Решение № 1866 от 10.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1866 гр. Варна, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антония Светлинова при участието на секретаря Дияна Димитрова като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20213110114319 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от предявен от ЕЛ. К. СТ. с ЕГН ********** и Р. Р. СТ. с ЕГН **********, двамата с адрес в с. ***, общ.Варна, обл. Варна, ***, срещу ОВ с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, представлявана от ***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на 1067 кв.м идеални части от поземлен имот с идентификатор № *** по Кадастралната карта и Кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-181897/27.11.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. ***, общ. Варна, обл. Варна, ул. ***, целият с площ от 2335 кв.м, при съседни имоти с №№ ***.

В исковата молба ищците твърдят, че на 07.04.2004 г. са закупили от други физически лица недвижим имот – парцел *** по плана на с. *** с площ от 1268 кв.м по документ за собственост и 1259,65 кв.м по скица. Излагат, че закупеният имот на място е част от имот с обща площ от 2335 кв.м, представляващ ПИ с идентификатор № *** по действаща кадастралната карта, като целият имот е бил ограден, поддържан и почистван от праводателите им, а след м. април 2004 г. – от тях самите. Поддържат, че от 2004 г. владеят целия имот в границите му по кадастрална карта, поради което са придобили по давност останалите 1075,35 кв.м идеални части, както и построените в имота сгради, а именно: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***.1 и застроена площ 87 кв.м и селскостопанска сграда с идентификатор ***.2 и застроена площ 25 кв.м. Твърдят, че през 2019 г. са декларирали пред ОВ, Дирекция „Местни данъци“, целия ПИ с идентификатор *** и построените в него сгради и са инициирали нотариално производство по реда на чл. 587 ГПК за снабдяването им с констативен 1 нотариален акт за 1075,35 кв.м идеални части от имота и сградите. Сочат, че на 21.05.2019 г. са подали заявление пред ОВ във връзка с обстоятелствената проверка, в хода на която е съставен Акт за общинска собственост № ***/02.08.2019 г. за 1067 кв.м идеални части от имота. Твърдят, че за същите идеални части от имота са се снабдили с констативен нотариален акт от 18.12.2019 г., поправен с нотариален акт от 10.01.2020 г. поради допусната явна фактическа грешка.

Оспорват правото на собственост на ОВ върху процесните 1067 кв.м. идеални части от имота. В тази връзка твърдят, че същият попада в урбанизирана територия на населеното място, респ. е неприложима разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗЗСПЗЗ, както и че не е налице нито една от хипотезите на чл. 2 ЗОС, поради което и след изтичане на 10-годишния давностен срок по чл. 79 ЗС през 2014 г. те са придобили собствеността върху имота.

По изложените съображения по същество молят за уважаване на иска и претендират разноски по делото.

В открито съдебно заседание ищците, чрез процесуалния им представител адв. Д.С., поддържат исковата молба и представят списък на разноски по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск.

Поддържа, че ОВ е собственик на процесния имот по силата на закона, като се позовава на общата разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, вписана като основание за съставянето на акта за частна общинска собственост. Оспорва претендираното от ищците право на собственост върху имота поради въведената с нормата на чл. 86 ЗС забрана за придобиване по давност на вещи, които са общинска собственост.

По тези съображения моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение.

Предвид така изложените в отговора общи твърдения и липсата на заявено конкретно придобивно основание, по силата на което ответната страна е придобила правото на собственост, с постановено по делото определение № 2058/22.02.2022 г. на страната са дадени указания в срок до датата на о.с.з. с писмена молба с препис за насрещната страна да наведе конкретни твърдения във връзка с придобивно основание, на което се позовава, вкл. да посочи конкретен закон, по силата на който му е предоставена собствеността върху имота (съобр. банкетната норма на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС), както и да заяви бил ли е държавен процесният имот, респ. на какво основание.

Тези указания не са изпълнени от ответника в указания му срок. В открито съдебно заседание същият не изпраща и представител.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** г. на нотариус Янчо Несторов с рег. № 011 в НК и район на действие ВРС, се 2 установява, че ищците Е.С. и Р.С. са закупили от Й.Н.С..а и Г.И. С. дворно място в с. *** с площ 1268 кв.м по документ за собственост (посочен нотариален акт от 1998 г.), а по скица – 1259,65 кв.м, представляващо парцел *** по плана на с.***, при граници: улица, общинско място, парцел XXIV, парцел XXV и парцел ***.

Видно от приложената извадка от разписния лист към РП на с. *** от 1972 г. и разписния лист към плана от 1974 г., като собственици на имот пл.№ 268 са вписани физически лица.

От приложеното удостоверение с рег. № МД-Т19002512ВН от 09.05.2019 г., издадено от Дирекция „Местни данъци“ при ОВ, се изяснява, че на 26.02.2019 г. ищците са декларирали в данъчната служба целия процесен имот с идентификатор № *** и площ 2335 кв.м и построените в него две сгради (жилищна и селскостопанска), като имотът е заведен с посочен партиден номер и по партидата му няма неплатени изискуеми задължения към 09.05.2019 г.

От приложеното удостоверение с рег. № АУ049832ВН_009ВН от 16.08.2019 г., издадено от кмета на ОВ, е видно, че на 21.05.2019 г. ищците са подали пред общината заявление за изпълнение на услуга „Обстоятелствена проверка за признаване правото на собственост“ за 1075,35 кв.м ид.ч. от ПИ № ***, ведно с построените в него сгради, във връзка с което в удостоверението е отразено, че за сградите няма извършено отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ по ЗПИНМ,ЗТСУ и др. и няма съставен АОС, както и че за 1067 кв.м. ид.ч. от имота е съставен АОС № ***/02.08.2019 г.

