Решение № 152 от 28.11.2024, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Силистра, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Д. Великова

Членове:

Ана Аврамова

Натали Яс. Жекова при участието на секретаря Ели Ст. Николова като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20243400600409 по описа за 2024 година прие за установено следното:

С присъда № 29 от 18.03.2024г. постановена по НОХД № 153/23г.

Силистренски районен съд е признал подс. И. А. И. за невинен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като го оправдал по повдигнато обвинение.

На осн. 190, ал.1 от НПК е възложил разноските по делото на Св. Г.

На осн. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД е осъдил И. А. И. да заплати на Св. Г. сумата от 500лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 28.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата като отхвърлил гр. иск в останалата част до 10 000лв., както и сумата от 306.10 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, редуцирано на осн. чл. 78, ал.5 от ГПК.

СсРС е осъдил Св. Г. за заплати сумата от 50лв. по сметка на съда, представляваща ДТ върху уважения размер на гражданския иск.

Въззивното производство е образувано по жалба на т. С. Д. Г. .

В жалбата са изложени мотиви за необоснованост на присъдата като се иска същата да бъде отменена изцяло и постановена осъдителна присъда по повдигнатото обвинение; гр. иск да бъде признат в размер на предявения. Желае подс. И. да бъде осъден да заплати и направените разноски за адвокатски възнаграждения пред двете съдебни 1 инстанции.

В съдебно заседание жалбата и допълнението към нея се поддържа изцяло.

Нови доказателства не се сочат.

Защитникът на подс. И. излага кратки доводи за липса на убедителни доказателства за обективна съставомерност на деянието. Смята присъдата за правилна и прави искане за потвърждаване на същата.

Силистренски Окръжен съд след като се запозна с материалите по делото и изнесеното от страните, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимна страна.

Разгледана по същество е основателна, но на друго правно основание.

Наред с грубото нарушение на процесуалните правила, което е съществено по смисъла на чл. 348, ал.2, т.2, пр. първо от НПК – липса на мотиви, ПИС е допуснал и ред други нарушения, които следва да бъдат отчетени:

Основанието препятстващо извършване на проверка на протестираната присъда е липсата на мотиви, изразяващи се в непълна фактическа обстановка и противоречиви правни изводи.

Описаната фактическа обстановка се изразява във следното:

„На 28.01.2023г. в късните вечерни часове, след 22,00, в бистро „Колумбия“, в гр.Силистра възникнала конфликтна ситуация с участници тъжителя С. Д. Г. и подсъдимия И. А. И.. Двамата се познавали, като били в различни компании.“, след което съдът е пристъпил към анализ на събрания доказателствен материал като е изградил извод, че от събраните доказателства не се установява безспорно описаните от тъжителя телесни увреждания да са причинени от подсъдимия.

Съдът е изразил предположения, че разкъсно-контузна рана на меките черепни покривки и травмите в дясната гръдна половина, и по предните повърхности на подбедриците са могли да бъдат причинени на друго място, по друго време, по друг начин и/или от друго лице, предвид значителния период от време до медицинското освидетелстване на Св. Г..

В същото време е посочено, че възможността останалите описани в тъжбата телесни увреждания да се причинени от подсъдимия, не е изключена, но нямало данни за конкретен механизъм на тяхното причиняване, въпреки показанията на св. Стайков, който твърди да е видял сборичкване. В тази връзка ПИС е приел, че е „възможно травмите на тъжителя в дясната гръдна половина и по предните повърхности на подбедриците да са били причинени с натиск и протриване с ръце при притискане към тялото му, със захват направен с две ръце, при така описаното от свидетеля съприкосновение между двамата.“ Подобни показания не са давани от св. Стайков. За „захват, направен с две ръце“ говори пострадалият Г. като е прибегнал към този механизъм, за да предотврати ударите, нанасяни 2 му от подс. И..

Въз основа на горните противоречиви изводи, СсРС е постановил оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинение.

Въпреки това е приел, че е налице непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Убедителни мотиви в тази насока също не са изложени. Изказани са само предположения и съмнения, които сами по себе си са противоречиви.

Веднъж се твърди, че „травмите в дясната гръдна половина и по предните повърхности на подбедриците са могли да бъдат причинени на друго място, по друго време, по друг начин и/или от друго лице.“ Следващият извод е, че все пак не е изключено те да са причинени от подсъдимия, но липсвали достатъчно доказателства относно механизма на причиняването им. После, че има вероятност да са получени при захват и притискане, но пък тези действия били различни от активно нападение, защото подсъдимият бил предприел действия в своя защита. Следва да се посочи, че „захват и притискане“, /съгл. изложеното в тъжбата/ са предприети от страна на тъжителя срещу подсъдимия, а не обратно.

В нито един момент от съображенията на съда не става ясно какво точно е приел за доказано. Има ли деяние, което да е извършил подсъдимия и с което да е причинил вреда на тъжителя. В какво се изразяват причинените вреди от подсъдимия, след като не е изключена вероятността те да са причинени на друго място, време и от другиго. В какво се изразява противоправния характер на причинените вреди, след като е прието, че подсъдимият е действал в своя защита. Предприетите действия от подс. И. представляват ли виновни такива. Каква е връзката между виновно поведение и причинени вреди.

При липса на отговор на горните въпроси, относими към фактическия състав на „непозволеното увреждане“, съдът на осн. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД е осъдил подс. И. да заплати в полза на ч. тъжител и гр. ищец сумата от 500 лв. , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Неясно защо, обаче е осъдил именно тъжителя да заплати ДТ върху уважения размер на гр.иск. Така също, на осн. чл. 190, ал.1 от НПК СсРС е възложил направените по делото разноски в тежест на Св. Г. без да посочи в какъв размер и в чия полза, следва да бъдат изплатени.

Предвид липсата на конкретно установена фактическа обстановка, предположенията при анализа на фактите и обстоятелствата, относими към решаващия извод за недоказаност на повдигнатото обвинение и виновно поведение по смисъла на чл.

45 от ЗЗД, настоящата инстанция е в невъзможност да се прецени правилността на ревизирания съдебен акт.

Констатираните нарушения са визирани като съществени такива в разпоредбата на чл. 348, ал.3, т.2, пр.първо от НПК и не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция.

Предвид изложеното и на основание чл. чл. 335, ал.2 от НПК, Силистренски окръжен съд

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 29 от 18.03.2024 г. постановена по НОХД № 153/23 г. по описа на Силистренски районен съд ИЗЦЯЛО.

ВРЪЩА делото на СсРС за ново разглеждане, от друг състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4