Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 546 от 17.04.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1062/2024
Вид
Решение № 546
Подписан
17.04.2024
В сила
26.09.2024
Състав
Габриел Росенов Русев

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43 ал.1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.1 до т.13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.1 до т.13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.1 до т.13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.1 до т.13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.1 до т.13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.1 до т.13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.1 до т.13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.1 до т.13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.1 до т.13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.1 до т.13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.1 до т.13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.1 до т.13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.1 до т.13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.125 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 125, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.179 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 284 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. Пловдив, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20245330201062 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от “Д.- Д. П.“ ЕООД, против наказателно постановление № 749975- F 740463/ 15.01.2024г. издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лева, за извършено нарушение на чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС. Счита, издаденото наказателно постановление за неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Излага подробни съображения.

Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна не взема писмено становище.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.

Н. К., който поддържа жалбата. Излага съображения. Моли съда да отмени наказателното постановление.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт А., който оспорва подадената жалба. Излага подробни съображения. Моли съда да потвърди наказателното постановление.

Претендира разноски.

1

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановкапри извършена служебна проверка в ТД на НАП гр. Пловдив на 15.08.2023г. се установи, че “Д.- Д. П.“ ЕООД, ЕИК: 204967574 регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от Закона срок за подаване на справкадекларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.07.2023г.- 31.07.2023г. до 14.08.2023г. включително. Справката декларация по ЗДДС по смисъла на чл.125 е подадена в ТД на НАП Пловдив по електронен път на 13.1.2023г. с вх. № 16005631193/ 13.10.2023г. Нарушен е чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС.

От показанията на свид. И . се установява, времето, мястото и начинът на извършеното нарушение а именно, че при извършена справка е установено, че е извършено нарушението. АУАН бил съставен лично и предявен на нарушителя. Сочи, че поддържа изцяло констатациите в АУАН.

Съдът дава вяра на показанията на разпитания в качеството си на свидетел актосъставител. Това е така, тъй като показанията му са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото доказателства, в това число писмените такива. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените 2 такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.

Компетентността на административно наказващия орган се извлича от Заповед № ЗЦУ- 1149/ 25.08.2022г. на Изпълнителния Директор на НАП.

Обстоятелствата, посочени в АУАН и издаденото наказателно постановление изцяло кореспондират с другите събрани по делото писмени доказателствени средства. С правна преценка за достоверност, настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.

В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показанията на актосъставителя на АУАН, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка. Констатациите посочени в АУАН и НП се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателствени средства.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, 3 намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в наказателното постановление и АУАН, нарушителят е извършил вмененото му нарушение.

Съгласно чл. 179 ал.1 от ЗДДС лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 или декларацията по чл. 125, ал. 2, или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. (обн. ДВ бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.)

Описанието на елементите от обективна страна на извършеното нарушение е пълно, ясно, точно и конкретно. Съдържа се всички изискуеми от закона елементи от обективна страна.

От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят не е спазил установения в закона срок за подаване на справка декларация за процесния период.

Безспорно е в теорията и съдебната практика, че нарушението по чл.

125, ал.5 ЗДДС е на просто/формално извършване, като съставомерната форма на изпълнителното деяние се състои в бездействие да се изпълни задължението да се подадат в указания в закона срок посочените в правната норма данъчни документи. Редакцията на нормата на чл. 179, ал.1 ЗДДС обаче, в сила от 01.01.2024г. е изключено като форма на изпълнителното деяние неподаването на отчетни регистри, и действащата актуална форма на изпълнително деяние е неподаването на справка декларация, което е едно единствено нарушение.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на 4 жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. Спазени са изискванията посочени в чл.43 ал.1 и сл.от ЗАНН, като при съставянето на АУАН, същият е подписан от съставителя и поне един от свидетелите посочени в него, предявен е на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише. Препис от акта е връчен на нарушителя. Предоставена е възможност на нарушителя за излагане на възражения, поради което и в максимална степен е охранено правото на защита на наказания субект.

Следва да се вземе предвид, че в нормата на чл.42, ал.1 т.1 до т.10 от ЗАНН, законодателят изчерпателно е определил реквизитите, които следва да съдържа АУАН. В конкретния случай, съставеният АУАН съдържа всички изискуеми реквизити- посочено е собственото, бащиното и фамилно име на актосъставителя, датата на съставяне на акта, датата и мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер, а в случай че е чужденец – имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа, имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите, обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива, имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер и опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене.

Издаденото наказателно постановление съдържа всички посочени в чл.57 ал.1 т.1 до т.13 от ЗАНН, задължителни реквизити, а именно собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало, датата на издаването и номерата на постановлението , датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и 5 място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа, описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, законните разпоредби, които са били нарушени виновно , вида и размера на наказанието, отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието, времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, вещите, които се отнемат в полза на държавата , разпореждането с веществените доказателства, размера на обезщетението и на кого следва да се заплати, в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване. Подписано е от длъжностното лице, което го е издало. Препис от наказателното постановление по реда на чл.58 от ЗАНН е връчен на нарушителя.

Правилно и законосъобразно е провена цялата административнонаказателна процедура по ангражиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен.

Неоснователно е възражението за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като настоящият случай не разкрива белезите на малозначителен, както и не непропорционалност на санкцията. Съгласно дадената в т.4 от ДР на ЗАНН легална дефиниция: "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“ Всъщност още преди 6 приемане на легалната дефиниция, трайната съдебна практика бе извела правилото, че за да се счете, че случаят е маловажен, следва да се констатира, че с оглед всички обстоятелства, относими към конкретния случай, степента на обществена опасност на процесното деяние е по-ниска от обичайната за нарушения със същата правна квалификация.