Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12206 от 20.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5150/2026
Вид
Решение № 12206
Подписан
20.06.2026
Състав
КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 12206 гр. С., 20.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110105150 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Х. И. Х., чрез адв. Г., срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1833,74 евро, представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско” на МПС за вредите, причинени на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Ай ди 4 про“, с peг. № *******, от настъпило на 10.10.2025 г. застрахователно събитие в гр. С., в спомагателното платно на бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение от бул. „Г.М. Димитров“ към ул. „Димитър Моллов“ срещу бл. № 30, ведно със законната лихва за периода от 25.02.2026 г. до изплащане на вземането.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 04.12.2024г. между него и „О,кей Супертранс“ АД бил сключен договор за финансов лизинг на моторно превозно средство, по който силата на който на Х. И. Х., в качеството на лизингополучател бил предоставен лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Ай ди 4 про“ с peг. номер *******. Лизингодател по силата на същия договор бил „О,кей Супертранс“ АД, а пък то от своя страна бил лизигополучател и по силата на рамков договор за финансов лизинг от 17.9.2024г. с „Порше лизинг БГ“ ЕООД.

Поддържа, че между лизингодателя по рамковия договор за финансов лизинг от 17.9.2024г. и „Застрахователна компания Лев Инс“ АД бил сключен и договор за имуществена застраховка „Каско на МПС", за която била издадена застрахователна полица с номер 93002410054797, със застрахователно покритие за периода от 31.10.2024г. до 30.10.2025г., а застраховано имущество по договора бил описаният по-горе лек автомобил марка „Фолксваген“, модел 1

„Ай ди 4 про“, с peг. номер *******. Твърди, че по застрахователния договор била заплатена застрахователна премия в пълен размер, а съгласно т.7 (стр.1) от общите условия, които били предоставени на застрахования, застрахователният договор покривал транспортни произшествия и други рискове, групирани в клаузи. Съгласно „Клауза 1-Всички рискове“ (стр.10 от общите условия) т. 1 и т. 1.3 покрит риск бил увреждане на застрахованото МПС от пътнотранспортно произшествие на застрахованото МПС.

На следващо място твърди, че на 10.10.2025г. в гр. С. в спомагателно платно на бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение от бул. „Г.М.

Димитров“ към ул. „Димитър Моллов“ срещу бл. № 30 настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Ай ди 4 про“ с peг. номер ******* и лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“ с peг. номер *********. Водачът на описания по-горе л.а. марка „Дачия“ се движил с несъобразена с интензивността на движението скорост и реализирал удар в задната част на спрелия л.а. „Фолксваген“.

Произшествието било посетено от служители на „Пътна полиция“ при СДВР и бил съставен протокол за ПТП от 10.10.2025г. На водача на л.а. „Дачия“ бил съставен акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, което влязло в сила. В резултат на удара по л.а. „Фолсваген“ в задната му част били увредени множество детайли като облицовка на задна броня, лайстна на облицовка на задна броня, усилка на заден peг. номер, заден капак, задна емблема, среден заден габарит, спойлер на задна броня, лайстна на спойлер средна, габарити за мъгла, основа на задна броня, задна маска, облицовка на заден ляв подкланик и други, за които са съставени описи от представители на застрахователя. След представяне на всички нужни документи и след разглеждането на претенцията ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2,804.23 евро (5484.60 лв.), а според ищеца за възстановяване на процесния л.а. „Фолксваген“ били необходими 6,804.23 евро. Предвид гореизложеното поддържа, че на основание чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ от описаното по-горе събитие ответникът дължи обезщетение за частични повреди/щети на лизингополучателя, т.е. ищеца по отношение на процесния л.а. „Фолксваген“.

Ето защо моли съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 1833,74 евро, представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско” на МПС за вредите, причинени на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Ай ди 4 про“, с peг. № *******, от настъпило на 10.10.2025 г. застрахователно събитие в гр. С., в спомагателното платно на бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение от бул. „Г.М. Димитров“ към ул. „Димитър Моллов“ срещу бл. № 30, ведно със законната лихва за периода от 25.02.2026 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. П., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по размер. Поддържа, че във връзка с процесното ПТП от 10.10.2025г., настъпило в гр. С., при ЗК „Лев Инс” АД била образувана застрахователна – щета № 5000-1361-25-251700.

2

Преписката била образувана по претенция на ищеца - ползвател по талон на процесното МПС, за изплащане на застрахователното обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в увреждания по лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Ай ди 4 про“, с peг. № *******, на основание сключен застрахователен за застраховка „Каско“ за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Ай ди 4 про“, с peг. № *******, обективиран в застрахователна полица № 93002410054797 със срок на договора от 31.10.2024г. до 30.10.2025г.

