Определение № 1873 от 14.05.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1873 гр. Варна, 14.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20243100500731 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 13962/19.02.2024 г. по описа на ВРС, подадена от Л. Л. К., ЕГН **********, с адрес: *****************, чрез адв. А. Г., срещу определение № 1750/11.02.2024 г., постановено по гр.д. № 10048 /2023 г. по описа на ВРС, 33 състав, с което е прекратено производството по делото, на основание чл. 130 от ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд е приел, че искът на кредитора е недопустим, защото заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила, че мотивите по друго съдебно производство са решаващи и за настоящия съд, че извода на друг съд „индиректно отменя даден вече ход на настоящото производство“, че изпращане по пощата на копие от изпълнително дело на длъжника има функция на връчване на заповед за незабавно изпълнение и връчване на изпълнителен лист. Твърди се, че възприетите от първоинстанционният съд изводи на Апелативен съд – Варна в определение № 58 от 23.01.2024 г. по в.ч.т.д. № 16/2024 г. са неправилни, но страната нямала възможност да ги обжалва. В тях не се коментирал обаче фактът, че изпращането на изпълнителното дело по пощата не е същинско връчване с уведомяване на длъжника за правата му на обжалване, на подаване на възражение и т. н. Тези права следвало да бъдат ясно посочени. Също така се твърди, че съдът е пренебрегнал факта, че съдебният изпълнител не е изпълнил задължението си по чл. 418, ал. 5, изр. второ, а именно - че не е изпратил на съда копие от съобщението за връчване, а това било така, защото документите не били връчени.

На следващо място, съдът не се бил съобразил, че вече е дал ход на възражението като с разпореждане № 13610 от 10.04.2023 г. по ч.гр.д.№ 1

4452/2023 г. на ВРС е изискал от ЧСИ М.П. по изп.д. № 522/2014 г. информация дали на Л. К. е връчена покана за доброволно изпълнение и заповед за изпълнение. По делото постъпил отговор от 19.05.2023 г., с който ЧСИ М.П. посочил множество опити за връчване, нито един от които не е довел до връчване. Самият ЧСИ не твърдял да е извършил връчване. Нещо повече, ЧСИ не бил извършил надлежните действия по чл. 47 ГПК - търсене на лицето в рамките на 1 месец, залепване на уведомление, назначаване на особен представител на длъжника и т.н. Без да отмени своя акт, съдът незаконосъобразно бил приел, че друг съд, в друго производство по чл. 419 ГПК "индиректно" бил отменил и даването ход на настоящото производство.

Подобно развитие на съдобпроизводството било недопустимо. Без да е отменен вече дадения ход на процеса, нямало как друг акт, на друг съд, при това порочен, да влияе върху настоящия процес. Твърди се, че са нарушени и правилата на чл. 43 и чл. 7, ал. 2 от ГПК.

На последно място, в частната жалба се сочи, че са нарушени основни права на жалбоподателката по смисъла на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на жалбоподателката - право на собственост, защото лишавайки страната от възможност посредством възражението да оспори дълг, признат от съд в едностранно производство, без защита и участие на страната, тя е задължена с парични средства, независимо дали дългът съществува или е злоупотреба с право на кредитора. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. Внесена е и следващата се за обжалването държавна такса.

След връчването на препис от частната жалба на насрещната страна „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД – гр. София, по делото не е постъпил отговор от същата.

При тези фактически констатации въззивното производство се преценява като процесуално допустимо.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и като съобрази относимите нормативни разпоредби, за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел, че производството пред него е образувано по предявен от „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК 200385975, срещу Л. Л. К., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422 ГПК, за установяване съществуване на вземането на ответника, предмет на заповед за незабавно изпълнение № 4645/28.05.2010 г., издадена по ч.гр.дело № 7836/2010 г. по описа на ВРС, 21 състав /унищожено/.

По повод постъпили на 05.04.2023 г. по ч.гр.дело № 7836 /2010 г. по описа на ВРС, 21 състав, възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта с вх.

