Решение № 58 от 12.08.2024, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Административно наказателно дело 196/2024
- Вид
- Решение № 58
- Подписан
- 12.08.2024
- В сила
- 03.09.2024
- Състав
- Славка Кабасанова
Цитирани разпоредби
- чл.56 · Закон за устройство на територията
- чл. 57а · Закон за устройство на територията
- § 5, т. 80 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 58 гр. Смолян, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:
* при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело № 20245440200196 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от В. С. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес: *, срещу наказателно постановление № НП-01/01.02.2024 г., издадено от кмета на *, с което за нарушение на чл.45, ал.1, чл.23, т.5 и т.6, и чл.43, ал.1 от Наредбата на Обс * за реда за поставяне на преместваеми ооекти но смисъла на чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на територията на осн.чл.68 от Наредбата на Обс * за реда за поставяне на преместваеми ооекти но смисъла на чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на територията му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева. Жалбоподателят моли санкционния акт да бъде отменен като незаконосъобразен, поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител адв.Ив.Г., който от негово име поддържа жалбата.
Въззиваемата страна кмета на *, редовно призована, се представлява от адв.Д.*, който оспорва жалбата.
РП Смолян редовно призована, не изпраща представител в съдебно 1 заседание и не ангажира становище.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и като взе предвид становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от лице с интерес да обжалва наказателното постановление, а разгледана по същество се явява основателна.
Жалбоподателят В. Д. е собственик на недвижим имот УПИ VI в кв.30 по ЗРП на с.*, общ.* с площ 220 кв.м., видно от договор от 28.10.2003 г. за продажба на обект общинска собственост чрез търг с тайно наддаване, сключен между * като продавач и В. Д. като купувач. В имота последният поставил метален фургон въз основа на резрешение за поставяне №11/25.09.2014 г., издадено от гл.архитект на *. Разрешението е издадено на осн.чл.56 ал.1 и ал.2 от ЗУТ за поставяне на преместваем обект - каравана в недвижим имот УПИ VI в кв.30 по ЗРП на с.*. Металният фургон функционира като офис на *.
В края на 2023 г. кметът на с.* сезирал кмета на * за извършване на проверки в селото, предвид множество складирани вещи от жителите по улиците и тротоарите. Такива проверки били извършени от свидетелите Н. В.
– началник отдел “*“ в *, В. Т.-ст.специалист в * и Б. Т.- сътрудник към отдел “*“ в *.
На 17.11.2023 г. свидетелите Т., Т. и В. извършили проверка в с.*, при която констатирали, че в недвижим имот УПИ VI в кв.30 по ЗРП на с.*, собственост на жалбоподателя, е поставен метален фургон съгласно резрешение за поставяне №11/25.09.2014 г., издадено от гл.архитект на *.
Установили също, че фургонът е поставен върху бетонна площадка, част от която (8 кв.м.) попада в улична регулация. На място било извършено геодезическо заснемане от инж.* *-*-геодезист, която съобщила на служителите на общинската администрация резултата от заснемантето, а покъсно представила в писмен вид извършеното геодезическо заснемане. На 23.11.2023 г. проверяващите изготвили констативен акт №8, в който отразили резултата от проверката. В него е посочено, че бетонната плащадка е с размери : дължина 9,10м., ширина- 7,20м. и дебелина 10 см., инкорпорирана била и скица от извършеното геодезическо заснемане. В констативния 2 протокол е отразено, че 8 кв.м. от бетонната плащадка попадат в улична регулация, като по този начин заемат част от улицата и застрашават безопасността на движението по нея, затрудняват ползането й.
С оглед на така установеното до Вл.Д. била изпратена покана за явяване на 13.12.2023 г. в *, за да му бъде съставен АУАН.
На 13.12.2023 г. свидетелят Н. В. съставил срещу Вл. Д. в негово отсъствие акт за установяване на административно нарушение №430, за това, че на 17.11.2023 г. в с.* на ул.* извършил незаконно строителство-отлял 8 кв.м. бетонова плоча в чужд имот без разрешение на собственика - нарушение на чл.45, ал.1, чл.23, т.5 и т.6, и чл.43, ал.1 от Наредбата на Обс * за реда за поставяне на преместваеми ооекти но смисъла на чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на територията (Наредбата).
Актът бил съставен в присъствието на свидетелите Б.Т. и Вл.Т..
Жалбоподателят получил копие от него на 22.01.2024 г., видно от оформената разписка (л.12 от делото).
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.45, ал.1, чл.23, т.5 и т.6, и чл.43, ал.1 от Наредбата на ОбС * за реда за поставяне на преместваеми ооекти но смисъла на чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на територията на осн.чл.68 от Наредбата на Обс * за реда за поставяне на преместваеми ооекти но смисъла на чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на територията е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева.
Наказателното постановление е издадено срещу Вл.Д. за това, че на 17.11.2023 год. в село *, общ. *, оол. Смолян, на улица „*”, при извършена проверка на обект: „Метален фургон поставен върху бетонна площадка“, намираща се в УПИ-VI, кв.30 по плана на с. *, общ. *, със собственик В. С. * (съгласно договор за продажба на обект общинска собственост от 28.10.2003 г„ вписан с вх.№847, том I, от 05.11.2003 г., парт. 550, стр.2423 в служба по вписванията към Районен съд Девин.), се установява, че има извършено незаконно строителство към обекта, изразяващо се в отлята 8 кв.м. бетонова плоча в чужд имот, попада в улична регулация, която е собственост на *. В наказателното постановление е посочено, че изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот за поставяне на преместваем обект или 3 писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ няма.
