Решение № 124 от 03.05.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Сливница, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20221890200909 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. Д. К. с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № 1100052515/13.05.2020 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че никъде в процесния ЕФ не се удостоверява дали същият е издаден в отсъствието или не на контролен орган, нито дали устройството, с което е заснето нарушението, е стационарно или мобилно. На самостоятелно основание жалбоподателят излага доводи относно липса в ЕФ на удостоверяване на изправност към датата на констатиране на нарушението, съгласно Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, както и липса на какъвто и да е снимков материал на предполагаемото местоизвършване на нарушението. непълното описание на нарушението в процесния ЕФ, поради което претендира отмяната му. Прави възражение за изтекла давност съгласно разпоредбата на чл.34 ЗАНН. Не представя доказателства. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна - Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ управление, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводително писмо, с което на съда е изпратена процесната жалба, АНО моли съда да остави без уважение същата и да потвърди обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен, издаден при спазване на всички материалноправни и процесуални изисквания и в съответствие с целта на закона.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по 1 делото доказателства, намери за установено следното:

На 13.05.2020 г. в 15:06 часа, с устройство № 40672, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на път I-8 км. 41+234, е установено движение по път I-8 км. 41+234, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, на пътно превозно средство – лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро Спорт“ с рег. № ***, с технически допустима максимална маса от 2600, за което ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, според категорията на пътното средство.

Горното е квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя, в качеството на собственик, с обжалвания електронен фиш е наложено наказание глоба в размер на 300 лева.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, а именно: извлечение от електронната система на АПИ, 2 броя снимки, извлечение от интернет спраницата https://web.bgtoll.bg, справка за собственост на МПС.

Писмените доказателства са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител), в срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН, и срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт, и затова се явява процесуално допустима.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият отговаря на образеца на електронен фиш, приет с протокол № 28765/21 от заседание на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Същият отговаря на изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него.

Нарушението, макар и несъвсем прецизно посочено, може да се извлече от съдържащите се в електронния фиш данни (фактическа и посочени правни норми). Прави впечатление, че липсва изрично посочване, че нарушителят в качеството на водач не е заплатил винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП за съответния тип ППС, което може да се направи извод, че е вмененото административно нарушение.

За по-голяма прецизност административнонаказващият орган следва да посочва вида на незаплатената такса, субекта на АНО и конкретното изпълнително деяние, тъй като при определени категории МПС или в хипотези на различен собственик и ползвател на ППС, това е възможно да е решаващо за законосъобразността на производството.

Препис от електронния фиш е връчен на наказания, с което е изпълнена процедурата по чл. 189ж от ЗДвП. От изложеното следва извод, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения.

2

С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.

В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса. В чл. 10, ал.

7 от Закона за пътищата е предвидено, че това са моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници; моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари и моторни превозни средства с повишена проходимост. В ал. 9 на чл. 10а от Закона за пътищата е посочено, че когато пътно превозно средство, за което се дължи винетна такса се движи с прикачено ремарке, собственикът или ползвателят е длъжен да заплати допълнителна винетна такса за същата категория пътно превозно средство, независимо от броя на осите на ремаркето, за срока на ползване на платената пътна мрежа от пътното превозно средство с прикаченото ремарке, когато общата допустима техническа маса на състава надвишава 3,5 тона. Като продължение на тази нормативна уредба в чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за таксуване на ППС е предвидено, че при заплащане на винетна такса собственикът или ползвателят декларират регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му и периода на валидност на винетната такса, съгласно периодите, посочни в чл. 4, ал. 2, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от съответното лице.

Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139, ал. 6 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство.

В случая жалбоподателят не е заплатил годишна винетна такса за лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро Спорт“ с рег. № *** със срок на валидност към 13.05.2020 г., факт, който по същество не се оспорва от нарушителя.

По отношение възражението за изтекъл срок по чл.34 ЗАНН, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП, където е дадена легална дефиниция на ЕФ, той представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи“. Като електронно изявление по този специален закон /§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП/, не се изисква присъствие на контролен орган и нарушител при издаването на електронен фиш /видно от редакцията – чл.189, ал.4 от ЗДвП/, поради което при електронния фиш няма наказващ орган по общите правила на ЗАНН.

3

Относно процедурата по издаване на електронни фишове няма и текст, подобно на чл.189, ал.14 от ЗДвП, който да препраща към правилата на ЗАНН.

В производствата по чл. 189 от ЗДвП няма как да намерят приложение правилата по чл. 34 от ЗАНН, каквито искания поставя жалбоподателят, тъй като в случая се издава направо ЕФ, а не два отделни акта – АУАН и НП.

Съобразно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВАС – ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, са приложими правилата за давност за наказателно преследване по НК. Тези срокове могат да бъдат изчислени, тъй като в съдържанието на ЕФ е отразена датата на извършване на нарушението. В настоящия случай не са минали три години от датата на съставянето на клипа – 13.05.2020 г., а и връчването на ЕФ (на 16.11.2022 г.) прекъсва този срок.

По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна, като обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден.

По разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът потвърди обжалвания административен акт, въззиваемата страна има право на разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПП. В случая въззиваемата страна не е представлявана от юрисконсулт, нито е претендирала заплащане на разноски. Ето защо съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № 1100052515/13.05.2020 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя – И. Д. К. с ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба пред Административен съд – София област, по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 4