Решение № 100 от 18.02.2025, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 1897/2024
- Вид
- Решение № 100
- Подписан
- 18.02.2025
- В сила
- 20.03.2025
- Състав
- СТЕЛА ВЕСЕЛИНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 291 · Граждански процесуален кодекс
- чл.404, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл. 10, т. 2, буква "е" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 100 гр. К., 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СТЕЛА В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г. Гражданско дело № 20245510101897 по описа за 2024 година
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юриск. Н. Т. заявява, че между „ТТ." ЕАД (Заемодател) и А. Г. А. като (Заемател) е подписан Договор за потребителски кредит № *** от *** г., сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Твърди, че подписвайки договора за кредит, кредитополучателят заявява, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл.
5 от ЗПК под формата на Стандартен европейски формуляр, с оглед вземане на информирано решение за сключване на Договора за кредит. Съгласно подписаният между страните Договор за кредит и в съответствие с чл. 26, ал.
(1) ЗПК, кредиторът има право да прехвърли вземането си по Договор за потребителски кредит на трето лице.
Сочи, че на *** г. е сключен Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от ***г., по силата на който вземането по Договор за потребителски кредит № ***/*** г. е прехвърлено в собственост на „А." АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, включително начислените несъбрани лихви, както и с начислените несъбрани такси, комисионни и разноски /всички балансови и задбалансови задължения, съгласно счетоводни записи към датата на прехвърляне/.
Заявява, че договорът за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърля без ограничение и по всяко време вземането си по Договора на трето лице или лица - включително на търговски дружества или организации. На длъжника е изпратено Уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия, посредством писмо с обратна разписка. Пратката се е върнала с отбелязване „Писмото не е 1 потърсено".
Приложено прилагат и молят съда да приеме Уведомление за извършена цесия от името на „ТТ." АД чрез „А." АД, което да се връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовават се на постановените от ВКС, на основание чл. 290 и чл. 291 ГПК, Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. 1711/2013г. на I ТО и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д.
12/2009г. на II ТО, съгласно които ако към исковата молба на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършена цесия, същото уведомление достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението да надлежно връчено по чл. 47, ал. 1 ГПК и в настоящото производство безспорно се установи, че задължението на ответника произтичащо от посочения договор за кредит не е погасено моли да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по чл.
99, ал. 1 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойно плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършената цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице до момента на уведомлението. С оглед изложеното счита, че факта кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърляне на вземането не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС, постановено по гр.д. № 867/2011 г. и Решение № 173/15.04.2004 г. на ВКС, поставено по гр.д. № 788/2013 г. ТК.
Заявява, че на *** г. между „ТТ." АД и А. Г. А. бил сключен Договор за потребителски кредит № ***, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр. С подписването на договора за кредит кредиторът се е задължил да предостави на потребителя парична сума в размер на 5000.00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Потребителят се уреждат от Договора.
Договорът за кредит не е сключен при Общи условия, като в него е инкорпорирано съдържанието предвидено в чл. 11 от ЗПК, като всяка от страниците му е разписана от потребителя.
Сочи, че при сключване на договора за потребителски кредит, Потребителят по свое желание и собствено усмотрение може да сключи договор за застраховка към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора. Потребителят по свое желание и усмотрение се е присъединил към застрахователна програма „Защита на кредити и сметки", предназначена за кредитополучатели на потребителски кредити, предоставяни от „ТТ.“ ЕАД и на осн.чл. 19 от процесния договор е сключил застраховка „Защита на кредити и сметки".
Твърди, че при сключване на застраховката с подписа си потребителят декларира, че е получил Информационен документ за застрахователен 2 продукт, разбира и приема ОУ на застрахователната програма „Защита на кредита". Застрахователната премия е обща еднократна дължима сума, която е включена към общия размер на кредита. Договора за кредит предвижда, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора частта от средствата по кредита, представляващи дължимата за конкретната застраховка сума се превежда от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател, респ. на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изрично са нареждане и съгласие с подписването на Договора.
Счита, че следва да се съобрази, че в договора за кредит изрично е посочено, че размерът по главницата се формира както от предоставените средства на заемополучателя, така и от дължимите застрахователни премии – съгласно чл. 7.2.2. от договора за кредит банката го финансира и за дължимите застраховки, но сумата се превежда на застрахователя от кредитора. В чл. 7. 1. от договора е посочено изрично, че общият размер на кредита представлява сбор от главницата по кредита и дължимите застраховки. Всички тези клаузи от договора, които са по изрично изразено желание на потребителя сочат, че получателят по услугата /кредитополучател/ е бил активна страна, като поведението на доставчика не е укоримо от гледна точка на предоставяне на информация за предлаганите продукти. По-слабата икономически страна по договора го е подписала, като компонентите, от които се формира вземането за главница са ясно разпознаваеми и включват и вземането за застраховка.
