Решение № 735 от 19.06.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1035/2023
- Вид
- Решение № 735
- Подписан
- 19.06.2023
- В сила
- 13.05.2024
- Състав
- Мая Недкова, Златина Иванова Кавърджикова, Константин Димитров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 315, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.211, ал.1 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 211, ал.3, т.1 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 211, ал. 3, т. 2 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 221, ал.2 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл.257, ал.1 и 2 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл.257, ал.1 и 2 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 260 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл.263, ал.1, т.2 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл.28, ал.1, т. 2 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл.3, ал.2, т.9 и т.10 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл.3, ал.2, т.9 и т.10 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл.128 · Кодекс на труда
- чл. 128, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 128, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 128, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 155 · Кодекс на труда
- чл.222 · Кодекс на труда
- чл. 222, ал.1, предл. първо · Кодекс на труда
- чл. 222, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл.225 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 228, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл. 329 · Кодекс на труда
- чл.329 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.331 · Кодекс на труда
- чл.333 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 1 и ал. 4 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 1 и ал. 4 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл. 37, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 8 · Кодекс на труда
- чл.86 · Кодекс на труда
- чл. 8, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.8 ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 735 гр. Варна, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседА.е на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мая Недкова
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20233100501035 по описа за 2023 година
Производството е образувано по:
1.Въззивна жалба вх. № 14454/23.02.2023г. от П. Н. С. - К., ЕГН **********,чрез процесуален представител срещу Решение № 413 от 09.02.2023г. по гр.д. № 12592/2022г. на ВРС, 30 св., В ЧАСТТА , с която съда е :
ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни предявените от въззивника срещу Основно училище „Захари Стоянов", с адрес: гр. Варна. ж.к. „Чайка". Булстат 000082218, представлявано от Т.К., искове:
-с правно основА.е чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на ищцата, извършено със Заповед № РД-10- 2088/21.07.2022г., издадена от Директора на Основно училище „Захари Стоянов", с адрес гр. Варна. ж.к. „Чайка", Булстат 000082218, Т.К. на основА.е чл.328, ал.1, т.2. предл.2 от КТ;
- с правно основА.е чл.344, ал.1, т.2 от КТ ищцата П. Н. С. - К. да бъде възстановена на заеманата длъжност преди уволнението "Заместник-директор АСД";
-с правно основА.е чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 2790,46 лева (две хиляди седемстотин и деветдесет лева и 46 ст.),представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението в периода от 21.07.2022г. до 31.08.2022г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в съда 19.09.2022г. до окончателното й изплащане.
-с правно основА.е чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.2 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 4563,09 лева (четири хиляди петстотин шестдесет и три лева и 09 ст.), представляваща обезщетение за времето,през което ищцата е постъпила на работа с по - ниско трудово възнаграждение в периода от 1
01.09.2022г. до 21.01.2023г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 19.09.2022г. до окончателното й изплащане, -с правно основА.е чл. 128, ал.2 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1412,18 лева (хиляда четиристотин и дванадесет лева и 18 ст.),представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение за м. 04.2022г.; м.05.2022г.; м.06.2022г. и м. 07.2022г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 19.09.2022 г. до окончателното й изплащане.
Считайки обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени, като основателни и доказА.. Оспорва се извода на съда, че ответника, чиято е доказателствената тежест е установил по делото, че е спазил процедурата по подбор , вкл. и законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели и т.н. Излага се, че съда не е обсъдил в пълнота и в цялост всички събрА. доказателства, което е довело до неправилни изводи. Оспорва се извода на съда , че е спазена процедурата по чл.333 от КТ.
По иска с правно основА.е чл.128 от КТ твърди , че по делото безспорно е установено , че директорът е делегирал управленски функции на ищеца, в качеството й на изпълняващ длъжността заместник директор АСД. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК насрещната по жалбата страна - Основно училище „Захари Стоянов", - гр. Варна,чрез процесуалния си представител е депозирал отговор на жалбата, в който излага, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено в обжалвА.те части. Претендира присъждане на разноски.
