Определение № 3505 от 24.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3505 гр. Варна, 24.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501390 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Подадена е частна жалба от И. Н. Р., чрез адв.С. К., против определение № 6057/09.05.2025г., с което е оставено без уважение искането с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по гр.дело №11029/2024г. по описа на РС - Варна решение № 946/18.03.2025г. в частта за разноските, като присъденото в полза на ищцовата страна адв.възнаграждение бъде увеличено на 1000 лв., в евентуалност на 800 лв. по двата кумулативно съединени иска.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението, като се твърди, че заплатеното от ищеца адв.възнаграждение в размер на 1000 лв. е справедливо и не е прекомерно, както и че при определяне на адв.възнаграждения следва да се има предвид Наредба №1/2004г., предвиждаща справедливи и обосновани минимални размери, с цел гарантиране на качествена адв. защита. Сочи се, че клиентът има качеството на потребител и проц.представителство е осъществено при предварително и реално заплащане на адв.труд. Моли да бъде отменено постановеното определение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и 1 същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение № 6057/09.05.2025г. е оставено без уважение искането с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по по гр.дело №11029/2024г. по описа на РС - Варна решение № 946/18.03.2025г. в частта за разноските, въз основа на аргументи за липса на фактическа и правна сложност, както и Решение на Съда на Европейския съюз по дело C‑438/22 (втори състав) от 25 януари 2024 година.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, води до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени.

Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение 2 в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване н а чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК , поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.

Настоящото производство е образувано по иск за обявяване нищожност на договор за потребителски кредит поради противоречие на закона на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и обусловен от него иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на суми, заплатени по нищожния договор. Настоящият състав споделя становището на първоинстанционния съд за липса на фактическа и правна сложност на делото с оглед наличието на многобройна и константна съдебна практика по сходни дела, което ведно с ограничените процесуални действия, както и ниския размер на осъдителния иск, идентичността на осъществяваната по кумулативно съединените искове защита и ограничените процесуални действия, представлява предпоставка за намаляване размера на адв. възнаграждение при приложение на цитираното по-горе решение на СЕС.

Настоящият състав намира, че присъдената в полза на ищеца сума в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение за двата иска, след въведено от ответника възражение за прекомерност на заявения размер от 1000 лева, е достатъчна да възмезди положения от адвоката труд по гражданското дело.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6057/09.05.2025г., с което е оставено без уважение искането с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по гр.дело №11029/2024г. по описа на РС - Варна решение № 946/18.03.2025г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от ТР от 12.08.2018г. по тълк.дело №5/2015г. на основание чл.274, ал.3, т.2 вр. чл.280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4