Определение № 3654 от 13.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3654 гр. София, 13.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. М.

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501098 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал. 1 във вр. с чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от И. В. Г., ЕГН **********, лично и като майка и законен представител на Т.П. М., роден на ******** с адрес: гр.

София, кв. Кремиковци, ул. „********, срещу Определение от 08.10.2025 г. по гр.д.№ 36523/2025 г., по описа на СРС, ГО, 181 състав, с което съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото за разглеждане по подсъдност на Районен съд – Пловдив.

Жалбоподателката поддържа, че за да постанови обжалваното определение, районният съд е направил необоснования извод, че към датата на подаване на молбата за защита от домашно насилие детето фактически е пребивавало на адреса в гр. Пловдив. Оспорва по същество този факт и твърди, че обичайното местопребиваване на детето е променено от 19.06.2025г., когато двамата с майката са се преместили да живеят в гр. София.

Не оспорва, че поради продължаващите актове на домашно насилие от страна на ответника, е била принудена временно да пребивава в дома на родителите си в с. Вакарел, но считано от 14.05.2015г. детето не е пребивавало нито един ден в гр. Пловдив, поради което изпращането на делото там е лишено от всякакво основание. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

Ответникът по частната жалба – П. М. М., взема становище за нейната неоснователност.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

От фактическа страна, установява се по делото, че производството пред СРС е образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена от И. В.

Г., ЕГН **********, лично и като майка и законен представител на Т.П. М., роден на ******** с посочен адрес: гр. София, кв. Кремиковци, у л.

„Св.********“ ********.

На 04.07.2025г. е издадена заповед за незабавна защита срещу ответника по делото П. М. М., след което делото е насрочено за разглеждане в о.с.з.

С протоколно определение от 08.10.2025г. съдът е прекратил делото и е изпратил същото на РС – Пловдив. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че не е компетентен да разгледа делото, доколкото съгласно чл.

7 от ЗЗДН, компетентен да наложи мярка за защита е районният съд в района на който пострадалото лице фактически пребивава към момента на подаване на молбата. Под фактическо пребиваване на детето, посочената разпоредба нямала предвид нито постоянния или настоящ адрес на лицето, който нямал значение, нито физическото присъствие в дадено населено място. Законът имал предвид трайна установеност, трайно пребиваване по см. на пар.1, т.15 от ДР на ЗЗДет. Видно от изложеното от писмо на ДСП - Оборище от 09.07.2025 г. по сведение на молителката пред социалните служби детето и майката живеели на адрес: с. Вакарел, община Ихтиман. В същото време в социален доклад от 08.08.2025 г. било посочено, отново по сведение на молителката, че детето е посещавало частна детска градина в гр. Пловдив до 14.05.2025 г. като след като е взела детето от бащата, същото не е посещава детска градина, но е подала документи да посещава така през месец септември 2025 г. С оглед твърденията в сезиращата молба и изложеното в изготвените за нуждите на производството социални доклади следвало да се приеме, че за местонахождение на детето в контекста на трайно местоживеене, следвало да бъде прието, към момента на подаване на молбата защита 19.06.2025 г., същото е живяло на територията на гр. Пловдив.

Определението е неправилно.

По смисъла на чл. 7 от ЗЗДН компетентен да наложи мярката за защита е районният съд, в района на който пострадалото лице фактически пребивава към момента на подаване на молбата.

Няма спор по делото, че към 19.06.2025г. детето вече не е пребивавало фактически в гр. Пловдив. По твърдения на бащата, от 14.05.2025г. детето не пребивава в Пловдив, а е пребивавало временно с него в гр. Нова Загора, от където на 19.06.25г. е взето от майка си. По твърдения на майката, към тази дата двамата са се преместили да живеят в гр. София, на адреса в кв.

Кремиковци, като поради продължаващи актове на домашно насилие от страна на бащата, след тази дата са пребивавали и при родителите й в с.

2

Вакарел. По данни от социалния доклад на АСП местоживеенето на детето е в с. Вакарел, община Ихтиман. В същия е действително посочено, че детето е посещавало детска ясла в гр. Пловдив до 14.05.25г., като майката е подала документи за детска ясла през м. Септември, но липсва уточнение, че молбата е подадена за прием в детско заведение в гр. Пловдив, както изглежда е неправилно възприето от районния съд.

Видно е от изложеното, че няма никакви данни след 14.05.2025г. детето фактически да е пребивавало в гр. Пловдив, независимо дали като моментно фактическо положение или като трайна установеност. Няма дори такива наведени твърдения от страните. Ето защо е липсвало каквото и да било основание за изпращане на делото по подсъдност на РС – Пловдив.

Обстоятелството, че в този съд по данни на ответника се разглежда друго дело между страните за домашно насилие, както и спор за родителски права, е напълно ирелевантно за преценката на съда по чл.118 от ГПК.

По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да се върне на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 08.10.2025г. на СРС, ГО, 181 състав, с което съдът е прекратил производството по гр. д. № 36523/2025 г. и е изпратил делото на РС – Пловдив.

ВРЪЩА делото на Софийски на съдопроизводствените действия. районен съд за продължаване

Определението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3