Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 597 от 10.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 664/2022
Вид
Решение № 597
Подписан
10.11.2023
В сила
17.12.2023
Състав
Димо Колев, Любка Милкова, Йордан Воденичаров

Цитирани разпоредби

  • чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.147 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.341 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.344 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.355 изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.212 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.38 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.5 ал.1 · Закон за наследството
  • чл.76 · Закон за наследството
  • чл.79 ал.1 · Закон за наследството
  • чл.91а · Закон за наследството
  • чл.9 ал.1 · Закон за наследството
  • чл.13 ал.1 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. Велико Търново, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20224100500664 по описа за 2022 година

Т.,

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №832/14.07.2022г., постановено по Гр.д.№3049/2021г. по описа на РС – В.

ПРИЗНАВА за относително недействителен на основание чл.76 от ЗН по отношение на М. П. Н., с ЕГН **********, Договор за дарение на недвижим имот от 14.08.2020г., обективиран в НА №1906, том 10, дело №974/2020г. на И. З. – помощник – нотариус по заместване при Нотариус Т. Б., поправен с НА №2058/том 11, дело №1296/2021г. на И. З. – помощник – нотариус по заместване при Нотариус Т. Б. с район на действие ВТРС, в частта, с която П. П. П., с ЕГН **********, безвъзмездно е прехвърлил на Р. П. П., с ЕГН **********, 1/6 идеална част от правото на собственост спрямо Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.В.Т., с адрес на имота гр.В.Т., ул.“П. Я.“ №9, ет.3, който обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 150,26кв.м.,заедно със средното помещение в южната част на приземния етаж, западното помещение от тавана, изба в северозападната част на сграда с идентификатор ***, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с идентификатор ***, както и 1/6 идеална част от правото на собственост спрямо Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.В.Т., с адрес на имота гр.В.Т., ул.“П. Я.“ №9, който обект е разположен в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – Х., депо, Г., на едно ниво, с площ от 19 кв.м., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху ПИ с идентификатор ***, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл.76 от ЗН за разликата до претендираните 2/6 идеални части от горепосочените имоти.

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Р. П. П., с ЕГН **********, П. П. П., 1 с ЕГН ********** и М. П. Н., с ЕГН **********, спрямо гореописаните недвижими имоти – Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. по КККР на гр.В.Т., с предназначение – жилище, апартамент, на едно ниво, със застроена площ 150,26 кв.м., находящ се в гр.В.Т., ул.“П. Я.“ № ..., ет.3, и Сграда с идентификатор *** по КККР на гр.В.Т., с административен адрес гр.В.Т., ул.“П. Я.“ № ..., с предназначение – Гараж, със застроена площ 19 кв.м., при квоти от 4/6 идеални части за Р. П. П. и по 1/6 идеална част за П. П. П. и за М. П. Н.;

ПРИЗНАВА за относително недействителен на основание чл.76 ЗН по отношение на М. П. Н., с ЕГН **********, Договор за дарение на недвижим имот от 17.09.2021г., обективиран в НА №1964, том 10, н.д.№1247/2021г. по описа на И. З. – помощник – нотариус по заместване при Нотариус Т. Б. с район на действие ВТРС, с който П. П. П., с ЕГН ********** безвъзмездно е прехвърлил на Р. П. П., с ЕГН **********, ½ идеална част от правото на собственост спрямо подробно описаните в НА и в т.3,4,5,6,7 от ИМ недвижими имоти, намиращи се в землището на с.Х., общ.В.Т., съставляващи ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***;

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между М. П. Н., с ЕГН ********** и П. П.

