Решение № 19537 от 18.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19537 гр. София, 18.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело № 20251110108633 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от подадена от Т. Я. Я., ЕГН ********** срещу ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване недължимостта на сумата, обективирана в изпълнителен лист от 08.07.2013 г. по гр.д. № 28745/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 28 състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който заявява, че искът е основателен и изрично го признава. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото и моли разноски в полза на ищеца да бъдат съобразени с размера на Наредбата от 1/2004 г.

По допустимостта на иска :

При действието на стария ГПК иск за несъществуване на претендирано вземане е допустим само когато претендиращият кредитор разполага с изпълнителен титул (изпълнителен лист или пряко изпълнително основание и затова може да осъществи принудително изпълнение) или с други средства за извънпроцесуална принуда (напр. да спре занапред доставката на стоки или услуги). Без наличието на една от тези две предпоставки отрицателният иск се е считал за недопустим (поради отсъствие на правен интерес).

Новият ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо.

Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда, доколкото ще се установи със СПН недължимостта на претендираните от кредитора притезания, поради изтичането на предвидената от закона 1 погасителна давност – в този смисъл Определение № 95/22.02.2018 г. по гр.д. 510/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на процесните притезания на взискателя, обективирани в изпълнителен лист от 08.09.2016 г. по гр.д. № 31133/2016 г., по описа на 127 състав на СРС. Правната квалификация на предявения иск е по чл. 439 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че ответникът е материално легитимиран като кредитор на притезанията, обективирани в изпълнителен лист от 08.09.2016 г. по гр.д. № 31133/2016 г., по описа на 127 състав на СРС.

В тежест на ответника е да установи пълно и главно съществуването на правото на принудително изпълнение на отричаните от ищеца притезания, включително извършването на действия водещи до спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С отговора на исковата молба ответникът направи изрично изявление за признание на иска.

С оглед събраните по делото доказателства, исковете се явяват основателни, което не се оспорва от страните. Съдът е отделил за безспорен и ненуждаещ се от доказване релевантния факт, че вземанията, обективирани в изпълнителен лист от 08.09.2016 г. по гр.д.

№ 31133/2016 г., по описа на 127 състав на СРС, са погасени по давност. Поради което искът следва да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

Право на разноски има ищецът, въпреки направеното признание в отговора на исковата молба, доколкото ответникът е дал повод за завеждане на настоящето производство. Самото обстоятелство, че ответникът има възможност да насочи принудително изпълнение върху имуществото на ответника, въз основа на процесния изпълнителен лист, е достатъчно основание да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на процесното дело, поради което следва да носи и отговорността за разноски.

Ищецът няма друг ред за защита, който не включва ангажирането на адвокатски услуги.

Ищецът е освободен от задължението за внасяне на д.т. по настоящето дело.

Процесуалният представител на ищеца претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, което съдът определя в размер на 100 евро. Хонорарът е съобразен с практическата 2 липса на фактическа и/или правна сложност на делото, както и с абсолютно бланкетната искова молба, която по отвратителен начин е допълвана с химикал, което свидетелства изключително ясно за уважението към положения собствен труд, като не е нужно да споменаваме уважението към институцията.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, че Т. Я. Я., ЕГН **********, не дължи на „ ФИРМА, ЕИК **********, заплащане на сумата в размер на 3 793,27 лева, обективирана в изпълнителен лист от 08.07.2013 г. по гр.д. № 28745/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 28 състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, „ФИРМА, ЕИК ********** да заплати на адв. Н. К., САК, сумата от 100 евро, представляваща сторените съдебни разноски пред първоинстанционния съд.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3