Решение № 393 от 30.12.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Варна, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20223001000611 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по приета за разглеждане въззивна жалба на "УИНД ПАРК КАВАРНА УЕСТ" ЕООД със седалище гр. София срещу решение № 212/01.06.2022, постановено по ТД 797/2021г на ВОС(електронно дело 20213100900797), с което са били отхвърлени предявените от този производител срещу купувача „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, подпомаган от НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, искове за присъждане на дължима и незаплатена преференциална цена по Договор № 56 от 20.06.2008 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем източник ВяЕЦ "Г1 Лонг Ман" през м. ноември 2018 г. в размер на 151 053,50 лв. с ДДС, фактурирана с ДИ № 182/31.12.2018г. към Ф№181/12.12.2018г., със съответно обезщетение за забавеното изплащане на това задължение в размер на 43 469,88 лв. и законна лихва до окончателно плащане и през м. декември 2018 г. в размер на сумата 97 290,20 лв. с ДДС, неплатен остатък от фактурирано с Ф№ 183/31.12.2018г., задължение със съответно обезщетение за забавеното му изплащане в размер на 27 998,00 лв. и законна лихва до окончателно плащане.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение № 706/26.10.22г, обявено на страните ведно с неоспорения доклад на изложените подробни оплаквания по обжалвания акт.

1

Въззивникът "УИНД ПАРК КАВАРНА УЕСТ" ЕООД, чрез пълномощника адв. М. се оплаква за обосноваване на обжалвания акт с приложение на адм. акт(Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР), издаден в нарушение на закона и предмет на неприключил спор за неговата валидност и законосъобразност. Сочи, че незачитането на значението на преюдициалното производството по обжалване на този акт(заместил по нищожен начин порано отменен от съда незаконосъобразен акт със същото съдържание) е опорочило процеса поради наличие на процесуална пречка за упражняване на правото на иск и постановяване на допустимо решение. Евентуално се позовава на неправилно прилагане на този нищожен административен акт въпреки възраженията срещу валидността му, които не са били разгледани и обсъдени по реда на косвен контрол от първата инстанция. Отделно сочи, че изводите по приложението на закона не са обосновани, тъй като не се обсъден ефекта на нормативна промяна на ЗЕВИ от м. юли 2015г. върху заварените договорни отношения, нито е аргументирано ограничаването на прилагането на въведени с административен акт ценови параметри до само една възможност и игнорирането на вече установени в отношенията между страните практики на ценообразуване. Счита че не са обсъдени и последиците от пълната отмяна на незаконосъобразния първи административен акт на КЕВР(Решение СП-1/31.07.2015г.), определящ границите за преференциално изкупуване (нетно специфично производство „НСП“) и липсата на критерии за разграничаване на производителите, ползващи се от различните ценови категории. Сочи, че не са били разгледани доводите на ищеца по тълкуването и прилагането на закона, допускащ прилагане на различни преференциални цени за изкупуване на продукцията според фактическата продължителност на работата на производствения обект за възобновяема енергия, която по естеството зависи от непостоянен първичен енергиен ресурс и не може да бъде фиксирана като критерий за разграничаване на различни производители.

В пледоария по същество, преупълномощен представител на въззивника моли за отмяна на необоснованото обжалвано решение и уважаване на предявените искове, като в допълнително писмено становище се излагат отново аргументите за пълно изплащане по приложимите за съответния период на ефективна работа преференциални изкупни цени без прилагане на административни актове(отменени или обжалвани), с които изкупуваните количества са били допълнително лимитирани до обеми на нетно специфично производство на електроенергия.

Насрещната страна „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД , чрез упълномощена адв. Т., оспорва жалбата с доводи за правилно и законосъобразно решение. Счита, че административния контрол по решенията на КЕВР за определяне на размери на НСП поради спецификата на изпълняемостта им нямат преюдициален характер, а валидността на последно издадения акт е била потвърдена в редица административни производства.

Сочи, че в обжалвания акт правилно е отчетена регулацията на отношенията по изкупуване на произведена възобновяема енергия от крайния снабдител, която е променена с нова редакция на ЗЕВИ, въвеждаща ограниченията в обемите на производството, както и специфичното предназначение на първоначалния и заменилия го в последствие акт на КЕВР, с които само са 2 констатирани заложени в размерите на преферентните цени(по Решение Ц10/2011г.), но неоповестени ценообразуващи параметри като количества, за които се отнасят съхранените преференции за всеки вид от производителите.

Позовава се и на установената практика при обжалване на последния, действащ и подлежащ на предварително изпълнение административен акт(Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР) и на предназначението на разграничаването на обемите за всяка от ценовите категории според продължителността на производството за постигане на заложените от законодателя цели на реформата на пазара на електроенергия. С доводи за изплатени изцяло в съответствие с тези нови правила цени на енергия, до размерите в рамките на лимита на първата по-висока тарифа и остойностения по цена на излишък на останалото количество, въззиваемия поддържа възраженията си за пълно изпълнение на задълженията си към продавача.

Преупълномощен адвокат пледира по същество бланкетно за потвърждаване на правилното отхвърляне на неоснователната претенция на производителя.

