Решение № 1324 от 06.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1324 гр. София, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20231100502311 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 13045/18.11.2022 г., постановено по гр. д. № 74717/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, е уважен предявеният от М. А. А. срещу „ПАРАЛАКС ЛАЙФ САЙЪНСИС” АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в размер на 17 000 лв. (седемнадесет хиляди лева), представляваща платено на отпаднало основание - развалено споразумение, сключено на 29.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 30.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответника „ПАРАЛАКС ЛАЙФ САЙЪНСИС” АД, с доводи за неправилност на обжалваното решение и искане за неговата отмяна. Излага съображения, че СРС не е установил никакви безспорни обстоятелства по делото, въпреки че в процеса не са доказани всички изискани факти по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК.

Изложените мотиви в обжалваното решение – констатацията за безспорно сключено споразумение от 29.12.2016 г. – противоречат на установените в първоинстанционното производство актове, което представлява съществено процесуално нарушение. Освен това, съдът неоснователно допуска, че ищцата е упражнила потестативното право за разваляне на споразумението, въпреки че тя не е изразявала намерение за прекратяване на договорното отношение, а търси изпълнение или обезщетение. Липсват и основните предпоставки за упражняване на това право – няма предупреждение за разваляне и няма 1 обективна невъзможност за изпълнение. Съдът също така погрешно констатира, че с подаването на исковата молба е прекратено процесното договорно правоотношение, въпреки че давностният срок по чл. 87, ал. 5 ЗЗД вече е изтекъл. Накрая, съдът не обсъжда аргументацията на отговорника, че споразумението от 29.12.2016 г. е невалидно поради невъзможен предмет и противоречие с добрите нрави, като липсват мотиви за обосноваване на валидността на сключения договор и на установяването на договорно отношение между страните. Общият извод е, че съдебното решение съдържа сериозни процесуални и материални пропуски, които водят до необосновани изводи относно съществуването, изпълнението и прекратяването на спорното споразумение.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да го върне за ново разглеждане на СРС, а в условие на евентуалност – да отмени решението и да отхвърли предявените срещу него искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците М. А. и С. А., с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Излага, че с доклада на СРС доказателствената тежест е разпределена така, че ищцовата страна трябва да докаже съществуването на споразумението от 29.12.2016 г., което е направено чрез представяне на самия договор. Ответното дружество не оспорва споразумението, като доказателствата – протокол от Общото събрание, признание за плащане и получена сума – потвърждават, че то финализира отношенията по споразумението. Правото на разваляне на споразумението е упражнено чрез искова молба, а възраженията за липса на изпратен срок за изпълнение са отхвърлени, тъй като нотариалната покана е задължила ответника да прехвърли идеалните части. Поради почти петгодишното неизпълнение, ищцата е развалила споразумението и ответното дружество дължи връщане на платената сума. Твърденията за противоречие с добрите нрави и невъзможен предмет остават неаргументирани и не влияят на задължението за връщане.

Въззиваемите молят съда да потвърди изцяло обжалваното решение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД 2 от М. А. А., а в условията на евентуалност от С. Г. А., срещу „Паралакс Лайф Сайънсис“ АД за осъждането му да заплати на ищеца сума в размер на 17 000 лв. (седемнадесет хиляди лева), представляваща платено на отпаднало основание – развалено споразумение, сключено на 29.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 30.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД урежда връщане на даденото при отпадане на основанието. Съгласно задължителната и трайноустановена практика, обективирана в ППВС № 1/1979 г., на отпаднало основание може да се претендира връщане на платената сума въз основа на договор, развален поради неизпълнение.

Въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Правопораждащият фактически състав за възникване правото на обезщетение за неоснователно обогатяване при получаване на облага без основание включва следните елементи:

1. Процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца и тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника;

2. Отпадане на правното основание, въз основа на което е извършено предаването.

Спорно между страните дали е валидно сключеното споразумение, извършила ли е ищцата плащане на твърдяната сума на ответника, дали е изтекла давността за разваляне на процесното споразумение.

Правилно първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка по делото въз основа на представените писмени доказателства. В тази връзка по силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, тъй като въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”), поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъждат следните факти:

М. А. А. и С. Г. А. са собственици на апартамент № 1, находящ се в гр.

