до настъпването на отрицателно въздействие на фактори /спукване на гума/, които водачът не е възприел, не е могъл да заподозре, да предвиди и да предотврати, предвид факта, че загубата на курсова устойчивост на автомобила е настъпила на 17 метра преди мястото на удара, което попада в опасната зона от 42,08 м. Според протеста управлението на МПС с превишена скорост не е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Събраните по делото доказателства са преценени като обективно възможните и те не допринасят по категоричен, еднопосочен и безпротиворечив начин за конкретна причина за загуба на курсова устойчивост на автомобила. Оспорен е и изводът на съда, че спукването на гумата е резултат от множество фактори, които са в пряка 1 причинна връзка с поведението на водача на МПС, свързано с техническата изправност. Според обвинението, факторите, свързани с техническата изправност, са извън поведението на водача, който не е могъл да предвиди спадане налягането на гумата, отклонение в движението на автомобила, удара в бордюра и настъпването на произшествието. Прокурорът предлага атакуваното определение на Окръжен съд – Бургас да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В писмено становище на прокурор от Бургаска апелативна прокуратура се изразява несъгласие с изложените в протеста съображения, а постановлението за прекратяване е преценено като неправилно и незаконосъобразно. Неправилно в прекратителното постановление е прието, че опасността за движение – пешеходецът, се е „появила“ на 17 метра от мястото на първоначална загуба на устойчивост на лекия автомобил, което е по-малко от опасната зона за спиране 42.08 м при скорост на движение от 61,30 км/ч, както и по-малко от 31,07 м при скорост от 50 км/ч – разрешена за населеното място. Според повторната МАТЕ пешеходецът е бил видим за водача на лекия автомобил от 269 м, когато се е движил по пътното платно и/или се опитвал да пресича същото и от този момент е бил опасност за движението, а не както е прието от ОП – Бургас – от 17 метра от мястото на удара по аргумент от т.6 от ТР № 28/28.11.1984 г. по н.д. № 10/84 г. на ОСНК.

И първоначалната, и повторната МАТЕ приемат, че пешеходецът е възприел отклоняването вдясно на лекия автомобил и се е опитал да се предпази като се качи на постамента на мантинелата, но въпреки това е последвал удар, довел до смъртта му. Водачът на лекия автомобил не е възприел пешеходеца нито от 269 метра, нито от 17 метра при загуба на устойчивост на лекия автомобил, което изключва приложението на института на чл.15 от НК. И двете експертизи са категорични за отсъствие на обективни данни за рязко настъпила неизправност на МПС – рязко спадане на налягането на гумата – пръсване, а е налице плавно спадане и от техническа гледна точка курсовата устойчивост на автомобила би могла да бъде запазена при адекватни действия от страна на водача, което също изключва приложението на чл.15 от НК.

Предлага потвърждаване на атакуваното определение, с което е отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство като правилно и законосъобразно.

Протестът, като подаден от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок за оспорване на първоинстанционния съдебен акт, е процесуално допустим. Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Правилно, в пределите на проверката по чл. 243 ал.5 от НПК първоинстанционният съд е приел, че постановлението на прокурора за прекратяване на воденото наказателно производство е необосновано и постановено в нарушение на принципа на обективната истина, формулиран в чл.13 от НПК, както и на изискването на чл.14 ал.1 от НПК.

Досъдебното производство е образувано при условията на чл.212, ал.2 от 2

НПК със съставяне на протокола за първото действие по разследването, а именно оглед на местопроизшествие и започнало за това, че на 13.10.2019 г. около 15:50 ч. в с. Славянци, общ. Сунгурларе, по ул. “Г. Димитров” при управление на лек автомобил “Опел Алгида” с рег. № * **** **, са нарушени правилата за движение - автомобилът се движел с несъобразена скорост, вследствие на което е предизвикано пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на Т. Ц. И. от с.

Славянци, общ. Сунгурларе – престъпление по чл.343, ал.1 б. “б” вр. чл.342, ал.1 от НК.

На 19.10.2019 г. пострадалият е починал.

С постановление от 30.03.2020 г. на Окръжна прокуратура – Бургас досъдебното производство е прието по компетентност, предвид настъпилата смърт на постр. Т. И.. Разследването е продължило за престъпление по чл. 343 ал.1 б. “в” вр. чл.342 от НК, като в хода му няма привлечено към отговорност конкретно лице.

В хода на разследването са събрани гласни и писмени доказателства, извършени са огледи на местопроизшествие и на веществени доказателства, назначени са и депозирали заключения съдебномедицинска експертиза, съдебно-техническа експертиза; единична съдебна автотехническа експертиза, изготвена от в.л. инж. Т. И.; комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещи лица проф. дтн инж. М.С. и проф. д-р Д. Р.; както и повторна комплексна тройна медикоавтотехническа експертиза, изготвена от вещите лица гл. ас. Д-р инж. М. М., д-р инж. Г.П. и д-р К.Ч..

