Решение № 256 от 28.02.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Плевен, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. ДиМ. като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20244430103754 по описа за 2024 година

Производството по гр.д.№3754/2024г на ПлРС, е образувано по искова молба от К. П. Т., чрез адв. С.Ч., против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК***, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал.1, вр. чл.386, ал.2 от КЗ, за заплащане на сумата от 10000лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като частичен иск от общо 26000лв, настъпили в резултат на причинени телесни увреждания от ПТП, реализирано на 23.05.2020г., от застрахован при ответника, по застраховка „Гражданска отговорност“, водач на л.а. АУДИ А4, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ. Твърди се, че на 23.05.2020г, в ***, е настъпило ПТП, между л.а. АУДИ А4, с водач Д.Г. и пешеходката К. П. Т.. Твърди се, че водачът на л.а. не е пропуснал пешеходката,, която все още се е намирала на пешеходната пътека, в резултат на което е настъпил удар и са причинени телесни увреждания на Т.. Твърди се, че вина за настъпване на ПТП има водачът на лекия автомобил. Твърди се, че във връзка на ПТП, е образувано НОХД№2135/2023г. на ПлРС, приключило с влязло в сила споразумение, по силата на което, водачът на автомобила е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 3453, ал.3, б.а., вр. ал.1, б.б., вр. чл. 342, ал.1, вр. ал.2 от НК. Посочва се, че влязлото в сила споразумение е задължително за гражданския съд, по силата на чл.300 от 1

ГПК. Посочва се, че от ПТП са настъпили телесни увреждания на ищцата, установено е счупване на горна кост на ходилото, като възстановяването е продължило месеци наред; имала е затруднения в придвижването и е имала нужда от чужда помощ в извършване на обикновени ежедневни дейности.

Твърди се, че месеци наред глезенът й не е могъл да спадне, налагало се е да провежда процедури и лечение. Твърди се, че към днешна дата движенията в дясната глезенна става на ищцата са в ограничен обем Твърди се, че са настъпили емоционални проблеми, като станала затворена, изнервена, избухлИ., имала е неспокоен сън с кошмари. Твърди се, че виновния водач е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към ответното застрахователно дружество, валидна до 09.12.2020г. Твърди се, че е заявена извънсъдебна претенция, която не е изплатена. Твърди се, че е налице неизпълнение на задълженията на ответника-застраховател за неизплащане на застрахователно обезщетение по сключената застраховка, по заявената претенция. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, от страна на отв. ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК***, чрез юрк. К.М., е депозиран писмен отговор, с който оспорва предявеният иск, като неоснователен и недоказан- по основание и размер, като се оспорва наличието на причинно- следствена връзка. Прави се възражение за съпричиняване. Не се оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица №***, сключена по отношение на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 4“ с рег. № ***, към датата на ПТП. Оспорва се твърдението, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила счупена горна кост на ходилото. Посочва се, че медицинските лица, извършили прегледи на ищцата непосредствено след настъпилото ПТП не са констатирали твърдяната от ищцата счупена горна кост на ходилото. Твърди се, че не е налице причинно-следствена връзка с твърдяната от ищцата фрактура и процесното ПТП, от друга. Оспорва се твърдението, че ищцата не е можела да се придвижва сама и че се е налагало да бъде обслужвана от нейните близки, в т.ч. за елементарни ежедневни нужди като къпане, преобличане, тоалет и хранене. Твърди се, че претърпените от ищцата травми по тялото са повърхностни и не възпрепятстват изпълнение на битовите й потребности, нито налага полагане на грижа от чужди хора.