2. Насрещна въззивна жалба вх. № 2252/24.03.2023г. от Основно училище „Захари Стоянов", с адрес: гр. Варна. ж.к. „Чайка". Булстат 000082218, представлявано от Т.К., чрез процесуален представител срещу Решение № 413 от 09.02.2023г. по гр.д. № 12592/2022г. на ВРС, 30 св., В ЧАСТТА , с която въззивникът е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на ищеца П. Н.
С. - К., ЕГН **********:
- сумата от 308.25лева, представляваща горницата над 2482.21 лева до присъдения размер от 2790.46 лева представляваща обезщетение за оставане без работа, за периода от 21.07.2022г. до 31.08.2022г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 19.09.2022г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 222, ал.1, предл. първо от КТ, във вр. с чл. 37, ал.1 от ОКТД, във вр. с чл. 328, ал.1, т.2 от КТ.
- сумата от 385.32 лева представляваща горницата над 792.25 лева до присъдения размер от 1177,57 лева, представляваща обезщетение за периода от 01.09.2022г. до 21.10.2022г., през който ищцата е заемала по-ниско платена длъжност, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 19.09.2022г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 222, ал.1, предл. второ от КТ, във вр. с чл. 37, ал.2 от ОКТД, във вр. с чл. 328, ал.1, т.2 от КТ.
Решението в посочените части се обжалва като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалния закон. Изложено е , че в мотиви си ВРС е приел, че увеличението на трудовото възнаграждение предвидено за педагогическите специалисти не касае ищцата и разпоредбите на Анекс към КТД № Д01-197 от 17.08.2020г. № Д0144/04.04.2022г. не намират приложение спрямо нея и съответно се дължи ТВ съгласно т.3 от заключението на вещото лице по ССЕ. Посочено е,че след като трудовото възнаграждение не следва да бъде увеличено и то и обезщетението при съкращаване в щата по чл.222 от КТ 2 следва да бъде присъдено с оглед заключението на вещото лице по т.3 от заключението.Твърди се, също, че не се дължи законна лихва върху присъдената сума,доколкото работодателят не е станал причина да му се претендират обезщетенията по съдебен ред, т.к. ищцата не е подала искане за това в училището. Претендира отмяна на решението в обжалвА.те части, както и присъждане на сторените по делото разноски.
В срок е постъпил отговор на насрещната жалба , в който същата се оспорва като неоснователна, претендира се отхвърлянето й и присъждане на разноски.
В съдебно заседА.е по същество,стрА.те чрез процесуалните си представители поддържат депозирА.те въззивни жалби съответно отговорите към тях. Претендират присъждане на сторените по делото разноски, съобразно приложените списъци.
Виззивника П. Д. прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от П. Н. С. - К., ЕГН ********** против Основно училище „Захари Стоянов", с адрес: гр. Варна. ж.к. „Чайка".
Булстат 000082218, представлявано от Т.К., обективно кумулативно съединяване следните искове, както следва:
-с правно основА.е чл.344, ал.1, т.1 от КТ да бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнението на ищцата, извършено със Заповед № РД-10- 2088/21.07.2022г., издадена от Директора на Основно училище „Захари Стоянов", с адрес гр. Варна. ж.к.
„Чайка", Булстат 000082218 Т.К., на основА.е чл.328, ал.1, т.2. предл.2 от КT;
-с правно основА.е чл.344, ал.1, т.2 от КТ ищцата П. Н. С. - К. да бъде възстановена на заеманата длъжност преди уволнението "Заместник директор АСД";
-с правно основА.е чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати сумата от сумата от 2790,46 лева (две хиляди седемстотин и деветдесет лева и 46 ст.) лева представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението в периода от 21.07.2022г. до 31.08.2022г.,сумата от 4563,09 лева (четири хиляди петстотин шестдесет и три лева и 09 ст./ представляваща обезщетение за времето, през което ищцата съответно е работила на по-ниско платена работа в периода от 01.09.2022г. до 21.01.2023г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 19.09.2022 г. до окончателното им изплащане,
-с правно основА.е чл. 128, ал.2 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1412,18 лева (хиляда четиристотин и дванадесет лева и 18 ст.), представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение за м. 04.2022г.; м.05.2022г.; м.06.2022г. и м.
