Решение № 121 от 11.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Пловдив, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20215001000886 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260215 от 21.05.2021 г.,постановено по т.д.№231/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVII-ти състав,е признато за установено по отношение на ответника „Р.“ ЕООД / в несъстоятелност/ с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „А.“ № 10, и ищеца П. Г. Б. от гр. П., ул. „В.Л.“ № 8Б съществуването на неприето вземане на ищеца в размер на 1693.24 лв., произтичащо от трудов договор № 25/25.08.2015 г. и допълнително споразумение към него от 25.08.2015 г., ведно със законна лихва от датата на дължимото плащане до окончателното изплащане на сумата, от които:

82.13 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 11.2015 г., ведно със законна лихва от 1.12.15 до окончателното плащане;

180 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 12.2015 г., ведно със законна лихва от 1.1.16 до окончателното плащане;

180 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 01.2016 г., ведно 1 със законна лихва от 1.2.16 до окончателното плащане;

180 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 02.2016 г., ведно със законна лихва от 1.3.16 до окончателното плащане;

180 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 03.2016 г., ведно със законна лихва от 1.4.16 до окончателното плащане;

180 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 04.2016 г., ведно със законна лихва от 1.5.16 до окончателното плащане;

171.11 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 05.2016 г., ведно със законна лихва от 1.6.16 до окончателното плащане;

180 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 06.2016 г., ведно със законна лихва от 1.7.16 до окончателното плащане;

180 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 07.2016 г., ведно със законна лихва от 1.8.16 до окончателното плащане;

180 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 08.2016 г., ведно със законна лихва от 1.9.16 до окончателното плащане.

Със същото решение предявеният от П. Г. Б. с ЕГН ********** против „Р.“ЕООД-в несъстоятелност,с ЕИК *** установителен иск по чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ е отхвърлен като неоснователен и недоказан за разликата до пълния предявен размер от 185 970.78 лв., от които:

-разлика от 180 лв. до 360 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 01.2016 г.,

-разлика от 180 лв. до 184.66 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 02.2016 г.,

-разлика от 180 лв. до 360 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 03.2016 г.,

-разлика от 180 лв. до 360 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 04.2016 г.,

-разлика от 180 лв. до 1019.07 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 06.2016 г.,

-разлика от 180 лв. до 2038.14 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 07.2016 г.,

-разлика от 180 лв. до 2192.58 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 08.2016 г.,

2

- 175 892.58 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 09.2016 г., - 3130.51 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 10.2016 г., ведно със законна лихва, считано от първо число на месеца, следващ този, за който е дължимо възнаграждението, до окончателното плащане.

Освен това,с горното решение е осъден ищеца П. Г. Б.,ЕГН ********** да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд държавна такса в размер на 1842.77 лв.,а ответникът „Р.“ ЕООД / в нес./ с ЕИК *** е осъден да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд държавна такса в размер на 16.93 лв.

Ищецът в първоинстанционното производство П. Г. Б. е подал въззивна жалба срещу частта на решение №260215 от 21.05.2021 г.,постановено по т.д.№231/2019 г. по описа на ОС-Пловдив,с която предявеният от него против „Р.“ЕООД-в несъстоятелност,с ЕИК *** установителен иск по чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ е отхвърлен като неоснователен и недоказан за разликата над уважения до пълния предявен размер от 185 970.78 лв., от които:

-разлика от 180 лв. до 360 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 01.2016 г.,

-разлика от 180 лв. до 184.66 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 02.2016 г.,

-разлика от 180 лв. до 360 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 03.2016 г.,

-разлика от 180 лв. до 360 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 04.2016 г.,

-разлика от 180 лв. до 1019.07 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 06.2016 г.,

-разлика от 180 лв. до 2038.14 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 07.2016 г.,

-разлика от 180 лв. до 2192.58 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 08.2016 г.,

- 175 892.58 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 09.2016 г., - 3130.51 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 10.2016 г., 3 ведно със законна лихва, считано от първо число на месеца, следващ този, за който е дължимо възнаграждението, до окончателното плащане.