Оспорва се твърдението, че месеци наред глезена на ищцата не е могъл да спадне, налагало се е да провежда процедури и лечение, както и че същата 2 реално ги е провеждала; оспорва се твърдението, към днешна дата движенията в дясната глезенна става на ищцата са в ограничен обем и изпитва затруднения в ежедневието и свободното й придвижване. Прави възражение за съпричиняване, поради неизпълнение на лекарските предписания. Твърди се, че с поведението си, ищцата е допринесла в значителна степен, както за тежестта на вредите, така и за интензитета и продължителността на търпените от нея болки и страдания. Твърди се, че претендирана от ищцата сума за неимуществени вреди е прекомерни, по арг. от чл. 51. ал. 2 от ЗЗД. Оспорва се и твърдението, че ПТП се е отразило и на психическото съС.ие на ищцата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото, в о.с.з. на 05.02.2025г, по реда на чл. 214 от ГПК, е прието изменение на предявеният иск, чрез увеличаване на неговият размер, като същият е приет за разглеждане за сумата от 24500лв, като частичен иск от 50 000лв.

По делото е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните: факта на настъпване на ПТП на 23.05.2020г, в ***, между л.а. АУДИ А4, с водач Д.Г. и ищцата К. Т.; факта, че деянието е извършено противоправно от страна на водача на л.а. АУДИ А4, Д.Б.Г., в нарушение на правилата за движение, за което същият е признат за виновен, с влязло в сила споразумение по НОХД №2135/2023г. по описа на ПлРС; факта на съществуването на валидно застрахователно правоотношение по сключена застраховка „Гражданска отговорност“, за лек автомобил „Ауди“, модел „А 4“ с рег. № ***, с ответника, към датата на ПТП.

По делото безспорно се установява, че въз основа на споразумение по НОХД№2135/2023г по описа на ПлРС, водачът на автомобила- Д.Б.Г., е признат за виновен, за извършено от него престъпление по чл. 334, ал.3, б.а, вр. ал.1, б. б., вр. чл. 342, ал.1, вр. ал.2 от НК, за това, че На 23.05.2020 година в ***, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с per. № ***, е нарушил следните правила за движение по пътищата: чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП, съгласно който „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците“ и чл.120 ал.1 т.2 от ЗДвП, съгласно който „Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се 3 регулира с пътен светофар или регулировчик, водачът на пътното превозно средство е длъжен след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека“ и по непредпазливост причинил на К.П.Т. средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал. 2 от НК, изразяваща се в трайно /над 1 месец/ затрудняване движението на долен десен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

По делото се установява, че от страна на ищеца е отправена молбапретенция, входирана под № 761/23.01.2024г. по описа на отв. дружество, с която е поискано заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 30000лв.

По делото, като свидетели са разпитани лицата П.П.Й. и О.Й.С., от показанията на които се установява следното: св. П.Й. сочи, че знае за инцидента, при който ищцата е блъсната от автомобил; сочи, че К. Т. е постдалала много, кракът й е бил целият в рани и в продължение на три месеца е ходила на превръзки. Сочи, че съС.ието на Т. е било тежко, не е могла да стъпи на крака си и е пиела лекарства в продължение на три месеца.

Заявява, че след това се е придвижвала с помощта на бастун, като сочи, че при инцидента, такъв не й е бил необходим, тъй като е била в добро съС.ие.

Св. Й. сочи, че и понастоящем ищцата продължава да се придвижва навън с помощта на бастун. Сочи, че не ходила в дома й докато Т. се е възстановявала, но я е виждала като излиза от асаньора до пейката, като е придружавана от съсед. Посочва също, че ищцата не претърпявала операция, не й е поставян гипс, но дълго време кракът й не е могъл да зарасне. Посочва също, че е имал оток на крака й, както и че знае, че след като отока е спаднал е установено, че има счупване. Свидетелката сочи също, че по време на възстановителния период ищцата почти никъде не е ходила, записала се е и на социален патронаж, защото не е могла сама да си приготвя храна. Свидетелката сочи също, че понастоящем ищцата Т. изпитва страх при пресичане на пътното платно и не излиза почти никъде, само до Поликлиниката, с бастун и трудно се придвижва. Св. С. сочи, че към момента на инцидента е бил в чужбина, но се е върнал през м.- юни, като тогава я е видял, че е в превръзки и куца с бастун. Сочи, че тогава ищцата му е казал, че ходи на превръзки два пъти седмично. Посочва, че е виждал ищцата през м. август на 2020г да ходи с превръзка на крака; сочи, че не е имало гипс; посочва, че кракът й е бил 4 много подут. Посочва също, че след инцидента ищцата се придвижва само с помощта на бастун, като преди това не е използвала такъв. Сочи също, че ищцата се страхува да ходи навън, особено по шосе и го моли да я преведе през пътя. Посочва също, че ищцата ползва услугите на социален патронаж.