София, ул. „****, и че същите са сключили брак;

„ПАРАЛАКС ЛАЙФ САЙЪНСИС” АД е собственик на самостоятелен обект - склад за медицински изделия, находящ се на партерния етаж на процесната сграда в гр. София, ул. ****;

С преводно нареждане от 02.12.2015 г. С. Г. А. е превел по сметка на „Паралакс Лайф Сайънсис“ АД сумата в размер на 1500 лв. с посочено основание „аванс по споразумение за приобщаване на общи части на **** 23 “;

На 29.12.2016 г. между ищцата М. А. А. и ответното дружество „Паралакс Лайф Сайънсис“ АД било сключено споразумение, по силата на което ищцата се задължила да заплати на ответника сумата в общ размер на 17 000 лева, а „Паралакс Лайф Сайънсис“ АД се задължило: да 3 продаде по реда на чл. 185, ал. 3 ЗУТ на М. А. А. съответната идеална част от собствените си идеални части от частта на таванския коридор, която ще се присъедини към ателиетата, както и съответните идеални части от един квадратен метър от коридора при мазетата, който ще се присъедини към мазето на М. А.; да даде съгласието си в предвидената в закона форма за извършване на преустройство на таванските помещения в ателиета и промяна на предназначението на мазето на собственика М.

А. А. съгласно проектите по приложение № 1;

На 12.10.2017 г. е проведено общо събрание на собствениците в ЕС на жилищната сграда на ул. ****, като: по т. 3 е взето решение за създаване на самостоятелен обект от общите части на сградата - помещение, наречено „таван-сушилня“, находящо се на таванския етаж на сградата с площ от 55,2 кв.м. и представляващо обща част на същата в самостоятелен обект, съгласно чл. 185, ал. 3 ЗУТ; По т. 5 било взето решение за даване на съгласие на М. А. А. за присъединяване на помещението по т. 3 от дневния ред - „таван-сушилния“ към бъдещите самостоятелни обекти ателие № 1 и ателие № 2 съгласно идеен проект, след като същото помещение й бъде прехвърлено по реда на чл. 185, ал. 3 ЗУТ срещу погасяване на задълженията или остатъците от тях на останалите етажни собственици към М. А. А. за извършения по т. 2 от дневния ред ремонт на общите части на сградата; по т. 6 било взето решение за даване на съгласие за промяна предназначението на мазето, собственост на М. А. А. в „магазин за промишлени стоки“; по т. 7 било взето решение за даване на съгласие на М. А. А. за присъединяване на 1.1 кв.м. от коридора на приземния етаж към собственото й мазе за изграждане на санитарен възел към бъдещия обект „магазин за промишлени стоки“, съгласно идеен проект, след като тази площ й бъде прехвърлена по реда на чл. 185, ал. 3 ЗУТ;

На 20.02.2020 г. М. А. А. изпратила до „Паралакс Лайф Сайънсис“ АД нотариална покана, получена на 11.03.2020 г., с която поканила ответното дружество да предприеме действия по изпълнение на задължението му по чл. 1 от споразумението от 29.12.2016 г., а в противен случай - в 1седмичен срок от получаване на поканата да възстанови сумата в размер на 17 000 лв.

Предвид липсата на съответни доводи за оспорване на изложените обстоятелства съдът на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават част от правните съждения на настоящото решение.

По доводите срещу иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, предявен от М. А. А.:

Във въззивната жалба се излагат доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел за безспорен факта на сключване на споразумението от 29.12.2016 г. В отговора на исковата молба, във въззивната жалба и в хода на проведените открити заседания пред двете съдебни инстанции ответникътвъззивник действително не е оспорил факта на сключване на самото споразумение, а е оспорил валидността му с твърдения, че същото е нищожно поради противоречие с добрите нрави и невъзможен предмет и не е произвело 4 правното си действие. По същата причина и въззивният съд намира, че изложените от ответника-въззивник съображения са по същество правни аргументи за действителността на споразумението, а не по отношение на факта на подписването му и постигнатото съгласие по съдържанието му.

Съдът намира, че са правилни аргументите в обжалваното решение, че процесното споразумение е валидно и е произвело правното си действие.

Понастоящем промяната в предназначението на една обща по предназначение част от сграда – етажна собственост се извършва въз основа на архитектурен проект и договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма, въз основа на които се издава разрешение за строеж – чл. 185, ал. 3 ЗУТ.

Относимо в настоящия случай е посоченото Решение № 163 от 09.01.2019 г. по гр.д. № 1100/2018 г. по описа на ВКС, III ГО, в което прието, че разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД не свързва нищожността на сделката с неосъществяването или непозволяването на преустройството, а с неговата фактическа и правна невъзможност. Ако към момента на сключване на сделката инвестиционен проект не е изготвен и не е одобрен, договорът е действителен, но неговият вещен ефект ще настъпи след осъществяването на останалите елементи от фактическия състав на придобиването: обособяването на реално определената част, като отделна вещ, съгласно сключения договор, и одобрения инвестиционен проект, при спазване на строителните правила и норми. Липсата на одобрен инвестиционен проект за обособяването им като самостоятелни обекти, при техническа възможност за това според действащите технически правила и норми на устройствения закон представлява правна пречка, която не е непреодолима и няма за последица нищожност на сделките поради невъзможен предмет. Представените във въззивното производство писмени доказателства за установяване на незаконен строеж и постановяване на премахването му не променят изводите, направени от първоинстанционния въз основа на посочената практика на ВКС.