№261735/05.04.2023 г., наред с искане по чл. 420 от ГПК и жалба по чл. 419 от ГПК с вх.№ 261736/05.04.2023 г. от Л. Л. К. срещу разпореждане № 21433/28.05.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 7836/2010 г. по описа на 2

Районен съд - Варна, 21-ви състав, с което е постановено незабавно изпълнение по издадената заповед № 4645/28.05.2010 г. за изпълнение по чл.

417 от ГПК, на осн. чл. 80, ал. 5, вр. ал. 4 от Правилника за администрация в съдилищата , е образувано ч.гр.д. № 4452/2023 г. по описа на ВРС, 17-ти състав.

Гр.д.№ 10048/2023г. по описа на ВРС, 33-ти състав, е образувано предвид указания до заявителя „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 831633691, дадени с Разпореждане 19238/23.05.2023 г. на съдията по ч.гр.д. № 4452/2023 г. по описа на ВРС, 17-ти състав, по силата на които е указано на заявителя, че срещу издадената по негово заявление заповед № 4645 от 28.05.2010 г. за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника и че в едномесечен срок от получаване на съобщението има възможност да предяви иск относно вземането си, като довнесе дължимата държавна такса, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК.

С определение № 4237/08.11.2023 г., постановено по в.ч.т.д.

№1857/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, е върната подадена от жалбоподателката Л. Л. К. частна жалба с вх. № 261736/05.04.2023 г. срещу разпореждане № 21433/28.05.2010 г. по ч.гр.д. №7836/2010 г. по описа на Районен съд - Варна, 21-ви състав, за допускане незабавно изпълнение на издадена по същото дело заповед № 4645/28.05.2010 г. за изпълнение по чл.

417 от ГПК и производството по делото е прекратено.

Посоченото определение на ВОС е потвърдено с определение № 58/23.01.2024 г., постановено по възз.ч.т.д. № 16 по описа за 2024 година на Варненски апелативен съд. С тези определения е прието по окончателен начин, че частната жалба с вх. № 261736/05.04.2023 г. е подадена след изчитане на преклузивния едномесечен срок по чл. 419 ГПК, от което несъмнено следва и извода, че депозираното заедно и едновременно с тази частна жалба на 05.04.2023 г. възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за незабавно изпълнение, също се явява просрочено и недопустимо.

Действията на районния съдия, администрирал по ч.гр.д. № 4452/2023 г. по описа на ВРС, 17-ти състав възражението по чл. 414 ГПК с вх.№ с вх.

№261735/05.04.2023 г., по издаване на разпореждане 19238/23.05.2023 г., с което кредитора е уведомен за постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника и че в едномесечен срок от получаване на съобщението има възможност да предяви иск относно вземането си, като довнесе дължимата държавна такса, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се считат индиректно обявени за незаконосъобразни и отменени.

Първоинстанционният съд е приел, че искът по чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявен в производството по гр.д.№ 10048/2023 г. по описа на ВРС, 33-ти състав, е продължение на заповедното производство, за установяване вземанията, признати с издадената заповед за изпълнение и предвид съдебно признатия факт на подаване на частна жалба и възражение извън срока по чл.419 ГПК, следва единствено обоснования извод, че заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 7836 /2010г. по описа на ВРС, 21 състав, е влязла в сила. При това положение ищецът в производството „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК 200385975, 3 придобил вземането, предмет на издадената заповед по чл.417 ГПК, се явява лишен от правен интерес за установяване вземането си по цитираната заповед.

Първоинстанционният съд е приел, че липсва правен интерес от предявяване на установителен иск за вземането, който може да бъде единствено продължение на едно неприключило заповедно производство, а също така и от предявяването на осъдителен иск за същите суми, за които вече има издадена заповед по чл. 417 от ГПК /вече влязла в сила/ и изпълнителен лист. С оглед на това ВРС е приел, че предявените искове се явяват недопустими поради липса на правен интерес, поради което исковата молба следва да бъде върната на осн.чл.130 от ГПК и делото да се прекрати.