Отразено е, че изпълнената вертикална планировка, представляваща бетонова площадка, от която 8 кв.м., попадат в улична регулация и не съответства на представеното разрешение за поставяне №11 от 25.09.2014 г.
Видно от влязло в сила решение №912/29.06.2024 г. на АдмС Смолян, по жалба на Вл.Д. била отменена Заповед № К-57/06.02.2024г. на кмета на *, с която на основание чл. 57а от ЗУТ е наредено на Вл.Д. да премахне незаконно поставен преместваем обект в улична регулация – неправилно изпълнена вертикална планировка, представляваща бетонна площадка с площ 8 кв.м, попадаща в улична регулация.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена на база писмените доказателства по делото и показанията на свидетелите В., Т. и Т..
Съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ преместваем обект е този, който е предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.
Съгласно чл. 23 т.5 и т.6 от Наредбата преместваемите обекти трябва да отговарят на следните изисквания: да не са поставени в нарушение на настоящата наредба и на действащото законодателство, да не застрашават безопасността на движение по улиците.
Според разпоредбата на чл.43 ал.1 от Наредбата поставяне на преместваеми обекти се извършва въз основа на разрешение за поставяне, издадено въз основа на заявление по образец, утвърден от Кмета на *.
За поставяне на преместваеми обекти в имоти - общинска и държавна собственост ползвателите на преместваеми обекти се определят от комисии в състав общински съветник, определени от Председателя на Общински съвет – *, двама служители от общинската администрация.(чл.45 ал.1 от Наредбата).
Въз основа на писмените и гласни доказателства по делото – показанията на свидетелите Т., В. и Т., съдът приема за безспорно установено, че 4 жалбоподателят Д. е изпълнил в собствения си недвижим имот УПИ VI кв.30 бетонова площадка, върху която е поставен преместваемия обект метален фургон, ползван за офис на *, за който се е снабдил с разрешение за поставяне през 2014 г. Установява се и че 8 кв.м. от бетоновата площадка са изпълнени в улична регулация.
Според съда жалбоподателят не е извършил вмененто му с обжалваното наказателно постановление нарушение. Неправилно актосъставителят и АНО възприемат металния фургон и бетоновата площадка, върху която е поставен като един обект, който при това е преместваем. Металният фургонът действително има характеристиките на преместваем обект, но бетоновата площадка – не. Тя не може да бъде отделена от повърхността и да бъде преместена, защото ще загуби своята индивидуализация. Бетоновата площадка и в частност процесните 8 кв.м., от нея изпълнени в улична регулация, са трайно прикрепени към земната основа. Те не могат да бъдат отделени от терена, без тази част от площадката да бъде разрушена.
Процесните 8 кв.м. от бетоновата площадка не могат да бъдат преместени в този им вид на друго място.
С оглед на това в случая за незаконно извършеното строителство на тези 8 кв.м. бетонова площадка жалбоподателят неправилно е санкциониран по реда на Наредбата на ОбС * за реда за поставяне на преместваеми ооекти но смисъла на чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на територията. Неправилно и незаконосъобразно актосъставителянт и АНО приемат, че процесните 8 кв.м. бетонова площадка, изпълнени в улична регулация, представляват преместваем обект по см. на чл.56 ЗУТ.
С оглед гореизложеното обжалваното наказателно постановление според съда се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
За пълнота на изложението следва да се отбележе, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение е допуснато нарушение на чл.42 т.4 ЗАНН. В АУАН нарушението е описано лаконично и неясно. В него е отразено, че жалбоподателят е извършил незаконно строителство като е отлял 8 кв.м. бетонова плоча в чужд имот, но не се сочи, нито номер на имота, в който е извършено строителството, нито чия собственост е.
Следва да се има предвид, че описанието на нарушението в АУАН и НП следва да е идентично. Актът има констатираща, обвинителна и сезираща 5 функция в административно-наказателното производство. Той обезпечава възможността на наказващия орган в извънсъдебната фаза на производството и на контролиращата съдебна инстанция да установят действителната воля на актосъставителя по отношение на твърдяното за извършено нарушение.
Обезпечава и възможността на лицето, посочено в акта като нарушител, да разбере недвусмислено фактическите и правни рамки на вмененто му нарушение и да организира ефективно и в пълен обем защитата си.
От своя страна наказателното постановление е окончателния правоохранителен акт, който указва на страните в производството и контролиращата съдебна инстанция каква е действителната воля на решаващия орган, как са формирани изводите му по фактите и приложимия закон и дали съответстват на установената фактическа обстановка и закона.
В случая описанието на нарушението в акта и НП се различава съществено. Недопустимо е едва в наказателното постановление да се прави пълно описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, както е в случая. На това основание обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Разпоредбата на чл.42 т.4 ЗАНН задължава актосъставителя да направи в обстоятелствената част на акта описание на нарушението и обстоятелствата, при което е било извършено. Изискването е установено с оглед осигуряване на възможност на нарушителя да разбере фактическата и правна рамка на „административното обвинение“, респективно да упражни правото си на защита в пълен обем. В случая това не е направено. Актът не съдържа ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.