П., с ЕГН **********, спрямо подробно описаните в ИМ в т.3,4,5,6,7 недвижими имоти, намиращи се в землището на с.Х., общ.В.Т., съставляващи ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, както и на включения в делбената маса по реда на чл.341 ал.2 ГПК по искане на М. П. Н. – УПИ III- 527, кв.43 по плана на с.Х., общ.В.Т., с площ 1080 кв.м., заедно с построените в него жилищни сгради и стопански постройки, при граници: УПИ I-528 в кв.43, УПИ II- 526 в кв.43, УПИ IV-525 в кв.43 и улица, при квоти по 1/2 идеална част за М. П. Н. и за П. П. П..

Първоинстанционното решение не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила само в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. П. Н. инцидентен установителен иск по чл.76 ЗН за признаване за относително недействителен спрямо нея на Договор за дарение на недвижим имот от 14.08.2020г., обективиран в НА №1906, том 10, рег.№7980, н.д.

№974/2020г. за разликата над 1/6 до претендираните 2/6 идеални части от описаните в същия недвижими имоти.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК срещу първоинстанционното решение в останалите му части са постъпили въззивни жалби от съделителите Р. П. П. и П. П. П., чрез пълномощника им адв.Ч. – ВТАК.

С въззивната жалба на Р. П. П., чрез пълномощника й адв.Ч. – ВТАК, се претендира отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му части, вместо което постановено друго, с което: се допусне извършването на съдебна делба на процесните Апартамент, на ет.3 в гр.В.Търново, ул.“П. Я.“ №9, ет.3 със застроена площ от 150,26кв.м. и Гараж със застроена площ от 19 кв.м, находящ се на същия адрес, при квоти: 5/6 идеални части за Р. П. П. и 1/6 ид.част за П. П. П.; се допусне извършването на съдебна делба на петте броя ниви, находящи се в землището на село Х., при квоти: ½ идеална част за Р. П. П. и ½ идеална част за М. П.

Н.; да бъде отхвърлен иска за съдебна делба на включения в делбената маса по реда на чл.341 ал.2 ГПК застроен имот в с.Х., представляващ УПИ III-527 в кв.43 по плана на с.Х. с площ от 1080 кв.м., заедно с построените в него жилищни сгради и стопански постройки;

Във въззивната жалба на Р. П. П. са развити оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните му части, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че от събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства се установявало, че имотите в гр.В.Т., ул.“П. Я.“ №9 /апартамент и гараж/ са придобити по давност и чрез сделка – през 2012г. изцяло от П. П. П. /син/. Твърди се, че за имотите в гр.В.Т. е неприложима разпоредбата на чл.76 ЗН, т.к. към момента на извършване на дарението през 2020г. от П. П. П. /син/ на Р. П. П. това са единствените имоти, останали като наследство от П. П. П. /баща/ /неговата 1/6 ид. част/ и е налице хипотезата на чл.212 ЗЗД, а останалите 4/6 2 ид. части от имота П. П. П. /син/ е придобил чрез сделка от покойната си майка Р. П. П. и за тях също е неприложима хипотезата на чл.76 от ЗН. Сочи се, че чл.76 ЗН не намира приложение за извършените дарствени сделки с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №1906, том 10, рег.№7980, н.д.№974/2020г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот №1964, том 10, рег.№9618, н.д.№1247/2021г., т.к. П. П. П. /син/ извършва дарение на идеални части от имотите си на свой пряк и единствен наследник – Р. П. П., а смисълът на чл.76 ЗН е да не се извършват разпоредителни сделки в полза на лица, които са извън кръга на преките наследници. Твърди се, че за идеалните части от земеделските земи е неприложима хипотезата на чл.76 ЗН и затова, защото това са единствените идеални части от наследството на П. А. Т. – в случая и за тези имоти е налице хипотезата на чл.212 ЗЗД.

Сочи се, че описания в отговора на първоначалната ИМ за съдебна делба констативен НА №105/17.03.1951г. не установява придобити права от П. А. Т., т.к. такъв НА няма – с приложените към отговора документи не може да се установява придобиване на вещни права и в този смисъл застроения УПИ в с.Х. неправилно е включен в делбената маса.

