Определение № 698 от 16.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 698 гр. София, 16.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно частно наказателно дело № 20251000600863 по описа за 2025 година

Производството е по чл.440, ал.2, по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения И. Т. Б. срещу Определение № 280/19.06.2025г., постановено по НЧД № 369/2025г. по описа на ОС – Враца, с което е оставено без уважение искането за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 2 месеца и 17 дни от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години със споразумение, одобрено с протоколно определение по НОХД № 28/2025г. по описа на ОС – Монтана за престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК.

В жалбата си осъденият оспорва определението на окръжния съд, като навежда доводи, че са изпълнени целите на наказанието. Твърди, че е осъзнал вината си и е съдействал на разследващите органи при разкриване на престъплението, за което е осъден и изразява съжаление. Изтъкват се и аргументи, свързани със семейното и финансовото му положение, както и за влошено здравословно състояние на членове на семейството му. По тези съображения моли да бъде уважена молбата му за УПО.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

За да постанови определението си, ОС – Враца е установил относимите за произнасянето факти, поради което и изводите му за приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да се споделят от въззивния съд. Първата инстанция е извършила обобщена и цялостна 1 преценка за наличието на предпоставките по чл.70 от НК.

Правилна е констатацията в атакуваното определение, че към момента на произнасянето му, осъденият Б. е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание, както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 от НК, която в случая е приложима за него. По този въпрос не се спори по делото.

Въззивната инстанция се съгласява със становището на първостепенния съд, че не е налице втората изискуема предпоставка, а именно осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, поради следните съображения:

Съгласно изискването на закона, ОС – Враца се е съобразил с наличния по делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, изискуем съгласно чл.155 от ЗИНЗС, от който е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив е със средни стойности, а именно – 57 точки, които остават непроменени. Отбелязано е, че продължават да са налице дефицитни зони, касаещи отношението на осъдения към правонарушението, начина на живот и обкръжение, злоупотреба с алкохол и умения за мислене.

С настоящия доклад са запазени и стойностите на рисковете от вреди за служителите, за останалите лишени от свобода, от суицид и самоувреждане, за бягство и за обществото след изтърпяване на наложеното наказание.

Положително въззивната инстанция отчита съхранените семейни връзки и спазването на законовите и режимните изисквания в контролираната среда. Въпреки това, от доказателствата по делото е видно, че по време на престоя си в групата за обвиняеми и подсъдими, лишеният от свобода Б. е извършил дисциплинарни нарушения, за които са му наложени съответните наказания, както следва: със Заповед № Л-1155/01.04.2024г. на основание чл.101, т.1 от ЗИНЗС; със Заповед № Л-1216/09.04.2024г. на основание чл.101, т.2 от ЗИНЗС и със Заповед № Л-2965/05.09.2024г. на основание чл.101, т.4 от ЗИНЗС. Към настоящия момент не е изтекъл срокът по чл.109 от ЗИНЗС, поради което същият се счита за наказван. Правилно ОС-Враца е отбелязал, че не следва да се отчита в ущърб на И. Б. Заповед № Л-3966/04.12.2024г., тъй като същата е била отменена на основание чл.90 от ППЗИНЗС с Решение № Л-4257/20.12.2024г. Осъденият не е поощряван по време на престоя си поради липсата на системни положителни прояви.

Въз основа на цялостния анализ на поведението на лишения от свобода Б., затворническата администрация е достигнала до заключението, че макар и формално той да се съгласява със заложените в плана на присъдата цели и задачи, не проявява желание и настойчивост за тяхната реализация. В тази връзка, при изготвяне на доклада по чл.155 от ЗИНЗС е отчетена липсата на проявена инициатива и мотивация от страна на лишения от свобода за включването му в корекционни програми, които са част от заложените в плана на присъдата, културно-масови мероприятия, организирани на територията на пенитенциарното заведение, както и обстоятелството, че на 20.03.2025г. е депозирал отказ за продължаване на обучението си през учебната 2024/2025г.

Правилно първата инстанция е приела, че осъденият Б. с поведението 2 си към настоящия момент не е дал убедителни доказателства за своето поправяне. Непроменените стойности на рисковете от вреди и рецидив и наличието на ясно изразени дефицитни зони са индикация, че не са изпълнени заложените в плана на присъдата цели и задачи, а именно – за формиране на самокритичност и превенция на бъдещи правонарушения, формиране на умения за разпознаване на проблемите и осъзнаване на последствията, приучаване към системно упражняване на труд, пълноценно оползотворяване на времето в затвора. Наред с това, по време на престоя си в затвора, лишеният от свобода не е показал настъпила трайна положителна промяна в личността му и намерения за водене на законосъобразен начин на живот след изтърпяване на наложеното му наказание. Дори напротив, допуснал е нарушения на реда в пенитенциарното заведение, част от които са свързани с възникнали конфликти с други лишени от свобода и то в период от време преди приключване на наказателното производство с влязъл в сила акт.

Поради тези причини, въззивната инстанция споделя становището на първостепенния съд, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК трябва да бъдат продължени корекционните мероприятия спрямо осъдения Б., въпреки оставащия кратък срок до окончателното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода с одобреното споразумение по НОХД № 28/2025г. по описа на ОС – Монтана.

САС намира за неотносими изтъкнатите доводи от жалбоподателя за семейното и финансовото му положение, както и за влошено здравословно състояние на членове на семейството му. Както правилно окръжният съд е посочил в атакуваното определение, тези обстоятелства не са сред предпоставките по чл.70, ал.1 от НК за допускане на УПО.

Поради тези съображения, въззивният съд счита, че атакуваното определение, с което е оставена без уважение молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 280/19.06.2025г., постановено по НЧД № 369/2025г. по описа на ОС – Враца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4