Първото от оплакванията в частната жалба е, че по делото е постъпил отговор от 19.05.2023 г., с който частният изпълнител Мариан Петров сочел множество опити за връчване на заповедта за изпълнение, като нито един от тях не е довел до резултат. Самият ЧСИ не твърдял, че е извършено връчване на заповедта за незабавно изпълнение на длъжника.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд се бил позовал на констатациите в Определение № 58/23.01.2024 г., постановено по в.ч.т.д. № 16/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което като краен резултат е прието, че подадената от Л. Л. К. срещу разпореждането на незабавно изпълнение частна жалба по чл. 419 от ГПК е просрочена, тъй като е подадена след предвидения за това срок. Същевременно обаче в частната жалба не се съдържат твърдения за неправилност на фактическите констатации по посоченото в.ч.т.д. № 16/2024 г. на Апелативен съд – Варна, а се оспорват направените въз основа на тези констатации правни изводи.

Предвид липсата на оспорване на фактическите констатации, настоящият състав намира, че не съществува пречка правилността на първоинстанционното решение да бъде преценявана именно въз основа на тези констатации, които не са оспорени. Още повече, че към настоящото производство е приложено и производството по в.ч.т.д. № 16/2024 г. на Апелативен съд – Варна, към което е приложен препис от изпълнителното дело, от което следват приетите констатации.

С оглед на това, следва да бъде прието, че въз основа на издадената заповед за изпълнение е било образувано изп.дело № 872/2010 по описа на ЧСИ Р.М. с район на действие СГС, а в последствие е прехвърлено на ЧСИ Мариан Петков с район на действие СГС. По изпълнителното дело не е било извършено връчване на заповедта за незабавно изпълнение лично на длъжника Л. Л. К., но на 13.12.2022 г. на адв. Р.Й., в качеството й на изрично упълномощен процесуален представител на длъжника, по нейна молба са връчени преписи от цялото изпълнително дело, придружено с писмо с изрично посочване на страните по него, както и дА., че то е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение. Преписът от изпълнителното дело е включвал и заповед № 4645/28.05.2010 г. за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издаден в полза на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, чийто правоприемник е „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 200385975, срещу Л. Л. К. по ч.гр.д. № 7836/2010 г. по описа на ВРС. Преписът от 4 изпълнителното дело е бил изпратен от ЧСИ на адреса, посочен от процесуалния представител, чрез куриерска фирма „Спиди” АД, като получаването на документите на 13.12.2022 г. е удостоверено с обратна разписка. С оглед на това, следва да се приеме, че е налице редовно връчване на заповедта за незабавно изпълнение. Наистина, няма дА. заповедта за изпълнение да е връчена лично на длъжника Л. К.. Законът обаче не забранява връчването да бъде извършено и чрез процесуалния представител на страната в дадено производство, като връчването на този представител се приравнява на връчване на самата страна. Съгласно установената съдебна практика, по този начин могат да бъдат връчвани не само процесуални книжа, но и такива, имащи материално-правен характер, връчването на които води до пораждане на определени материално-правни последици. За редовността на връчването не е необходимо документът – заповедта за незабавно изпълнение, да бъде връчена самостоятелно, без да бъде придружена от други книжа, а е възможно същата да бъде връчена заедно с други такива. Целта на връчването е заповедта за незабавно изпълнение да достигне до знанието на длъжника, за да може същия в определения от закон срок да предприеме действия в защита на правата и интересите си. Тази цел се постига както, когато самата заповед за незабавно изпълнение се връчва самостоятелно на длъжника, така и когато същата е връчена в комплект с други книжа, дори и в случаите, когато повод за връчването е друг документ, към който самата заповед се явява приложение. В случая препис от изпълнителното дело, в който се намира и самата заповед за незабавно изпълнение, е връчен на процесуалния представител на длъжника на 13.12.2022 г., поради което, с оглед горепосоченото, следва да бъде прието, че връчването е редовно извършено на 13.12.2022 г. От тази дата длъжникът е имал възможност да се запознае със заповедта за незабавно изпълнение, като в същата се съдържа изрично посочване на способите и начините, по които правата на длъжника могат да бъдат защитени. Самият факт на връчването не се влияе от това дали съдебният изпълнител ще изпълни последващото си задължение по чл. 418, ал. 5, изр. 2 ГПК да уведоми заповедния съд за извършеното връчване за заповедта за изпълнение. Следователно срокът за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК е започнал да тече на 13.12.2022 г. и е изтекъл на 13.01.2023 г.