Решение № 242 от 14.05.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 55/2026
- Вид
- Решение № 242
- Подписан
- 14.05.2026
- Състав
- Христо Лазаров, Женя Димитрова, Жана Иванова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.298, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.103 · Закон за задълженията и договорите
- чл.103, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.104, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 637, ал. 6 · Търговски закон
- чл. 645 · Търговски закон
- чл.645, ал.1 · Търговски закон
- чл.645, ал.2 · Търговски закон
- чл. 685 и сл. · Търговски закон
- чл. 685 - 695 · Търговски закон
- чл. 685 - 695 · Търговски закон
- чл. 688 · Търговски закон
- чл. 685 - 695 · Търговски закон
- чл. 685 - 695 · Търговски закон
- чл. 685 - 695 · Търговски закон
- чл. 685 - 695 · Търговски закон
- чл. 685 - 695 · Търговски закон
- чл. 685 - 695 · Търговски закон
- чл. 685 - 695 · Търговски закон
- чл. 739 · Търговски закон
- чл.739, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 242 гр. София, 14.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Христо Лазаров
Членове:
Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20261001000055 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.Образувано е по въззивна жалба вх. №128283/30.10.2025година от „ПСТ ГРУП“ ЕАД, ЕИК831928535 срещу решение №1298/17.09.2025 година, постановено по т.д.679/2022 година по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-17 състав.
Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно. Не се оспорва факта, че на 24.07.2017 година е подписано приложеното от ищеца споразумение, по което „ПСТ Груп“ АД е поело задължение за плащане на визираните суми. Споразумението има за цел да уреди разногласията между страните, породени от сключен преди това договор от 07.09.2015 година, който има за предмет извършване на СМР на обект „Изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води /ПСОВ/-гр.Раднево, възложител, по който е „ПСТ Груп“ ЕАД, а изпълнител –„Ф-Строй Груп“ ЕООД.
Споразумението не урежда и няма за предмет да урежда насрещните вземания на „ПСТ Груп“ ЕАД към „Ф-Строй груп“ ЕАД, които не са предмет на уредба в процесното споразумение и никога не е правен отказ. Вследствие на забавеното изпълнение е придобито правото на неустойка по договора в размер на 500953,89 лева, като сумата от 150 000 лева, дължима по т.2.2. 2 на 1 споразумението от 24.07.2017 година е била прихваната с нотариална покана от 18.06.2017 година на Нотариус В. М., рег.с № *** в НК. С факта на редуцирането на задължението, същото е редуцирано до 350953,89 лева, а вземането на „Ф-Строй груп“ ЕООД до 150 000 лева. Остатъчната сума от 150 000 лева, дължима по т.2.2.3 на споразумението е прихваната от остатъчното вземане /за неустойка/ със съобщение, отправено до синдика по чл.645, ал.2 ТЗ като предвид двете прихващания дългут на „ПСТ груп“ ЕАД по процесното споразумение е изцяло погасен, което води до неоснователност на предявения иск. В случай, че извънсъдебните прихващания не са породили своето действие, то е направено съдебно изявление за прихващане. Съдът е приел, че се е породила договорната отговорност за плащане на неустойка вследствие на забавата в изпълнението на договора за СМР от 07.09.2015 година, като изводите за забава в изпълнението кореспондират със събрания по делото доказателствен материал, но съдът неправилно е интерпретирал качеството „ликвидност“ на вземането, както и не се е съобразил с природата на погасените по давност вземания, съобразно правилото на чл.103 ЗЗД. С прихващането не се увреждат кредиторите, тъй като същите са 100% удовлетворени, поради което и в процес извън несъстоятелността съдът не би отказал да зачете ефекта на прихващането. Неправилни са изводите на съда относно незачитането на извънсъдебните прихващания, кат съдът е следвало да усТ.и, че прихващането е станало факт още към момента, в който активното вземане е станало изискуемо и това е момент, който предхожда самото производство по несъстоятелност. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и посТ.яване на решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени, като се присъдят и направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна „Ф строй груп“ ЕООД /н/, чрез синдика е депозирала писмен отговор, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд и да се присъдят направените по делото разноски.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
В исковата си молба от 13.04.2022 година ищецът „Ф-строй груп“ ЕООД излага, че на 07.09.2015 г. е сключил с ответника „ПСТ Груп“ ЕАД договор за изработка, по силата на който се е задължил да извърши строително – монтажни работи /СМР/ на обект „Изграждане на 2 пречиствателна станция за отпадъчни води – гр.Раднево“ срещу заплащането на уговореното възнаграждение.