07.2022г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 19.09.2022 г. до окончателното й изплащане.
В условията на евентуалност, ако съдът отхвърли предявения иск с правно основА.е чл. 344, ал.1 т.1 от КТ предявява следните искове:
-с правно основА.е чл. 222 ал.1 от КТ, във вр. с чл. 37, ал.1 от Колективен трудов договор да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 2790,46 лева (две хиляди седемстотин и деветдесет лева и 46 ст.), представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението в периода от 21.07.2022г. до 31.08.2022г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 19.09.2022 г. до окончателното й изплащане и -с правно основА.е чл. 222 ал.1 от КТ, във вр. с чл. 37, ал.2 от Колективен трудов 3 договор да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1177,57 лева (хиляда сто седемдесет и седем лева и 57 ст.), представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е постъпила на работа с по - ниско трудово възнаграждение в периода от 01.09.2022 г. до 21.10.2022г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 19.09.2022 г. до окончателното й изплащане.Претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В искова молба ищецът твърди, че е полагал труд при ответника от 10.09.2001г. до 01.01.2009г., като заемала длъжността „педагогически съветник" в ОУ „Захари Стоянов", гр. Варна, а от 31.08.2020 г. до 21.08.2022 г. заемала длъжността „Заместник директор АСД" в същото училище. През лятото на 2020 г. Т.К. я потърсила и й предложила да се включи в конкурс за подбор за длъжността „Заместник-директор административно-стопански дейности", като изтъкнала личните й качества и професионални постижения. На 31.08.2020 г. постъпила на работа в ОУ „Захари Стоянов" с висока мотивация за работа в екип и активно сътрудничество с общността на ОУ „Захари Стоянов". С трудов договор № РД-101879 от 31.08.2020г. била назначена при ответника на длъжност „Заместник - директор АСД", с място на работа ОУ „ Захари Стоянов", гр. Варна.
На 10.12.2021 г. й било връчено предложение на основА.е чл.331 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение срещу обезщетение. При връчване на предложението г-жа Т.К. изразила недоволство, че ищцата не я зачита като авторитет.
Ищцата отказала предложеното за прекратяване на трудовото й правоотношение срещу обезщетение от четири брутни заплати, като възразила, че никога не си е позволявала да навреди на имиджа на училището, нито на имиджа на г- жа К. на добър училищен директор.
Излага, че с Анекс към КТД в образовА.ето № ДО 1-44/04.04.2022 г. било предвидено увеличение на трудовите възнаграждения на работещите в сферата на образовА.ето. Ищцата подала заявление с вх. №1276/10.05.2022г. за увеличение на трудовото й възнаграждение, но й било отказано с мотива, че няма права на педагогически специалист и съответно няма право на увеличение на заплатата като педагогически специалист с ръководни функции за заеманата от нея длъжност „Заместник-директор административно-стопанска дейност" в ОУ „Захари Стоянов" - гр. Варна. За отказа на Т.К. да признае статуса на ищцата на педагогически специалист сезирала председателя на изпълнителния съвет на НУС към КНСБ, Председателя на НУС в гр. Варна и Началника на РУО- Варна.
Излага , че действията й да си търси правата, съответно отправените от нея запитвА.я към компетентните оргА. за признаване на придобития от ищцата трудов стаж като педагогически специалист й се отразило изключително негативно като служител на ОУ „Захари Стоянов".Била поставена в комуникационна изолация, не получавала служебна кореспонденция, покА. за съвещА.я на ръководния екип, консултация и обратна връзка за дейността си, информация, необходима за работата й. Била й наложена и личностна изолация като не била включвана в обсъждА.ята на новите проекти и дейности на училището.