Подпомагащото въззиваемата страна трето лице НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, чрез юрк. М. излага становище за неоснователност на жалбата, като се позовава на липса на обусловеност на делата по административен контрол върху актовете за определяне на НСП и приложимостта на различните ценови тарифи за изкупуване на енергия от възобновяеми източници, респективно липса и на интерес от инцидентен контрол на спорния административен акт. Счита изводите в обжалването решение за достатъчно обосновани и в синхрон с установената практика по прилагането на относимите законови норми. Становището за неоснователност на иска се поддържа и пред въззивния съд.

Страните претендират насрещно за присъждане на разноските и във въззивното производство. Само въззиваемият е конкретизирал искането си в списък по чл. 80 ГПК (л.58), а пълномощник на въззивника е оспорил размер на договорено адвокатско възнаграждение като прекомерен.

За да се произнесе, въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявените от "Уинд Парк Каварна Уест" ЕООД - производител на електрическа енергия от възобновяем енергиен източник срещу "Енерго-Про Продажби" АД – краен снабдител на електрическа енергия, искове за присъждане на фактурирани суми, претендирани като неплатена продажна цена на произведена от вятърна електроцентрала и доставена електрическа енергия за м. ноември 2018г. и м. декември 2018г. остойностени по нормирани преференциални цени за нетно специфично производство над 2 000 Квтч до достигане на 2250 ефективни часа работа и искове за суми, претендирани като обезщетение за забава на дължимите плащания за периода от 16.01.2019 г. до предявяване на иска в съда на 16.11.2021 и законна лихва до окончателно изплащане на главницата. Разгледаните като обективно кумулативно съединени искове претенции по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 3 и сл. ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на неудовлетворен кредитор за реално изпълнение и обезщетение за забава са допустими. Независимо, че в диспозитива съдът е посочил като спорна доставката на производството от обект ВяЕЦ „Г1 Лонг Ман“, без ищецът да е ограничил твърденията си само до този модул от пригежавано от него комплексно съоръжение, доколкото претендираните суми са несъмнено индивидуализирани като фактурирани цени на цялото доставено от два генератора ( ВяЕЦ „Г1 Лонг Ман“ и ВяЕЦ „Г2 Лонг Ман“, цитирани в договора за изкупуване и във фактурите) количества, за въззивния съд няма съмнение, че съдът е разгледал и отхвърлил в цялост именно предявените искове, като неточното обявяване на наименованието не препятства точната индивидуализация на предмета на делото.

В рамките на подготовката си за разглеждане на спора по същество(л.46), въззивният съд е изложил съображенията си по неоснователното оплакване за допуснато процесуално нарушение като е обосновал липсата на преюдициално значение на посочения от въззивника неприключил административен спор относно законосъобразността на акт на държавен регулаторен орган, определящ крайни размери на производство, изкупувано по преференциални цени (Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР).

По същите съображения въззивният съд не намира процесуална пречка, която да е осуетила упражняването на правото на иск на производителя и постановяването на допустимо решение. В тази връзка въззивният съд отчита и вече установена практика по този процесуален въпрос в съответствие с разрешението, дадено в ТРОСГТК № 1/2017 г. на ВКС(решение №60185/16.08.2022г. на ВКС по т. д. № 2108/2020 г., I т.о.), включително и по дела, водени между същите страни (Определение № 80 от 22.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 683/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 50602 от 10.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2298/2021 г., II т. о., ТК). Оплакванията по допустимостта на обжалвания акт са изцяло неоснователни.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по съществото на делото намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорни пред Варненския апелативен съд са фактите по делото, така както са били установени от първата инстанция:

Между въззивното дружество, като производител на електрическа енергия от възобновяем източник и въззиваемият – лицензиран краен снабдител на електрическа енергия е сключен договор № 56 от 20.06.2008 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем източник, по силата на който купувачът е поел задължение да изкупува електрическата енергия, произведена от вятърна електроцентрала с два генератора ( ВяЕЦ „Г1 Лонг Ман“ и ВяЕЦ „Г2 Лонг Ман“) по цена, установена с решения на ДКЕВР. Предвид обвързаността на договора от нормирането на цените и предварителното прогнозиране на производството, страните изрично са предвидили, че до достигане на 2250 пълни ефективни годишни часове на работа енергията се изкупува по по-високата преференциална цена, а след този праг цялото производство до края на годината се тарифира по втората по-ниска, но пак нормирана преференциална 4 цена.

Не е спорно че към месец ноември 2018 г. централата, собственост на въззивника, е достигнала нетно специфично производство от 2 000 КВтч, като произведената електроенергия за този месеца е изкупена с две фактури по цена 188.29 за първите 144.658 мвч и по цена от 13.9284лв за излишъка от 721.936 мвч и тези стойности (фактури № 180/30.11.2018 и 181/12.12.2018) са били изплатени изцяло. Тъй като работата на централата продължила и пред следващия месец били достигнати 2250 ефективни часове работа, без да се надхвърли количеството на НСП от 2300 квч за по- дълго работещи централи, производителят остойностил по преференциалната цена 188.29лв вече доставения излишък и издал дебитното известие за спорната горница 151 053.50 лв с ДДС над вече получената цена (ДИ №182/31.12.2018).