Посочен е и годишният лихвен процент по заема, както и общият размер на ГПР.
Заявява, че уговореният между страните лихвен процент по договора за кредит е в размер на 41,05%, като страните са договорили ГПР в размер на 48.79%. Така, общото задължение по Договора възлиза на 9472.80 лв., която сума е била разсрочена на 26 броя погасителни месечни вноски, всяка в размер на 364.34 лв., която включва главница с вкл. с нея застрахователна премия и договорна лихва.
Размерът на ГПР по договора е фиксиран и е определен в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗПК, съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК и включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва. Разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК предвижда, че при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, както и такси за допълнителни, незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане, от което следва заключението, че законодателят е предвидил възможността за начисляването на такива разходи, като изрично ги е изключил при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. В случая годишният процент на разходите, който включва общите разходи по кредита за потребителя (лихви, други разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл.19, ал.1 ЗПК), е 48,79 %. Така определеният размер на ГПР не надвишава ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК, т.е. не надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове.
3
Твърди, че в случай на просрочие при една или повече дължими месечни вноски, потребителят е длъжен да заплати и начислените лихви за периода на просрочието, както и евентуално съдебните и други разходи при условията на чл.15. Съгласно чл. 15.1 от Договора ако Потребителят е допуснал просрочие на дължими от него плащания, той дължи на кредитора и законна лихва за забава върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието от датата на падежа до датата на ефективното изплащане на сумата. Законната лихва се формира съгласно чл. 9 от Договора.
Заявява, че потребителят не е изплатил дължимия кредит към кредитора.
Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска 15.11.2023 г.
Предвид изложеното, моли съда да постанови съдебно решение, с което:
1. Да признае за установено в отношенията между страните, че А. Г. А., ЕГН ********** дължи на „А." АД по Договор за потребителски кредит № ***/*** г. следните суми: сумата 6056.79 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 28.05.2024 г. до окончателното изплащане; сумата от 4397.62 лева, представляваща договорна лихва за периода 15.10.2021 г. до 15.11.2023 г.; сумата от 1073.69, представляваща мораторна лихва за периода 16.11.2023 г.
– денят следващ датата на последната погасителна вноска до 28.05.2024 г. – датата на входиране на заявлението в съда.
2. Да осъди ответника да им заплати направените съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.
В случай че ищцовото дружество бъде осъдено да заплати разноски за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на ответника, на основание чл.
127 ал. 4 от ГПК, моли съда да задължи ответникът и упълномощения по делото адвокат да предоставят информация относно притежавана от всеки от тях банкова сметка /IBAN,BIC/.
Предоставят банковата сметка на дружество „А." АД, открита при "Б." ЕАД, с IBAN: ***, с ***: ***, информацията, за която следва да бъде използвана от страните по делото, с оглед изрично посочените по-горе цели.
С настоящата молба и на основание чл. 238, ал. 2 ГПК моли, в случай че не се яви представител в първото по делото насрочено открито съдебно заседание, съдът да разгледа делото в тяхно отсъствие.
С оглед процесуалното поведение на ответника и в случай, че същият не подаде отговор на настоящата искова молба в законоустановения срок по чл.
131 от ГПК и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, моли съда да постанови неприсъствено решение на основание чл. 238 от ГПК, с което да уважи изцяло исковата претенция.
В случай че ответникът представи списък с разноски по реда на чл. 80 от ГПК по-висок от законоустановения минимум, моли да се приеме възражение за прекомерност, съответно редуциране на присъдените разноски в полза на ответната страна до законоустановеният минимален размер. За съдебно заседание ищцовоот дружество е редовно призовано не изпраща процесуален 4 представител.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника му адв. М., с който заявяват, че считат предявените искове за допустими, но неоснователни.
Сочи, че сключеният на *** г. Договор за потребителски кредит - *** с „Т.“ ЕАД не отговаря на изискванията на ЗПК, като същият противоречи на добрите нрави и на принципа на добросъвестност при договарянето, поради което е нищожен, за което излага следните съображения:
1.
Договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 10 ЗПК. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК поставя изискване за действителност на потребителския договор за кредит, посочването на общия размер на кредита и условията за усвояването му. В процесния договор е посочен размер на кредита - 5000,00 лв., както и общ размер на кредита 6208.74 лв., като не е ясно от посоченото как е формиран общият размер на кредита, доколкото не отговаря на предоставената на потребителя парична сума. Нормата на чл. 10 ЗПК, от друга страна, поставя изискване към договора за потребителски кредит не само за сключване в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, формат и размер на шрифта, а и за сключването му по ясен и разбираем начин за потребителя, което условие в конкретната хипотеза на чл. 7 от процесния договор не е изпълнено.
Разпечатката съдържа 42 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1aff9feb-0377-42c6-9010-a62d87e6db8c