След приключване на процедурата по инициираната от ищците обстоятелствената проверка по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, в тяхна полза е съставен констативен нотариален акт № *** г. на нотариус В.А. с рег. № *** на НК и район на действие ВРС, поправен с нотариален акт № *** г. на същия нотариус, с който Е.С. и Р.С. са признати за собственици по давностно владение на 1075,35 кв.м ид.ч. от ПИ № *** с обща площ 2335 кв.м, ведно с построените в имота жилищна и селскостопанска сгради.

От ответната страна е ангажиран акт № *** от 02.08.2019 г. за частна общинска собственост, съставен за 1067/2335 кв.м ид.ч. от ПИ № *** с отразено основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС и при липса на съставени предходни актове. Видно от приложените материали по преписката във връзка със съставянето на акта, част от имота с пл. № 268 по РП на с. *** от 1974 г. попада в парцел ***, предвиден за озеленяване, и част – в уличната регулация.

От приложената извадка от окончателен проект на ОУП на ОВ, одобрен със заповед от 03.09.2012 г., се установява, че съгласно предвижданията на ОУП процесният имот попада в жилищна устройствена зона с преобладаващо ниско застрояване до 10м.

От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че за територията на с. *** са изработвани следните планове, по които процесният поземлен имот № *** по действаща КК е отразен по следния начин:

- КП от 1928 г. и РП от 1931 г. с одобрена улична регулация с Указ №583/1931г. на Царя и дворищна регулация с Указ №4831/31г. на Царя, според които планове площта на процесния поземлен имот попада в териториите на следните имоти: площ 1761 кв.м попада в северната част на 3

ПИ ***, за която е отреден УПИ *** с обща площ 2645 кв.м, с вписан в разписния лист собственик на ПИ *** А.А. без посочен документ за собственост; площ 426 кв.м попада в дере, площ 126 кв.м попада в територията на ПИ 259 и площ 25 кв.м попада в ПИ 261 с вписан собственик в разписния лист Цвятко Тодоров.

- КП от 1972 г., приет с техническа комисия, и РП от 1974 г. , одобрен със Заповед №1707/03.04.1974 г. на Председател на ИК на ГНС-Варна, според които планове площта на процесния поземлен имот попада в териториите на следните имоти: площ 1281 кв.м попада в северната част на ПИ 268 (целия с площ 4425 кв.м), включена в УПИ *** в кв. 51 с площ 1265 кв.м и вписани в разписният лист към КП следните собственици: М.А.В. за площ 1190 кв.м. с Н.А.№ *** (заличена), Й.Н.С..а с Н.А. №*** (заличена) и Г.И. С. с Н.А.№*** (заличен), ЕЛ. К. СТ. и Р. Р. СТ. с Н.А. №***; площ 618 кв.м попада в част от ПИ 268, включена в УПИ ***, отреден „за озеленяване“; площ 252 кв.м попада в част от ПИ 268, включена в трасето на проектна улица; площ 21 кв.м попада в част от ПИ 270, включена в трасето на проектна улица; площ 63 кв.м попада в част от територията на дере, включена в трасето на проектна улица; п л о щ 22 кв.м попада в част от територията на дере, отредена „за озеленяване“; площ 40 кв.м попада в част от територията на дере, отредена „за озеленяване“; площ 35 кв.м попада в част от ПИ 270, включена в УПИ ***, и площ 3 кв.м попада в част от ПИ 269, включена в УПИ ***.

- Идейно ЗРП на с. ***, приет на 12.12.1973 г. с комисия на САБВарна, според който територията на ПИ 268 попада в кв. 51 и е включена в УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** с отреждане „за жилищно строителство”” и територия с отреждане „за озеленяване”, като на изток УПИ *** граничи с територия, отредена „за озеленяване“ и на север граничи с улица.

- ОУП на гр.Варна одобрен със Заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012г. на МРРБ и СПН, одобрени със Заповед №РД-02-14-2197/03.09.2012г. на МРРБ, според който ОУП на гр. Варна територията на ПИ 268 по КП от 1972 г. на с. *** попада в урбанизирана територия – „Жилищна устройствена зона с преобладаващо ниско застрояване“.

От експертното заключение се установява още, че процесният поземлен имот не е бил земеделска земя преди колективизацията, не е включван в ТКЗС и ДЗС, не е бил държавна собственост и не е предоставян за ползване по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При извършен оглед на място вещото лице е констатирало, че понастоящем поземленият имот се ползва за жилищни нужди, ограден е с паянтова ограда, изградена от бетонови колове и оградна мрежа и се владее в границите му по КК, като в имота има изградена двуетажна жилищна сграда и едноетажна стопанска сграда.

При изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание по реда на чл. 200 ГПК инж. С.К. пояснява, че няма данни да са проведени отчуждителни процедури във връзка с предвижданията на плана за изграждане на улица.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Според чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или 4 несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

В настоящия случай е налице първата хипотеза, доколкото по силата на приложения нотариален акт за покупко-продажба от 07.04.2004 г. и съставения констативен нотариален акт от 18.12.2019 г. ищците се легитимират като собственици на целия поземлен имот с идентификатор № *** с обща площ 2335 кв.м, 1067 кв.м идеални части от който са актувани като собственост на ОВ с Акт за общинска собственост № ***/02.08.2019 г.