Акт от 14.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3751 гр. София, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Татяна Димитрова

Членове:Михаил Ал. Малчев

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско дело № 20211100507271 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20067260/15.03.2021г. по гр.д. № 369/2020г. по описа на Софийски районен съд 55 състав е признато за установено, на основание чл.

422, вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД че Л. С.

В., ЕГН **********, адрес гр. София, кв. „******* дължи на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, /с настоящо наименование “Е.П.“ ЕАД/ ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*******“ № ******* бл. БенчМарк Бизнес Център, сумата от 763,29 лв. неплатена цена за ползвана електрическа енергия за периода 08.02.2019г. – 08.07.2019г. ца обект, находящ се на адрес гр. София ж.к. ******* ведно със законната лихва от 09.09.2019 до окончателното и заплащане и сумата от 22,07 лв. лихва за забава за периода 09.04.2019г. – 28.08.2019г. за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 51524/2019г. на СРС 55 състав.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.

1 ГПК въззивна жалба от ответницата Л. С. В., чрез назначения и особен представител П. П.. Във въззивната жалба е оспорен изводът на районния съд досежно изводите на съда че ответника е потребител на електрическа енергия.

Обстоятелството че на името на лицето била открита партида при ищеца не означавало че лицето има качеството на потребител и че то е носител на правото на собственост. Счита че от направените искания за разсрочване не следва извода че ответницата е потребител на топлинна енергия. Ето защо моли за отмяна на постановеното решение и постановяване на друго с което исковете се отхвърлят.

1

Ответникът по жалбата “Е.П.“ ЕАД / с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД/ в законоустановения срок е депозирало отговор на въззивната жалба с който счита същата за неоснователна.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 98а ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 о т ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно чл. 91, ал. 2 ЗЕ, сделките с електрическа енергия се извършват при спазване разпоредбите на този закон и правилата за търговия с електрическа енергия, приети от КЕВР /преди това ДКЕВР/ по предложение на енергийните предприятия.

Според разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), "потребител на енергия" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа енергия за домакинството си", а съгласно § 1, т. 2а /нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /, "битов клиент" е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди.

Единственият спорен въпрос пред настоящата съдебна инстанция е дали ответницата има качеството на потребител.

В разглеждания случай е доказано по делото, че ответницата има качеството на потребител на електрическа енергия и че между страните съществуват облигационни отношения по договор за доставка на електрическа енергия за битови нужди, сключен при Общи условия. Този извод следва от съвкупната преценка на събраните писмени доказателства - заявление за предоставяне на услуги предоставяни от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД от 13.11.2019 г., заявление за отсрочване/разсрочване на задължения от 23.10.2014 г., обективиращи извънсъдебните признания на ответницата за възникването на твърдяното облигационно правоотношение, в т.ч., че Общите условия на ищеца и Общите условия на "ЧЕЗ Разпределение България" АД.

Установено е също така въз основа на писмените доказателства и заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза, която следва да бъде кредитирана /чл. 202 ГПК/, че процесният имот бил 2 присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България" АД.

Видно от заключението по съдебно-техническата експертиза измерването и отчитането на консумираната електрическа енергия е ставало със средство за търговско измерване /СТИ/. Отчетените показания на СТИ за периода от 08.02.2019г. – 08.07.2019г. възлиза на 1295 KWh нощна тарифа и 2779 KWh дневна тарифа. Електромера е преминал метрологична проверка и е монтиран през август 2018г. като при монтажа е в техническа изправност и отговаря на изискванията за качеството на ДАМТН.

Видно от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза по процесните фактури за отчетена ел. енергия за периода от 08.02.2019г. – 15.07.2019г. са осчетоводени в в деня на издаването им по съответните счетоводни разчети, включително като задължение за плащане в общ размер на 763,29 лв. Като към датата на депозиране на исковата молба по тях няма постъпил плащане. Посочено е че в счетоводството на ищеца има сключен договор за продажба на електрическа енергия с клиент ответницата по който се отразяват задълженията и плащания за процесния обект. Сочи че главницата за процесните фактури е в размер на 763,29 лв., а лихвата е в размер на 22,07 лв.

Основателността на главния иск води до извод за основателност и на акцесорния иск за мораторна лихва.

При това положение настоящият състав намира, че са налице предпоставките за уважаване на предявените искове.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС - потвърдено, като правилно.

По отношение на разноските:

С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателката /ответницата/ следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за назначения й особен представител в размер на 150 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СГС следващата се държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25 лв.

На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от гореизложеното:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20067260/15.03.2021г. по гр.д. № 369/2020г. по описа на Софийски районен съд 55 състав.

ОСЪЖДА Л. С. В., ЕГН **********, адрес гр. София, кв. „******* да заплати на “Е.П.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*******“ № ******* бл. БенчМарк Бизнес Център, сумата от 3 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за назначения й особен представител в размер на 150 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

4