Решение № 654 от 25.11.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 654 гр. Ямбол, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20222330103239 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от «Трейс Ямбол» АД, ЕИК **********, против «Ванина строй» ООД, ЕИК ************ , с която се иска за приемане за утановено, че договор за възлагане на СМР на обект „Изграждане на кръстовище на ул. „*********“ и ул.“**********“ при о.т. *** с.

В.,общ. **********- първи етап“ са недействителни спрамо ищеца«Трейс Ямбол» АД, ЕИК ********** като сключени в негова вреда, както и осъждането на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 12 891,16 лв. с ДДС в хипотезата на начална липса на основание за извършването на престацията, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата, както и за осъждане на ответника да аплати на ищеца обезщетение за забава, мораторна лихва в размер на 3928, 54 лв., изчислено върху главницата от 12 891,16 лв. за периода от 29.11.2019 г. до 29.11. 2022 г.

В исковата молба е твърди, че в периода 2011 г. до 2018 г. длъжността изп.

Директор на ищцовото дружество била заемана от П. П. П. от гр. Я.. В това си качество и като законен представител на ищцовото дружество била сключила договор за възлагане на СМР от 29.11.2017 г. с ответното дружество. Съгласно сключения договор ищцовото дружество възложило на ответното такова извършването на строително- монтажни работи на обект „Изграждане на кръстовище на ул.

„*********“ и ул.“**********“ при о.т. *** с. В.,общ. **********- първи етап“ с инветитор община- **********, по единични цени, количества и видове работи 1 съгласно количествено- стойностна сметка- Приложение № 1, неразделна част от посочения по-горе договор, със срок на изпълнение на СМР до 15.12.2017 г.

Твръди се, че с протокол обр.19 от 22.12.2017 г. за установяване на завършването и заплащането на натурални видове СМР, подписан от представител на възложителя «Трейс Ямбол» АД- инж. С. С. и от представител на изпълнителя- ответното дружество било прието, че към 15.12.2017 г. били извършени и подлежели на заплащане посочените в протокола СМР. На 22.12.2017 г. «Ванина строй» ООД били издали на «Трейс Ямбол» АД фактура № ************/22.12.2017 г. на обща стойност 12 891, 16 лв. с ДДС. Основанието за издаването на фактурата било извършени СМР по договор от 29.11.2017 г. на обектобект „Изграждане на кръстовище на ул.

„*********“ и ул.“**********“ при о.т. *** с. В.,общ. **********“ съгласно протокол от 22.12.2017 г. Сумата от 12 891, 16 лв. с ДДС била изплатена от ищцовото дружество на ответното такова на 17.01.2018 г. по банков път, с основание за плащане по фактура № ************/22.12.2017 г. с приложено преводно нареждане от 17.01.2018 г.

Твърди се, че договора за възлагане на СМР от 29.11.2017 г. бил недействителен като сключен във вреда на представлявания «Трейс Ямбол» АД, при пълна липса на еквивалентност на престациите, като същия не бил породил действие за дружеството ищец. Посочения по-горе договор бил подписан от П. П. П. като законен представител на възложителя «Трейс Ямбол» АД, като работата била приета и разплатена от посоченото от представителя на възложителя П. П. П. лице. Последната в качеството и на представител на ищцовото дружество и насрещната страна по договора «Ванина строй» ООД са се споразумели във вреда на представляваното дружество-ищец. СМР предмет на договора за СМР от 29.11.2017 г. на обект: „Изграждане на кръстовище на ул. „*********“ и ул.“**********“ при о.т. *** с. В.,общ. **********“ , не били иизвършвани реално като дейности от ответното дружество-изпълниител, но били разплатени от дружеството възложител и ищец. П. П. П., в качеството си на изп.

Директор на ищцовото дружество към момента на подпиисване на договора за възлагане на СМР от 29.11.2017 г. била длъжностно лице, което в ръга на службата си е било оправомощено да слючва сделки от името на дружеството, което преддставлявала и с подписа си да ангажира отговорността на това дружество по сключените сделки.