Твърди, че в уведомлението за настъпилото застрахователно събитие ищецът изрично поискал автомобилът да бъде отремонтиран в доверен сервиз, като на 17.10.2025г. ЗК „Лев Инс” АД издало възлагателно писмо за сервиз „Порше Интер Aуто БГ” ЕООД, но в същия ден постъпила молба, че ищецът не желае автомобилът да бъде отремонтиран в доверен сервиз, а желае да му бъде изплатена сума по експертна оценка. Отбелязва, че чрез възлагателното писмо автомобилът следвало да бъде отремонтиоан в цялост и сумата да бъде изплатена от застрахователя, като всеки клиент имал право да избира и доверения сервиз, който да ползва, но Х. Х. изрично отказал тази опция, поради което будило недоумение обстоятелството, че отказал автомобилът да бъде отремонтиран в сервиз по негов избор, чийто ремонт се покрива от застрахователя, а желаел обезщетение по експертна оценка и след това завеждал дело с твърдение, че сумата не била достатъчна. В този смисъл ответникът поддържа, че застрахователното обезщетение било определено по експертна оценка, във връзка с което по образуваната застрахователна преписка било определено дателно обезщетение в размер на 5484.60 лв., което напълно съответствало на констатираните по процесния автомобил увреждания, които признава, че са в пряка причинно-следствена връзка със застрахователното събитие, настъпило на 10.10.2025 г., както и с годината на производство на процесното МПС. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск, ведно със законната лихва.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 405 КЗ вр. чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ от ищеца следва да бъде установено при условие на пълно и главно доказване на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. възникване на валидно застрахователно правоотношение за процесното МПС; 2. че е легитимиран да получи застрахователното обезщетение като лизингополучател на увредената вещ; 3. настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; 4. причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, както и размер на вредите.

Настоящият състав намира за необходимо на първо място да посочи, че в конкретната хипотеза с оглед изрично изложените твърдения от ищеца в исковата молба следва да намери приложение нормата на чл. 384 КЗ, 3 доколкото по делото се твърди и се доказва наличието на договор за финансов лизинг за увреденото МПС. Съществена особеност на договора за финансов лизинг е, че рискът от случайното погиване или повреждане на вещта, която е предмет на договора, е за лизингополучателя – чл. 343 ТЗ. Именно съобразно това разпоредбата на чл. 384 КЗ предвижда специални правила за застраховка, сключена по повод на лизингово имущество. В чл. 384, ал. 2 КЗ е предвидено, че по повод изплащането на обезщетение по застраховка лизингополучателят има права на застрахован, като: 1. При частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител; 2. При кражба или тотална щета на лизинговото имущество обезщетението се изплаща на лизингодателя, като застрахователят е длъжен да уведоми изрично и писмено в еднодневен срок от деня на плащането лизингополучателя, като посочи размера на извършеното плащане.

В разглежданата в настоящото производство хипотеза се установява наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответника застраховател и собственика на застрахованото полумерарке по имуществена застраховка „Каско” на МПС. От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и „О,кей Супертранс“ АД е налице договор за финансов лизинг относно процесния автомобил, а последното дружество е страна по рамков договор за финансов лизинг с „Порше лизинг БГ“ ЕООД, в качеството му на лизингодател. Между последното и ответника е сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, обхващащ процесния автомобил. Ето защо по силата на цитираната по горе разпоредба на чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ ищецът е активно процесуално и материалноправно легитимиран да претендира обезщетение за твърдените частични вреди по застрахованото МПС (в този смисъл е Решение № 6558 от 20.12.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 7866/2022 г., и др.).

Съгласно разпоредбите на чл. 343, ал. 1 от КЗ и чл. 386, ал. 2 от КЗ с договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на застрахователно събитие да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. 3астрахователят може да откаже изплащане на обезщетение, ако са налице основания за освобождаването му от отговорност, предвидени в закона или уговорени в застрахователния договор в границите на признатата с чл. 9 от ЗЗД свобода на договаряне.

Безспорно е по делото, че е било налице валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на МПС по отношение на л.а. „Фолксваген“, модел „Ай ди 4 про“, с peг. № *******, със срок на покритие от 31.10.2024г. до 30.10.2025г.

На следващо място, не е спорно по делото, че 10.10.2025 г. е настъпило 4 застрахователно събитие в гр. С., в спомагателното платно на бул.

„Цариградско шосе“, с посока на движение от бул. „Г.М. Димитров“ към ул.

„Димитър Моллов“ срещу бл. № 30, при което водачът на л.а. „Дачия“, модел „Сандеро“ с peг. номер ********* се движил с несъобразена с интензивността на движението скорост и реализирал удар в задната част на спрелия л.а.

„Фолксваген“, с peг. № *******, вследствие на който били причинени увреждания по „Фолксваген“, модел „Ай ди 4 про“, с peг. № *******.

Не е предмет на спор и фактът, че ответникът заплатил на ищеца сума в размер на 2804,23 евро (5484,60 лв.).

Спорът в настоящото производство се концентрира върху действителния размер на претърпените вреди, вследствие на процесното ПТП, която доказателствена тежест се носи от ищеца.