С въззивната жалба на П. П. П. се претендира отмяна на първоинстанционото решение в обжалваните му части, вместо което постановено друго, с което:

-да се допусне извършване на съдебна делба на процесните Апартамент на ет.3, находящ се в гр.В.Т., ул.“П. Я.“ №9 и Гараж на същия адрес, при квоти: 5/6 идеални части за между Р.

П. П. и 1/6 ид.част за П. П. П.;

- да се допусне извършване на съдебна делба на петте броя ниви, находящи се в землището на с.Х., при квоти: ½ ид. част за Р. П. П. и ½ ид.част за М. П. Н.; да бъде отхвърлен иска за съдебна делба на включения в делбената маса по реда на чл.341 ал.2 ГПК застроен имот в с.Х., представляващ УПИ III-527 в кв.43 по плана на с.Х. с площ от 1080 кв.м., заедно с построените в него жилищни сгради и стопански постройки;

Във въззивната жалба на П. П. П. се твърди, че от събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства било установено, че от момента на смъртта на баща си П. П. П. /баща/, починал на .........г., П. П. П. /син/ владее спокойно и непрекъснато целият имот /процесни Апартаменти и гараж в гр.В.Т./ и е придобил по давност идеалните части от имота на П. П. П. /баща/ и тази си воля П. /син/ манифестира многократно през годините спрямо ищцата по инцидентният установителен иск. Развива идентични оплаквания за неприложимост на хипотезата по чл.76 ЗН за извършените дарствени сделки с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №1906, том 10, рег.№7980, н.д.№974/2020г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот №1964, том 10, рег.№9618, н.д.№1247/2021г., както и за неправилно включване в делбената маса на застроения недвижим имот в с.Хотница, на основанията и съобразно доводите, изложени във въззивната жалба на Р. П. П.. Претендира съдебни разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивните жалби от насрещната страна – М. П. Н., чрез пълномощника й адв.В. К. – ВТАК, с който оспорва въззивните жалби като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира съдебни разноски.

В СЗ въззивниците Р. П. П. и П. П. П., чрез пълномощника си адв.Ч. – ВТАК, поддържат въззивните си жалби и молят да бъдат уважени по съображения, изложени в представена писмена защита. Претендират направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ въззиваемата страна М. П. Н. лично и чрез пълномощника си адв.В. К. – ВТАК оспорва въззивните жалби и моли да бъдат отхвърлени, респ. първоинстанционното решение в обжалваните му части потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно по съображения, изложени в представена писмена защита. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В. окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

3

Въззивните жалби са подадени в срок, от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивните жалби, въззивният съд приема за установено следното:

Производството по Гр.д.№3049/2021г. по описа на РС – В. Т. е образувано по предявен от Р. П. П. против М. П. Н. иск с правно основание чл.34 ЗС за съдебна делба на съсобствени между страните:

1/Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.В.Т., с предназначение на обекта – жилище, Апартамент със застроена площ 150,26 кв.м., с адм. адрес: гр.В.Т., ул.“П. Я.“ №9, ет.3, и 2/Сграда с идентификатор *** по КККР на гр.В.Т. с адм. адрес:гр.В.Т., ул.“П. Я.“ №..., с предназначение – Гараж от 19 кв.м., останали в наследство от общия на страните наследодател П. П. П. /баща/, починал на ........г.,при права на страните:5/6 ид. части за Р. П. П. и 1/6 ид.част за М. П. Н., и за допускане извършването на съдебна делба на съсобствени между страните недвижими имоти – земеделски земи – пет броя ниви, находящи се в землището на с.Х., общ.В.Т. – ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***, всички по КККР на с.Х., подробно описани в пункт 3,4,5,6,7 от ИМ, останали в наследство от общия на страните наследодател П. А. Т. /идентично с П. А. Т./, при права на страните: ½ ид. част за Р. П. П. и ½ ид. част за М. П. Н..