Решение № 1210 от 10.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1210 гр. София, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100500547 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №547/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Щ.“ ЕООД ЕИК ******* от гр.Перник срещу решение №20044985 от 28.06.2022 г постановено по гр.д.

№1349/21 г на СРС , 58 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника да се осъди „А и Д Г.“ ЕООД ЕИК ******* гр.София да му заплати на основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.303а ТЗ във вр.чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 4796,80 лева – остатък от възнаграждение за полагане на асфалтови настилки около 101-во училище в гр.София кв.Надежда , ведно със законната лихва от 11.01.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 53,29 лева лихви за забава за периода 30.10.2020 г – 10.01.2021 г .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като е налице фактура от 19.08.2020 г за наредено от ответника частично плащане . Осчетоводяването на фактурата и плащането по нея са доказателства за изпълнение задълженията на доставчика .

Издаден е и акт образец №19 .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба . В о.с.з оспорва същата .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 25.08.2022 г и е обжалвано в срок на 30.08.2022 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

1

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел , че по делото липсват доказателства да е налице между страните договор за изработка с предмет полагане на асфалтови настилки около 101во училище в гр.София кв.Надежда , включително и за уговорена по него цена . В издадените фактури липсват вид и параметри на уговорената услуга , нито такива са доказани с други доказателства .

Решението на СРС е правилно .

Действително в представените фактури №117 от 19.08.2020 г и №120 от 24.08.2020 г /издадени от ищеца/ и в платежното нареждане от 19.08.2020 г на ответника липсват данни отношенията да касаят полагане на асфалтови настилки около 101-во училище в гр.София кв.Надежда. Наличието на подобен договор за изработка и приемането на работата от ответника изрично са оспорени в отговора на исковата молба .

Вярно е , че осчетоводяването на фактура за определена доставка/услуга и включване в дневниците за покупка по ЗДДС ОТ ОТВЕТНИКА е ценно доказателство за наличие на договорни отношения и за приемане на доставката/услугата от ответника . В случая обаче такова осчетоводяване не е доказано , включително защото не е поискано от ищеца допускане на съдебно-счетоводна експертиза с подобна задача . Отделно , не е установено осчетоводяване на процесните фактури дори от самия ищец , както и не е представен акт образец №19 или други писмени или гласни доказателства за наличие на договорни отношение между страните с визирания предмет . Само във фактура №120 от 24.08.2020 г е вписано , че са извършени СМР , но не е ясно какви .

Налага се изводът , че исковете на ищеца са недоказани . Като ги е отхвърлил СРС е постановил законосъобразно решение , което трябва да бъде потвърдено .

С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за адвокатско възнаграждение .

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20044985 от 28.06.2022 г постановено по гр.д.№1349/21 г на СРС , 58 състав .

2

ОСЪЖДА „Щ.“ ЕООД ЕИК ******* от гр.Перник да заплати на „А и Д Г.“ ЕООД ЕИК ******* гр.София сумата от 1500 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване пред ВКС , поради материален интерес под 20 000 лева по търговско дело /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3