Определение № 2891 от 28.09.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2258/2026
- Вид
- Определение № 2891
- Подписан
- 28.09.2026
- В сила
- 28.09.2026
- Състав
- Светлин Михайлов, Васил Василев, Женя Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.274, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.64 · Граждански процесуален кодекс
- чл.64, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.66,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2891 гр. София, 28.09.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светлин Михайлов
Членове:
Женя Димитрова
Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261000502258 по описа за 2026 година
Производството е по чл.66,ал.2 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от А. Ц. Н. от *** против Определение №4035/19.02.2026 г. по гр.д.№14 086/23г. на СГС ,с което е оставена без уважение молба с вх.№ 10666/27.01.2026 год. подадена от жалбоподателката за възстановяване срока за обжалване на определението на съда № 25769 от 16.12.2025 год. .В жалбата са развити подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение.Иска се същото да бъде отменено,а делото бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
По делото е постъпил отговор от насрещната страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749, с който се оспорва подадената жалба и се иска обжалваното определение да бъде потвърдено.
Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по подадената частна жалба съдът взе предвид следното:
С молба вх.№ 10666/27.01.2026 год. жалбоподателката е поискала възстановяване на срока за обжалване на определението на съда от 16.12.2025 год. , с което е оставена без уважение молбата за освобождаване от държавна такса по въззивната жалба. Посоченото определение е връчено на лично на жалбоподателката на 16.01.26г.В молбата са посочени и причини за пропускането, свързани със здравословното състояние на молителката,а именнопоради влошеното здравословно състояние жалбоподателката не успяла да подаде молба по 1 делото в определения й седмичен срок,а сторила това на осмия ден.Като доказателство към молбата е представено медицинско направление от 01.12.25г. от което се установява,че на жалбоподателката е предписано домашно лечение.Към молбата е приложена и частна жалба от жалбоподателката против определение №25769/16.12.25г.
За да постанови обжалваното определение съдът е приел,че молбата е допустима, доколкото е факт , че в срока за обжалване на определението от 16.12.2025 год. ,а именно – до 23.01.2026 год. Н. не е подала жалба против това определение.Съдът е приел,че подадената с молбата жалба е просрочена,поради което съдът следва да се произнесе по искането за възстановяване на срока за обжалване на това определение. Съдът е приел,че по същество молбата е неоснователна,поради това,че не са налице доказателства за особени непредвидени обстоятелства,които да са попречили на молителката да подаде своевременно жалба против акта на съда,с който молбата й за освобождаване от държавна такса по ВЖ е била оставена без уважение.Приложената медицинска бележка не е относима към молбата както е заявена,тъй като касае други дати-01.12.25г. ,а не такива касаещи пропуснатия срок за обжалване,който е до 23.01.26г.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното определение е незаконосъобразно.
Частната жалба не е администрирана, а е проведена процедура по молбата за възстановяване на срока, която е приключила с обжалвания съдебен акт. За да се произнесе по същество на подадена молба по чл.64 ГПК, сезираният с нея съд следва да извърши преди всичко проверка налице ли са всички условия за съществуването и надлежното упражняване на право за възстановяване на пропуснат срок. От правното естество на цитираната молба следва, че правният интерес от същата за страната по спора произтича от наличието на постановен акт за връщане на частната жалба срещу постановеното определение за прекратяване. Този преграждащ развитието на производството съдебен акт е постановен поради пропуснат от страната установен от закона или определен от съда срок, свързан с извършване от нея на дължимо процесуално действие, поради който пропуск жалбата се явява подадена извън срока. Същевременно за да се произнесе сезираният с молбата по чл.64 ГПК съд следва разпореждането за връщане на жалбата да е влязло в сила, т.е. въпросът дали е пропуснат срокът като преюдициален за молбата по чл.64 ГПК да е окончателно решен. Тази връзка на преюдициалност е обективно сложил се факт ако страната, която е подала молбата за възстановяване на срок, е подала и частна жалба срещу преграждащия развитието на производството съдебен акт /поради еднаквия начален момент, от който започват да текат еднаквите срокове по чл.64, ал.3 ГПК и чл.275, ал.1 ГПК/ - от съобщението за прекратяване, респ. връщане на сезиращата съда молба, респ. жалба. В случай, че частната жалба бъде уважена, обжалваното разпореждане, респ. определение ще бъде отменено и интересът от разглеждане на молбата по чл.64 ГПК ще отпадне / така константната съдебна практика на ВКС – определение № 265 от 18.06.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2147/2019 г., III г. о., ГК., определение № 625 от 28.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2
2963/2017 г., IV г. о., ГК., определение № 128/02.04.2020г. по гр.д. № 797/2020г. на ВКС, IV г.о./. Следва да се съобрази и предвиденият различен процесуален ред, по който се разглеждат молбата по чл.64 ГПК и частната жалба по чл.274, ал.1 ГПК, доколкото обективно невъзможно е това да стане пред един и същи съд, а и производството по чл.274, ал.1 ГПК принципно може да се развие и като триинстанционно, ако не са налице отрицателните предпоставки по чл.274, ал.4 ГПК. В хипотеза посочена по-горе независимо от волята на страната – в каква поредност да се разгледат: молбата по чл.64 ГПК и частната жалба по чл.274, ал.1, т.1 ГПК, сезираният с молбата по чл.64 ГПК съд, е длъжен да изчака приключване на производството по частната жалба по чл.274, ал.1 ГПК с окончателен акт и едва след това да се произнесе по молбата за възстановяване на срока.
Предвид даденото разрешение постановеният съдебен акт следва да бъде обезсилен, тъй като е постановен при наличето на абсолютна процесуална пречка за разглеждането на молбата по чл.64 ГПК, а делото върнато на СГС за администриране на частната жалба, като след постановяване на окончателен съдебен акт по тази жалба пристъпи към разглеждане на молбата по чл.64 ГПК.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Определение №4035/19.02.2026 г. по гр.д.№14 086/23г. на СГС, с което е отказано възстановяването на срока за обжалване на определение №25 769/16.12.25година по гр.д.№14 086/2023 г. по описа на Софийски градски съд и
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частната жалба от А. Ц. Н. против посоченото по-горе определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3