Решение № 80 от 12.05.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Разград, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. Т.А като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20263330200006 по описа за 2026 година

Постъпила е жалба от В. Т. Р. от гр. Разград, срещу Наказателно постановление №1873-09-118/2025г. от 04.11.2025г. на Началник РУ на МВР гр.Разград, с което на жалбоподателя на основание чл.38, ал.1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв за нарушение на чл.28, ал.1 от същия закон. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на НП и се моли за отмяната му.

В съдебното заседание повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

За наказващия орган не се явява представител.

За Разградска районна прокуратура не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.

С обжалваното Наказателно постановление №1873-09-118/2025г. от 04.11.2025г. на Началник РУ на МВР гр.Разград на жалбоподателя В. Т. Р. от гр. Разград на основание чл.38, ал.1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв за нарушение на чл.28, ал.1 от същия закон. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №1873-09-118 от 24.09.2025г., съставен от полицейски инспектор при РУМВР на жалбоподателя. В НП се сочи, че жалбоподателят «на 24.09.25г. около 16.50 часа от гр. Разград, ***, чрез обаждане от мобилен номер ***, на ЕЕН 112, подава неверни и заблуждаващи сигнали, като в телефонния разговор съобщава, че 1 в момента е извършено влизане е взлом в жилището му, находящо се на адрес в гр. Разград, ***. След това в НП се сочи че «…единният европейски номер 112 /ЕЕН 112/ се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота здравето, сигурността и имуществото на гражданите. В случая е видно, че обаждането на Р. не е продиктувано от необходимост за спешна помощ поради риск за живота, здравето, сигурността или имуществото му, или това на някой друг гражданин. При неизпълнение на същото, законодателят е предвидил в нормата на чл. 38, ал. 1, от същия закон, че който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глолба от 2000 лв до 5000 лв ако не подлежи на по-тежко наказание. От извършената проверка /образувана преписка с вх. № 1873р-22549/16.10.2025г. по описа на РУ гр. Разград/ приемам за безспорно установено, че В. Р. на 24.09.25г. около 16.50 часа, чрез обаждане от мобилен телефонен номер на ЕЕН 112, предава неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, без да е възникнала спешна необходимост. Събрани са, доказателства, че от субективна страна използването на ЕЕН 112 е съзнателно, с цел неправомерно ангажиране на службите за спешно реагиране. Поради това може да се приеме наличието на умисъл, осъществен от Р. за необосновано сезиране на органа за приемане на спешни повиквания на ЕЕН 112 и на вина при извършване на това деяние.». Прието е, че жалбоподателят нарушил чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112.

Като свидетел е разпитана актосъставителя Г. П. /полицейски инспектор/.

Същата сочи, че на процесната дата жалбоподателят бил изведен от процесното жилище по реда на Закона за защита от домашното насилие, като в жилището се нанесла съпругата му, в чиято полза била идадена заповед за защита. В жилището обаче имало изградена по инициатива на жалбоподателя СОТ-система за охрана, за която той не предал паролите на съпругата си, отказал да предаде и ключовете за жилището. По- късно същия ден жалбоподателят се обадил на тел.112 и съобщил, че охранителната система на жилището му е задействана и е извършено влизане с взлом в жилището му. Свидетелката Г. П., като полицейски инспектор, се явила на место да извърши проверка и установила, че няма влизане с взлом, а всъщност съпругата на жалбоподателя ползва жилището и това явно задейства охранителната система, която не била изключена понеже жалбоподателят не представил паролите за това. В съдебното заседание е изслушан и аудиозапис със самото телефонно обаждане на жалбоподателя, като от съдържанието на същия е видно, че действително жалбоподателят се е обадил на тел.112 и съобщил, че в момента е извън града, но бил информиран от охранителната фирма, че охранителната система на жилището му е задействана и е извършено влизане с взлом в жилището му. С оглед на тези данни съдът приема, че действително жалбоподателят е бил наясно, каква е била причината за задействане на охранителната система, а именно, че съпругата му е в жилището. В този смисъл жалбоподателят е бил наясно, че в жилището не се извършва взлом и при тази ситуация същият съзнателно е подал неверен сигнал за това на тел.112.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:

Наказателното постановление се явява е незаконосъобразно, въпреки, че изложените по-горе 2 обстоятелства се доказват. В НП не са отразени в пълнота релевантните в случая обстоятелства, така, че да е ясно какво конкретно се визира от фактическа страна, т.е. нарушено е изскването на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. В НП се сочи, че жалбоподателят «…подава неверни и заблуждаващи сигнали, като в телефонния разговор съобщава, че в момента е извършено влизане е взлом в жилището му…». По долу се сочи, че «…обаждането на Р. не е продиктувано от необходимост за спешна помощ поради риск за живота, здравето, сигурността или имуществото му, или това на някой друг гражданин.». От извършената проверка било установено, че жалбоподателят «…чрез обаждане от мобилен телефонен номер на ЕЕН 112, предава неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, без да е възникнала спешна необходимост. Събрани са, доказателства, че от субективна страна използването на ЕЕН 112 е съзнателно, с цел неправомерно ангажиране на службите за спешно реагиране.». Т.е. сочи се какъв сигнал е предаден и се сочи, че същият бил неверен/заблуждаващ, но не става ясно защо е прието, че същият сигнал е неверен. Липсва каквото и да е упоменаване за това какво всъщност е установено при проверката, че да се приеме, че подаденият сигнал е неверен – каква е била реалната фактическа обстановка.

Преценката, че подаден сигнал е неверен се прави на база на съпоставка с установената реална ситуация. В този смисъл не е достатъчно в НП да се посочи, че при проверката било установено, че подаденият сигнал е неверен/заблуждаващ, а следва и да се посочи защо се явява неверен/заблуждаващ – каква е реалната ситуация и с какво подадения сигнал влиза в разрез с тази реална ситуация. Още повече, че разглеждания случай е със специфична фактическа обстановка и тази специфичност изисква отразяване на обстоятелствата в санкционния акт, за да бъде очертано на каква база наказващия орган е направил изводите си за невярност на сигнала. По начина по който е отразено всичко в НП за съда всъщност остава под въпрос каква конкретно фактическа ситуация е установил наказващия орган, за да направи извод за невярност на подадения сигнал. Тези въпроси не могат да получават отговор едва при събиране на доказателствата, а следва фактическия предмет на казуса да е отразен в пълнота в НП. При тази непълнота на НП и жалбоподателят съответно е затруднен да формира защитна позиция. Двусмислие внася и това, че в НП са посочени две алтернативни форми на изпълнителното деяние –посочено е, че жалбоподателят подава неверни и заблуждаващи сигнали. «Неверни» и «заблуждаващи» сигнали са твърде различни неща и затова санкционната норма ги посочва като алтернативи и доколкото в НП се сочат и двете алтернативи то отново се създава неяснота относно крайните изводи на наказващия орган, която неяснота също се свързва с това, че в НП, както се каза, не е очертано какви обстоятелства са установени при проверката. В случая в НП се сочи, че сигналът е подаден без да е възникнала спешна необходимост, но на каква база се прави този извод за съда е неясно, защото каква е била действителната ситуация в НП не се сочи. За това и съдът като краен извод, с оглед всичко казано, приема, че НП е незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №1873-09-118/2025г. от 04.11.2025г. на Началник РУ на МВР гр.Разград, с което на жалбоподателя В. Т. Р. от гр. Разград на основание чл.38, ал.1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв за нарушение на чл.28, ал.1 от същия закон.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Разград в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

4