Решение № 260578 от 16.02.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№……… гр. София,

16.02.2022 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА

ЗИСОВА при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №7602/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от З.Ж

ЕООД, с която са предявени срещу Държавата, представлявана от Народно събрание на Република България, искове както следва:

- иск с правно основание чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ вр. с чл. 4, параграф 3 от ДЕС за сумата от 213835,56 лв.

(евентуално 117197,46 лв.), представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби от разликата между първоначално определена (567,41 лв. за МВтч) и фактурирана (100,41 лв. за МВтч) цена за произведена от ищеца електрическа енергия, за периода м. август 2015 г. – м. юни 2020 г., която разлика се дължи на изменение на нормативен акт, приет от ответника – параграф 18 от ЗЕВИ, приет с ПРЗ на ЗИДЗЕ (ДВ, бр. 56 от 2015 г, в сила от 24.07.2015 г.), което изменение представлява достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз;

- иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 51735,02 лв. (евентуално 28322,12 лв.), представляваща лихва за забава върху разликата по всяка месечна фактура за периода от 10-то число на месеца, следващ датата на издаване на фактурата до 23.07.2020 г.

Ищецът претендира законната лихва от исковата молба и разноските.

Ищецът твърди, че е изградил фотоволтаична централна в с. Изворово, общ. Харманли, с финансова помощ по мярка 312 – „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 – 2013 г., която е част от дейността за усвояване на средства, предоставени на Република България от Европейския земеделски фонд. На ищеца били предоставени 71% от допустимите за финансиране средства за изграждане на фотоволтаична централа като безвъзмездна финансова помощ. Към момента на изграждане на централата и по силата на тогава действащия ЗВАЕИБ и ЗЕ било предвидено изкупуване на електрическата енергия по дългосрочен договор със срок на действие 25 години и на преференциална цена, която конкретно за ищеца възлизала на 567,41 лв. за МВтч. По този ред е сключен Договор №374/2012 г. с ЕВН Б.Е.АД (сега ЕВН Б.Е.АД). С ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г. бил създаден параграф 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, съгласно който за енергийни обекти, изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на ЗЕВИ, се прилагат цени, определени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон. Сочи се, че вследствие на това изменение дружеството, изкупуващо електрическа енергия от ищеца, му заплатило 213835,56 лв. по-малко за периода м. август 2015 г. – м. юни 2020 г., в сравнение с преференциалната цена от 567,41 лв. за МВтч. Твърди, че ответникът, приемайки посочената разпоредба на параграф 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, е допуснал съществено нарушение на норми на правото на Европейския съюз, тъй като резултатът е намалена пет пъти изкупната цена за електрическа енергия, а оттам и очакваните приходи и променяйки условията, при които е планирана инвестицията.

Нарушенията на правото на ЕС, на което се позовава ищецът, са следните:

- изменението на закона е в нарушение на чл. 16 от

Хартата за основните права на ЕС, установяващ свобода на стопанска инициатива;

- изменението нарушава чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС, установяваща неприкосновеност на частната собственост;

- изменението нарушава чл. 20 от Хартата на основните права, установяващ равенство пред закона и забрана за дискриминация;

- изменението нарушава принципа на сигурност, установен в практиката на СЕС;

- изменението представлява нарушение на принципа на пропорционалност;

- изменението нарушава принципа на оправданите правни очаквания, установен в практиката на СЕС.

Тези вреди ищецът твърди, че са достатъчно съществени и в резултат на тези нарушения на ищеца е нанесена вреда в размер на разликата между първоначално определена и фактурирана цена за произведена от ищеца електрическа енергия за периода за 59 фактури в периода м. август 2015 г. – м. юни 2020 г., която е в размер на 213835,56 лв., а евентуално – при отчитане на съотносимата част предоставено за изграждане на ФЕЦ публично подпомагане по договора с Държавен фонд „Земеделие“ – сумата от 117197,46 лв. Претендира лихвата за забава върху разликата по всяка месечна фактура за периода от 10-то число на месеца, следващ датата на издаване на фактурата до 23.07.2020 г.

Ответникът оспорва исковете. Счита, че те са недопустими, тъй като Народното събрание на РБ не е пасивно процесуално легитимирано да отговаря за претендираните вреди, доколкото само Конституционния съд съгласно чл.194, ал.1 КРМ може да осъществява контрол върху законодателните актове. По същество оспорва да са допуснати твърдените нарушения на правото на ЕС. Позовава се на Решение № 5 от 11.05.2017 г. по к.д.