Сключването на договора от 29.11.2017 г. било ивършено веднага след подписването на договор № ***/28.11.2017 г. между община- ********** като възложител и «Трейс Ямбол» АД като изпълнител на обект : „Изграждане на кръстовище на ул. „*********“ и ул.“**********“ при о.т. *** с. В.,общ. **********“ , съгласно Заповед № ********/23.11.2017 г. на кмета на община- ********** на основание чл.20,ал.4, т.1 ЗОП за опреД.е на ищцовото дружество като изпълнтел на обществена поръчка, срещу възнаграаждение от 25 464, 43 лв. без вкл. ДДС. П. П. П., в качеството и на изп.

Директор на «Трейс Ямбол» АД, последното изпълнител по договор № ***/28.11.2017 2 г. с община-**********, била възложила с договор за СМР от 29.11.2017 г. на ответното дружество извършването на СМР, без да е имала право да възлага на подизпълнител изпълнението на договорните работи. Също така се твърди, че посочения по-горе изп. Директор на ищцовото дружество била възложила с посочения договор извърване на СМР на ответното дружество, без да е имало необходимост от възлагане на дейности по КСС, тъй като уговорените и възложени видове СМР, съгласно КСС към договор № ***/28.11.2017 г. с община ********** са били изцяло изпълними от ищцовото дружество,без затруднение, с оглед наличието на автотранспорт,механизация, работници и материали с оглед основната дейност, която това дружество извършвало, а именно строителство на пътища.

За обекта бил съставен и пописан неистински документ протокол обр.19, без да било извършена реално работа от ответното дружество. Отделните видове СМР, опиисани в протокол обр.19, били приети като завършени работи от инж.С. С., действащ като представител на възложителя «Трейс Ямбол» АД. Последния бил нямал качеството на ръководител на обекта, съгласно уговореното в договор № ***/28.11.2017 г. между община- ********** и ищцовото дружество. Ответното дружество към момента на подписване на договора от 28.11.2017 г. не само не било извършило строителните дейности на процесния обект- кръстовище в с. В., но не било имало възможност да извършва посочените видове СМР в КСС към подписаният договор от 29.11.2022 г., като относно съответните ФЛ в състава си, притежаващи необходимата техническа правоспособност за ипълнение на СМР в съотвествие с издадените строителни книжа, така и техническа обезпеченост на машини и техника и не на последно място, не било имало регистрация в камарата на строителите. Твърди се, че създаденият документ – Протокол обр.19 бил неистински ( неверен), като не отговарял на действителното пооложение, тъй като удостоверявал приемане на работа, която не била извършвана. Въз основа на неверния и неистински посочен по-горе протокол обр.19, въпреки, че липсвало извършена работа по вид, количество и стойност, съгласно процесния договор за СМР, било последвало задължаване на ищцовото дружество по издадената въз основа на този документ фактура, да заплати сумата от 12 891, 16 лв. с ДДС на ответното дружество, в следствие на което за ищцовото дружество била настъпила значителна вреда, включваща реално претърпените материални вреди. В тази връзка се твърди, че били налице всички предпоставки пораждащи фактическия състав на чл.40 ЗЗД, като обективния елемент, че договорът, сключен от ( чрез) преставителя на ищеца и насрещната страна по негоответник (трето лице), бил във вреда на представлявания ищец. Увреждането на интересите на представлявания ищец, в случая било обективно и съществено, считано от момента на скюлчването на договора. Твърди се, че «споразумяването» между представителя на ищцовото дружество и насрещната страна по договора- ответното 3 дружество ( трето лице) за увреждането на представлявания, което споразумяване било втория елемент от фактическия състав на недействителността по чл.40 ЗЗД и се свеждала до недобросъвестност на представителя на ищцовото дружество и насрещната страна по договора

( трето лице) относно увреждането на представлявания. Обективиран бил в савия недействителен договор и в съпътстващите го документи, и се изразявали в недобросъвестността представителя и насрещната страна по договора, които знаели (осъзнавали), че сключения договор обективно уврежда представлявания.