С постановление от 11.04.2022 г. прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратил наказателното производство по досъдебното производство с позоваване на разпоредбата на чл.15 от НК. Прокурорът е приел липса на виновно нарушаване на правилата за движение, респ. липса на непредпазливо причиняване на смърт от страна на водача на лекия автомобил, тъй като причина за произшествието е спукване на предна дясна гума на лекия автомобил, което обстоятелство водачът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди.

С Определение № 565/23.06.2022 г., постановено по ЧНД № 404/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е отменено прекратителното постановление. Изводът за приложението на чл.15 от НК е намерен за прибързан, а фактическата обстановка - частично неправилно правно интепретирана от прокурора. Констатирана е неизясненост на определени факти и обстоятелства от съществено значение за изясняване на правния спор, както и необосновани с доказателствената наличност фактически изводи. Позовавайки се на константната съдебна практика, съдът е подчертал приложимост на правилото на чл. 15 от НК само при кумулативното наличие на две предпоставки – ако причината за настъпването на ПТП е от обективен 3 характер, която водачът да не е могъл да предвиди, както и ако поведението на водача е било съобразено с правилата за движение по пътищата.

Констатацията от заключенията на вещите лица от всички автотехнически експертизи до този момент е установила скорост на лекия автомобил към момента на отклоняване от траекторията на движението му вследствие спукването на предната дясна гума, надвишаваща максимално допустимата за движение в населено място – съгласно повторната комплексна експертиза 61,30 км/ч. Тези обстоятелства са мотивирали съда да приеме, че поведението на водача по време на произшествието, не е било в съответствие с правилата за движение. Указана е необходимостта да се установи от вещите лица, какво би било необходимото време за реакция на водача за задвижване на спирачния механизъм, ако автомобилът се е движел с разрешената скорост от 50 км/ч. и в момента на отклоняване на праволинейното движение се е намирал на разС.ие от 17 метра от мястото на удара. На следващо място е констатирана неяснота относно причината за загуба на курсова устойчивост на автомобила, както и за разкъсването на неговата предна дясна гума и има ли причинно-следствена връзка между тях. Двете комплексни МАТЕ не опровергават категорично изводите на вещото лице по първоначалната автотехническа експертиза, че пукането на предната дясна гума се дължи на съприкосновението на същата с бордюра след отклонението на автомобила от праволинейната му траектория, а последното се дължи на субективни причини, т.е., поради отклонено внимание на водача на лекия автомобил.

Твърденията в комплексните експертизи за по-ранно спукване на гумата, което е довело до рязко отклоняване на праволинейното движение на автомобила, не почива на обективни находки, а на предположения. Дадени са указания да се направят конкретни изчисления, които да установят колко бързо би спаднало налягането в гумата при различни скорости (напр. при разрешената скорост от 50 км/ч, респ. при 61,30 км/ч), ако се приеме хипотезата, че предходно спукване на гумата и спадане на налягането е станало причина за рязката промяна и загуба на курсова устойчивост на автомобила. Съдът е установил и липса на анализ, доколко разликата в гумите на автомобила (различното сцепление, обективно съС.ие и износване, както и различни размери) би се е отразила на тази устойчивост (ако се приеме, че действително е имало по-ранно пукане на гума), както и на възможността водачът да спре, респ. да овладее управлението на автомобила. Отговорът на този въпрос е отнесен към преценката за правилното оборудване на автомобила с подходящи, технически изправни и годни за употреба гуми, както и цялостната му техническа изправност, което е задължение на неговия водач. С тези указания делото е върнато на прокурора за продължаване на разследването.

След връщане делото на прокурора са били назначени и изготвени две допълнителни автотехнически експертизи, изготвени от вещите лица гл.ас. др инж. М.М. и д-р инж. Г. П..

С Постановление от 24.11.2023 г. прокурорът отново е прекратил 4 досъдебното производство. Приел е наличието на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК - водачът не е могъл да допусне и предвиди спукването на предна дясна гума на автомобила, а превишената скорост не е във връзка с настъпилото ПТП, тъй като съгласно експертните изводи то щеше да настъпи и при движение със скорост от 50 км/ч и същите действия на водача. Пострадалият се е появил на 17 метра от мястото на първоначална загуба на курсова устойчивост – в опасната зона за спиране на автомобила и ударът е бил непредотвратим. В последното заключение вещите лица са дали четири причини за загуба на курсова устойчивост – изменение в геометрията на окачването на автомобила, съС.ие на автомобилните гуми и джанти, дебалансиране и различно налягане на въздуха в автомобилните гуми и субективно поведение на водача. Заключена е липса на виновно непредпазливо нарушаване на правилата за движение от водача на МПС, което да е способствало за настъпване на произшествието и съставомерния резултат, поради което наказателното производство е прекратено.