На 24.07.2017 година между него и ответника „ПСТ Груп“ ЕАД е подписано споразумение, с което ответникът се е задължил да плати на ищеца възнаграждение з а допълнително извършени СМР на обекта, извън възложените със сключения договор, в размер на 1 300 000 лв. Съгласно т.2.2. от споразумението заплащането е следвало да се извърши на три вноски: първата вноска от 1 000 000 лв. е платима в срок до три работни дни от подписването на споразумението; втората вноска от 150 000 лв. е платима в срок до три работни дни от получаване от ответника на плащане от трето лице „Водстрой 98“ АД, по издадена от „ПСТ Груп“ ЕАД фактура 38/03.05.2017 година; третата вноска от 150 000 лв. е платима в срок до пет работни дни от изтичане на гаранционния срок на системата SCADA на обекта и получаване на уведомление от ищеца, че гаранционният срок е изтекъл и при условие, че няма неотстранени дефекти. Поддържа, че ответникът е погасил само задължението си за плащане на първата вноска, а останалите две вноски, чиито падеж е настъпил, не са погасени. Посочва, че по отношение на третата вноска падежът следва да се счита за настъпил на 05.12.2017 г., когато системата SCADA е пренастроена от трето лице, и гаранционната отговорност на ищеца е отпаднала. Твърди, че ответникът не е погасил задължението си за плащане на последните две вноски от възнаграждението и чрез прихващане с неговото вземане към ищеца за заплащане на неустойка за забавено изпълнение на възложената работа, дължима по договора за изработка от 07.09.2015 г., тъй като такова вземане не е възникнало. Поддържа, че това е така, тъй като предвидената в договора неустоечна клауза била нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Освен това допуснатата от ищеца забава не може да му се вмени във вина, тъй като се дължи на обективни факти, каквито са спирането на строежа поради неблагоприятни метеорологични условия, направени промени в проекта на обекта, както и на поведението на самия ответник по възлагане на допълнителни работи за изпълнение. Твърди, че вземането за неустойка за забава на ответника е и погасено, тъй като не е предявено в откритото по отношение на ищеца производство по несъстоятелност, поради което не може да се извърши процесуалноправно прихващане в настоящото производство.
Доколкото ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца 3 дължимото възнаграждение за извършени СМР в размер на 300 000 лв. нито на падежа, нито към момента на предявяване на иска, то той дължи и заплащането на обезщетение за забава в размер на законната лихва, което за периода от 13.04.2019 г. до 13.04.2022 г. е в размер на 91 423,98 лв. Иска се от съда да посТ.и решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцовото дружество сумата от 300 000 лв., представляваща сбора от дължими и неплатени суми по т. 2.2.2. и т. 2.2.3. от споразумение от 24.07.2017 г., сключено между страните по делото, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 13.04.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 91 423,98 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на дължимото възнаграждение в размер на законната лихва, начислено за периода от 13.04.2019 г. до 13.04.2022 г. както и съдебноделоводните разноски.
Ответникът – „ПСТ Груп“ ЕАД оспорва исковете като неоснователни.