По делото е изслушана и приета СМЕ, от заключението по която се установява следното: при процесното ПТП на 23.05.2020г., ищцата К. Т. е получила съчетана механична травма, включваща: гръден кош кръвонасядания (на гърба в дясно, между лопатката и рамото; в задния край на лявата мишнична ямка; няколко дребнопетнисти по лявата страна на гръдния кош) и крайници: десен горен крайник - кръвонасядане на лакътя, ляв горен крайник - кръвонасядане по предната повърхност на мишницата и на лакътя; десен долен крайник: оток и кръвонасядане на коляното, оток на глезенната става, травма на ходилото - охлузвания, оток и кръвонасядане; счупване в основата на три предноходилни/метатарзални кости - втора, трета и четвърта, усложнена с последващо инфекциозно възпаление и повърхностна некроза на кожата по гърба на ходилото; ляв долен крайник - кръвонасядане на лявото бедро -по страничната повърхност в горна трета, охлузване по лявото коляно. ВЛ е посочило, че здравното значение на получените травматични увреждания се свежда до: травмата на дясното ходилосчупването на три предноходилни кости, травма на меките тъкани с усложнение - некроза и гнойно възпаление, самостоятелно и съвместно, трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник (възможността за самообслужване) за около 3-4 месеца, а за останалите увреждания - болка и страдание. ВЛ е установило, че след ПТП лечението на ищцата е включвало преглед от екип на ЦСМП на местопроизшествието; преглед от ортопедтравматолог на 26.05.2020г., образно изследване на дясното ходило във II ДКЦ, като е назначено отбременяване на крайника и компреси с рИ.нол. ВЛ е установило извършване на последващ преглед от хирург в III ДКЦ Плевен, на 04.06.2020г., като е започнато лечение на възпалително усложнения с некроза на кожата по гърба на дясното ходило — хирургична обработка, превръзки, антибиотик, аналгетик. отбременяване на крайника. ВЛ е констатирало, съобразно амбулаторен лист е от 12.08.2020г, че лечението е продължило и през м. август 2020г. ВЛ е установило, вкл. и след преглед, извършен от ВЛ на 18.11.2024г, че към настоящ момент възстановителния период на ищцата, по отношение травмата от ПТП е приключил. ВЛ е посочило също, че при 5 прегледа не се установени морфологично и функционално значими последици от травмата, което не изключва възможността от спонтанна и провокирана болка при по-екстремни метеорологични промени и по-продължително обременяване на крайника/ходилото. ВЛ е посочило също, че счупването на дясната четвърта предноходилна кост на ищцата е диагностицирано от рентгенолог с рентгеново изследване на 04.06.2020г. ВЛ е посочило също, че следва да се приеме, че ищцата е спазвала предписаното й поведение и лечение., като възстановяването й е протекло в рамките на обичайния възстановителен период. ВЛ е посочило също, че съобразно морфологичните особености на увреждането на дясното ходило и данните за реализираното ПТП, механизмът на травмата е прегазване от колело на лекия автомобил през гърба на ходилото.; този механизъм е свързан със смачкване, разкъсване и отслояване на меки тъкани, включително малки кръвоносни съдове, което е предпоставка за последващото усложнение - повърхностна некроза на кожата и вторична инфекция, включително при своевременно и правилно лечение.