Увреждането на представлявания и недобросъвестността на представителя и на насрещната страна по оговора били релеватни за недействителност по чл.40 ЗЗД, и тя щяла да намери приложение, само когато договорът бил сключен в рамките на представителната власт ( учредена с пълномощно или от закона), какъвто бил и настоящия случай.

Установената по чл.40 ЗЗД недействителност била единствено и изключително в интерес на представлявания, който единствено бил увреден от договора, т.е. – недействителността имала защитна функция само по отношение на увреденото лицеищец, чийто представител бил злоупотребил с доверието му, а насрещната страна по договора най често се бил облагодетелствал от това за негова метка. Тази специална защита за представлявания била установена от законодателя, тъй като съгласно чл.36, ал.2 ЗЗД правните последици от сключения от негово име договор настъпвали директно в неговия патримониум, поради което единствено на него била предоставена възможност да извърши преценка, дали и доколко договорът увреждал итересите му, респ. дали да се позове или не на тази недействителност. За разлика от абсолютната нищожност по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД- поради накърняване на добрите нрави, а която нищожност може да се позове всяко трето лице, установената от разпоредбата на чл.40 ЗЗД недействителност, целяла да защити само увредените лица и техните имуществени интереси, какъвто бил и настоящия случай.

Представлявания ищец бил страна по сключената от негово име, увреждаща го сделка, но не участвал пряко в сключването й, а волята била формирана и волеизявлението от негово име било направено от ( чрез) представителя. Именно представителя, действащ от негово име,и насрещната страна по договора увреждат представлявания, поради което законът му давал възможност да се позове на установената в защита на неговите интереси недействителност.

Представителя П. П., макар да е действала от името на представлявания в рамките на представителната си власт, учредена онт закона, била изразила своя собствена воля при извършването на процесната правна сделка и при действието по 4 приемането на СМР, като именно волеизявлението на преддставителя било от значение за пораждането на целените правни последици, които настъпвали направо в правната сфера на представлявания. Уговаряйки с насрещната страна по договора нееквивалентни престации при пълна липса на равностойност, представителя и насрещната страна по договора са се били споразумели, във вреда на представлявания по смисъла на чл.40 ЗЗД, кат оса действали недобросъвестно.

Фактическия състав на недействителност по чл.40 ЗЗД, включвало преценка дали действително, обективно са увредени интересите на представляваната страна по договора, както и дали действалият от нейно име представител и насрещната страна по договора са добросъвестни или не, т.е. дали са осъзнавали, че увреждат представлявания. Преценката както за наличие на увреждане интересите на представлявания, така и за недобросъвестност едновременно на представителя и на насрещната страна по договора, се извършвали предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи- към момента на сключването на договора. Твърди се на следващо място, след като съгласно разпоредбата на чл.40 ЗЗД недействителния договор не пораждал правни последици за представлявания, той не би могъл да породи правни последици и а насрещната страна по него, т.е.- такъв договор изобщо не поражда правни последици- няма обвързаност и за двете страни по него, и за тях не възникват насрещни права и задължения. Следователно, установената макар единствено в интерес на представлявания, недействителността, на която само той може да се позаве съгласно разпоредбата на чл.40 ЗЗД, била обсолютна, а не относителна. Също така се твърди, че при позоваване пред съда от страна на представлявания ищец на недействителност по чл.40 ЗЗД, всяка от страните дължи ввръщане на даденото по договора, в хипотезата на начална липса на основание за извършване на престации, тъй като когато договорът бил недействителен на осн. чл.40 ЗЗД, той не пораждал насрещни права и задължения за страните по него, поради което недобросъвестната насрещна оответна страна- третото лице, което е договаряло с представителя във вреда на представлявания, не придобива облагационни права по силата на договора.