№ 12/2016 г. на Конституционния съд, в което е разгледан въпросът за наличие на противоконституционност и на противоречие с ДФЕС на § 18 от ЗЕВИ, приет с ПРЗ към ЗИДЗЕ, ДВ, бр. 56 от 2015 г. С решението Конституционният съд е установил, че не е налице противоконституционност, нито несъответствие с чл.63 ДФЕС на § 18 ПРЗ към ЗИДЗЕ, ДВ, бр. 56 от 2015 г., като счита решението за задължително за гражданския съд. Посочва, че изменението, въведено с § 18, е насочено към преодоляване на двойното подпомагане на производство на електроенергия от ВИ в случите, когато производителите са използвали финансиране от национална или европейска схема за изграждане на електроцентралата и едновременно с това от преференциални цени за изкупуване на електроенергията, което от друга страна като финансова тежест се поема от крайния потребител. Съответно извършената законодателна промяна е съобразена с общностната цел за постигане на вътрешен енергиен пазар и свеждане до минимум на прякото ценово подпомагане, като промяната е продиктувана от преимуществото на публичния интерес пред частноправните интереси на инвеститорите. Оспорва и да е налице причинно-следствена връзка между претендираните вреди и законодателното изменение, доколкото в договора, сключен от ищеца за предоставяне на електроенергия – чл.3, ал.3, чл.12 и чл.27 е предвидена възможност за промяна, включително на преференциалните цени, с което ищецът се е съгласил. Ако се допусне, че е налице нарушение на правото на ЕС, ответникът счита, че то не е съществено.

Прокурорът от Софийска градска прокуратура, взел участие по делото, моли съдът да се произнесе с решение с оглед събраните по делото доказателства.

По допустимостта:

Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, когато се търси отговорност на държавата или общините за нарушения, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Гражданския процесуален кодекс, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7 ЗОДОВ. Според посочената норма искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. С ТР №5/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че държавата отговаря за причинените вреди, като органите, които участват в процеса като ответници, представляват държавата като процесуални субституенти. „ЗОДОВ е едно от средствата за защита на предоставените от Конституцията права. Той е и едно от вътрешноправните средства за защита по смисъла на чл.35, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /Конвенцията/. По чл.2 ЗОДОВ държавата в съответствие с посочения по-горе конституционен принцип носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи. Според чл.4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Това задължение на държавата произтича и от Конвенцията. То трябва да отговаря и на нейните стандарти. Като страна по тази конвенция България е поела конкретни задължения за осигурявяне на ефикасни вътрешноправни средства за обезщетяване на увредените лица“. С цитираното ТР се приема още, че по реда на ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи. Общата деликтна отговорност на държавата е за вреди от противоправно поведение на нейни служители, като вината им се предполага до доказване на противното, докато специалната отговорност на държавата по ЗОДОВ е за вреди от дейност, която може да е процесуално законосъобразна, а вината е без правно значение. След като според изричната разпоредба на чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение независимо от това, дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице, то тогава наличието или не на вина е извън предмета на делото - при обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Доколкото на ответника е предоставена държавната функция по извършване на законодателния процес и от приет от него законодателен акт се твърди да са причинени вреди на частноправен субект, той е процесуално легитимиран да отговаря като ответник по иска, в качеството си на процесуален субституент на държавата.

В посочения смисъл е и съдебната практика, постановена по реда на чл.290 ГПК: с решение № 14 от 15.02.2021 г. по гр. д. № 5165/2016 г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, с което е допуснато касационно обжалване по въпроса „легитимирано ли е Народното събрание да представлява държавата като процесуален субституент по искове за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на ЕС“, ВКС приема следното тълкуване: „Отговорност на Народното събрание съгласно чл. 5, ал. 4 на Конституцията е съответствието на приетите закони с правото на Европейския съюз и другите международни договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, които са част от вътрешното право на страната. Тази отговорност го легитимира като процесуален субституент на държавата по исковете за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от приемането и поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на Европейския съюз.“

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е допустим, а ответникът – процесуално легитимиран да отговаря за претендираните вреди.

По основателността:

Фактическият състав за отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 4, §3 ДЕС обхваща нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти, като нарушението следва да е достатъчно съществено и да е налице причинно-следствена връзка между него и причинените вреди. В настоящия случай се претендират вреди от законодателната дейност на Народното събрание на Република България.

Установява се от Договор № 26/312/01033 от 08.09.2011 г., че между ищеца и Държавен фонд „Земеделие“ е възникнало правоотношение, по силата на което му е отпусната на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. на Държавен фонд „Земеделие“. С договора се предвижда предоставяне на 71% от допустимите за финансиране средства за изграждане на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) в землището на с. Изворово, общ. Харманли.

Останалите 29% от средствата са собствени средства на „З.Ж“ ЕООД.

В изготвения от ищцовото дружество бизнес план за изграждане на фотоволтаичните генератори /л. 39 и сл. от том I от делото/ се посочва, че цената на електрическата енергия в България е фиксирана, а електроразпределителните дружества са длъжни да я купуват, т.е. конкуренцията била изключена.