Жалбоподателят-ищец П.Б. изразява становище във въззивната си жалба,че в отхвърлителната му част първоинстанционното решение е неправилно,постановено е в противоречие със събраните по делото писмени доказателства,необосновано е и е немотивирано.Счита за неправилен и неподкрепен с писмени доказателства извода на първоинстанционния съд,че допълнителните споразумения от 30.12.2015 г. и 16.06.2015 г. по трудовия договор,сключен между ищеца и ответното дружество,са нищожни на основание чл.74 от Кодекса на труда.Твърди в тази връзка,че съдът е приел допълнителните споразумения за противоречащи на закона поради неспазване на законовото изискване сключването им да стане след предварително съгласие на синдика,без обаче да изследва факта дали в действителност сключването на споразуменията е станало след предварително съгласие на синдика,или-не.Поддържа,че съдът е направил изводи,без да има твърдения от синдика на ответното дружество,че сключените допълнителни споразумения са без негово съгласие.Осван това,жалбоподателят поддържа и довода,че дари да е нямало предварително съгласие на синдика за сключването на допълнителните споразумения,то същият факт не прави тези споразумения нищожни,а „трудовият договор има характера на сделка,намираща се във висяща недействителност,тъй като действията на управителя могат да бъдат санирани“.

На следващо място,жалбоподателят поддържа,че първоинстанционният съд неправилно и необосновано не е кредитирал представените по делото платежно-разчетни ведомости,тъй като носели подпис само на управителя.Заявява в тази връзка,че няма как ведомостите да носят други подписи освен на управителя,тъй като дружеството е длъжно да декларира какви са начислените заплати на работниците и какви суми са платени на същите.Сочи още,че необосновано не е прието вземането за ДМС,като твърди,че същото е начислено преди откриване на производството по несъстоятелност на дружеството-ответник.Счита за безспорни между страните-ищеца,ответника и синдика,обстоятелствата,че ищецът е работил в ответното дружество на основание сключения трудов договор и допълнителни споразумения към него и че за това време са му начислявани от 4 работодателя претендираните месечни трудови възнаграждения,което било и видно от представените по делото и неоспорени „разчетно-платежни документи“ за всеки един от тези месеци.

Въз основа на всички изложени във въззивната жалба съображения,жалбоподателят П.Б. моли настоящата инстанция да постанови решение,с което да бъде отменено първоинстанционното решение от 21.05.2021 г. в отхвърлителната му част,описана по-горе,и да се уважи изцяло предявения от жалбоподателя иск.

Ответникът по въззивната жалба „Р.“ЕООД-в несъстоятелност,с ЕИК *** /ответник и в първоинстанционното производство/ не е подал в законния срок отговор на въззивната жалба.

Синдикът на „Р.“ЕООД-в несъстоятелност,с ЕИК ***-В.И.

Г.,участващ като самостоятелна страна по делото на основание чл.694,ал.4 от ТЗ,също не е подал в законния срок отговор на въззивната жалба.В молбастановище с вх.№609 от 26.01.2022 г. е изразил становище по жалбата,считайки я за основателна по изложени в същата молба съображения.

Не са заявени от страните искания за събиране на нови доказателства в производството пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение в отхвърлителната му част и при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло 5 с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и в частност-че първоинстанционният съд се е произнесъл именно по иска,с който е сезиран и който иск,основан на разпоредбата на чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ,е допустим,предвид наличието на процесуалните предпоставки за разглеждането му по същество,а именно-предявяването на иска в срока по чл.694,ал.6 от ТЗ,наличието у ищеца на качеството му на кредитор,подал възражение срещу включването на процесните вземания в изготвения от синдика списък на неприети вземания и оставянето без уважение на това възражение от съда.

По въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№231/2019 г. по описа на ОС-Пловдив П. Г. Б. /настоящ жалбоподател/ е предявил против „Р.“ЕООД-в несъстоятелност,с ЕИК *** положителен установителен иск по чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ за установяване съществуването на неприето вземане в общ размер на 185 970.78 лв.,произтичащо от трудов договор № 25/25.08.2015 г. и три броя допълнителни споразумения към него, ведно със законна лихва от датата на дължимото плащане до окончателното изплащане на сумата, формирана от следните претендирани месечни възнаграждения /чисти суми за получаване след приспадане на дължими данъци и осигуровки/,а именно:

82.13 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 11.2015 г., ведно със законна лихва от 01.12.15 г. до окончателното плащане;

180 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 12.2015 г., ведно със законна лихва от 01.01.16 г. до окончателното плащане;

360 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 01.2016 г., ведно със законна лихва от 01.02.16 г. до окончателното плащане;

184.66 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 02.2016 г., ведно със законна лихва от 01.03.16 г. до окончателното плащане;

360 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 03.2016 г., ведно със законна лихва от 01.04.16 г. до окончателното плащане;

6