Твърди, че не дължи претендираната сума, тъй като задължението му за заплащане на възнаграждение за допълнително извършени от ищеца СМР е погасено с извършено от него прихващане с негово вземане към този субект за получаване на сумата в размер на 500 953,89 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на възложената работа, дължима на основание чл. 54, ал.1 от договора за изработка от 07.09.2015 г. Поддържа, че срокът, до който ищецът е следвало да изпълни възложеното му с договора за изработка строителство, е 15.11.2015 г., като той е завършил обекта на 26.07.2017 г., поради което е допуснал забава в изпълнението на това задължение. Твърди, че забавата не се дължи на външни обективни факти, тъй като такива не са настъпили до крайния срок, до който ищецът е следвало да изпълни задължението си, а чак след това той е изпаднал в забава. Счита, че ищецът му дължи уговорената в договора неустойка за забава в размер на 0,05 % на ден от цената на забавеното изпълнение, като за целия период на забавата размерът на дължимата неустойка, изчислена върху стойността на неизпълнените в срок строителни дейности /3 787 460,26 лв./, възлиза на сумата от 500 953,89 лв. Твърди,че видно от т.3 на стр.2 на процесното споразумение то не урежда и няма за предмет насрещните вземания на „ПСТ Груп“ ЕАД към „Ф-строй груп“ ЕАД, произтичащи от същия обект. Така сключеното споразумение фиксира вземането на „Ф-строй груп“ ЕООД към „ПСТ груп“ ЕАД и служи на последното да извърши прихващане със своето 4 вземане за неустойки. Изпълнителят по договора е наясно със забавата си, тъй като окончателно е завършил обекта на 26.07.2017 година, при краен срок за изпълнение 15.11.2015 година. Размерът на неустойката е надлежно описан в нотариална покана от 18.06.2017 година на нотариус В. М., както и, че е извършил прихващане, поради което дългът е изцяло погасен и исковете са неоснователни. По отношение на дължимостта на неустойката твърди, че в споразумението не е посочено изявление на страните за удължаване на срока.
Изцяло иррелевантни за спора са представените констативни протоколи за неблагоприятни климатични условия, тъй като същите са с дати след срока, поради което ищецът е вече в забава. Обстоятелството, че форсмажор е обявен след като ищецът е изпаднал в забава се усТ.ява и от представеният сертификат от 18.12.2015 година, който касае период след датата, на която е изтекъл срока за изпълнение, а именно 15.11.2015 година. Прави и процесуалноправно /съдебно/ възражение за прихващане между вземанията по предявените искове и вземането за неустойка ако не се признае извънсъдебното прихващане. Моли съдът да посТ.и решение, с което отхвърли предявените искове и присъди направените по делото разноски.
С допълнителната искова молба от 04.08.2022 година ищецът оспорва твърденията, че процесното споразумение касае само задължението за заплащане на възнаграждение, а не урежда изцяло отношенията между страните. Със споразумението страните са уговорили заплащането на допълнителните работи. Видно от представената сметка – опис обр.22, приложена към отговора на ответника е, че към 16.02.2017 година стойността по договор е в размер на 858471,95 лева без ДДС , а стойността на допълнително възложените е в размер на 1406169 лева без ДДС или общо в размер на 2264640,95 лева без ДДС. След приспадане на заплатената сума от 581250,95 лева без ДДС е останала сумата от 1683390 лева без ДДС или сумата от 2020068 лева с ДДС. Поради неплащане на тази сума е подписано споразумението, с което страните са редуцирали дълга. Обектът е предаден на охранителна фирма с приемо-предавателен протокол на 28.04.2017 година, а е приет с разрешение за ползване на 02.05.2017 година, като споразумението е подписано след това и в него не са записани претенции на възложителя за заплащане на неустойка. Отделно от горното ако ответникът е имал вземане за неустойка, то е трябвало да го предяви като вземане в производството по несъстоятелност. Оспорва твърдението, че окончателният акт обр.19 е 5 съставен на 26.07.2017 година, като твърди, че този акт е съставен преди датата 16.02.2017 година, видно от представената сметка – опис. Оспорва твърдението, че е удържана неустойка от „Водстрой 98“ АД.
В допълнителния отговор ответникът „ПСТ Груп“ ЕАД твърди, че неустойките не са предмет на споразумението. Неоснователно е твърдението, че клаузата за неустойка е нищожна, както и твърдението, че вземането за неустойка е погасено по силата на чл.739, ал.1 ТЗ, тъй като чл.645, ал.1 ТЗ изрично предвижда възможността на кредитора да
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за усТ.ено от фактическа страна следното:
Разпечатката съдържа 23 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b0522b4-4a3c-4250-8e64-db89436ac4f3