Решение № 3171 от 10.07.2019, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 13037/2018
- Вид
- Решение № 3171
- Подписан
- 10.07.2019
- В сила
- 10.01.2020
- Състав
- СТОЯН ДИМИТРОВ КОЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
Р Е Ш Е Н И Е
№ 3171/10.7.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К. при участието на секретар Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13037 по описа за
2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от „П.К.Б."
ЕООД, ЕИК: *********, седалище:***, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК срещу П.И.В. ЕГН ********** с адрес *** за приемане за установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи по заповед за изпълнение на парично задължение с № 4504/11.6.2018 г. издадена по ч.гр.д. № 9114/2018г., по описа на
ВРС сумата в размер на 2455,09 лева (две хиляди четиристотин петдесет и пет лева и девет ст.), представляваща незаплатени суми по Договор за потребителски кредит № **********/11.08.2017г. включваща Главница, представляваща отпуснатата сума по заема в размер на 944.03 лева; Договорно възнаграждение в размер на 378.25 лева и
Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1132.81 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението
Твърди се в исковата молба, че на 11.08.2017г. страните по делото сключват Договор за потребителски кредит № ********** по който „П.К.Б." ЕООД е кредитор, а П.И.В. е длъжник при следните параметри:
- Сума на кредита: 1000 лв.;
- Срок на кредита: 24 месеца;
- Размер на вноската: 61.82 лв.;
- Падеж на вноската: десети ден от месеца;
- Годишен процент на разходите
(ГПР): 49.89 %;
- Годишен лихвен процент:
41.17%;
- Лихвен процент на ден: 0.11%;
- Общо задължение по кредита:
1483.68 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
- Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 1200.48 лв.;
- Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 50.02 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
- Общо задължение: 2684.16 лв.;
- Общ размер на вноска: 111.84 лв.;
- Дата на погасяване: 10 ден от месеца..
Твърди се, че „П.К.Б." ЕООД е изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на 14.08.2017г. превело парична сума в размер на 1000.00 лв. по посочена от длъжника П.И.В. банкова сметка (*** № 13879092 с референция:
067029970031991 от дата: 14.08.2017г.).
Твърди се, че от своя страна длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само две пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които с дата 17.11.2017г.. Твърди се, че след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, на 20.02.2018г. договорът е прекратен автоматично от страна на П.К.Б. ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На 21.02.2018г. на П.И.В. е изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с което той е уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост.
По заявление на ищеца е образувано ч.гр.дело № 9114/2018 г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и на кредитора е указано, че може да предяви иск относно вземането си. Моли за постановяване на положително решение.
В рамките на срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез особения си представител е подал отговор на исковата молба с който изразява становище за неоснователност на иска.
Не оспорва наличието на сключен между страните на 11.08.2017г. между „П.К.Б." ЕООД като кредитор и П.И.В. като длъжник договор за потребителски кредит №********** при посочени в исковата молба параметри. Не се оспорват и твърденията на ищеца, че сумата от 1000.00 лв. е преведена по банковата сметка на П.И.В.. Не се спори и относно обстоятелството, че П.И.В. е погасила две пълни месечни вноски и една непълна, като общият размер на заплатените от нея суми е 350.00 лв.
Оспорва се от страна на ответника наличието на надлежно обявена и настъпила в следствие на това предсрочна изискуемост на кредита. Оспорва се и предсрочното прекратяване на кредита.
Оспорва като нищожна уговорката в Раздел IV от договора за възнаградителна лихва, като налага съображения за противоречие с морала и добрите нрави.
Оспорва се също и валидността на уговорката за Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на 1200.48 лева. Твърди се по така повдигнатото възражение за нищожност, че уговорката за пакет от допълнителни услуги противоречи на добрите нрави, цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Съгласно чл.21, ал. 1 ЗПК и противоречие със Закона за защита на потребителите и в частност на разпоредбите на чл. 143 - 148 от ЗЗП.
По така изложените доводи се моли за отхвърляне на исковите претенции.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От приобщената към настоящото дело преписка по ч.гр.дело № 9114/2018г. по описа на ВРС се установява, че на 08.06.2018 г. ищецът е подал във ВРС заявление по чл. 410 ГПК, с което е поискал от последния Заповед за изпълнение на парично задължение за исковите суми. Въз основа на същото, на основание чл. 411 ал. 3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение № 4504/11.6.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, съгласно която е разпоредил на длъжника -ответник да заплати на П.К.Б. ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ ********* същите суми. Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което след указания на съда, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането, в указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
По делото са представени Договор за потребителски кредит „Стандарт” с № ********** от 11.08.2017г. сключен между П.К.Б. ЕООД, като кредитор и П.И.В., като клиент, за сума по кредита в размер на 1000 лева за срок от 24 месеца, с размер на вноската от 61.82 лева с падеж на вноската десети ден от месеца, годишен процент на разходите (ГПР) от 49.89 %, годишен лихвен процент от 41.17 %, Лихвен процент на ден - 0.11%. Дължимата сума по кредита е посочена изрично в договора в размер на 1483.680 лева. Отделно страните са постигнали съгласие /обективирано в отделен акт от същата дата/ за закупуване на пакет от допълнителни услуги, по който се дължи възнаграждение в размер на 1200.48 лева, която сума се разсрочва на месечни вноски за периода на действие на договора /за 24 месеца/ всяка по 50.02 лева , като общата месечна вноска по договора ведно със сумата по възнаграждението възлиза на 111.84 лева. В договора изрично е посочена цялата дължима сума по договора от 2684.16 лева.
Не се оспорва подписа на ответника под договора, вкл. запознаването му с действащите към него Общи условия, декларация, Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и погасителен план към него ведно със Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит.
По делото бе допусната и приета като доказателство ССЕ на вещото лице Е. Т.. От заключението на вещото лице се установява, че в счетоводството на „П.к.Б." ЕООД е осчетоводен кредит по договор за потребителски кредит № ********** от 11.08.2017г. при следните параметри: Главница по кредита - 1000 лв. Годишен процент на възнаградителната лихва - 41,17%, равняващи се на 483,68 лв. за целият период на договора, Обща стойност на задължението по Договора - 1 483,68 лв. Закупен пакет допълнителни услуги - 1 200.48 лв. Общо задължение по договора и пакет допълнителни услуги - 2 684,16 лв. Срок на договора - 24 месеца, при изрично уговорен погасителен план.
Изчислението на ГПР е посочено в чл. 5 от ОУ към Договора за потребителски кредит, като в конкретният случай е включена главницата - 1000 лв., годишният лихвен процент по договора -41,17% и срокът на договора, който е 24 месеца. Компонента пакет допълнителни услуги не е включен в ГПР по настоящият договор.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че ако компонента пакет допълнителни услуги беше включен в ГПР по разглеждания договор, то ГПР би бил много над 100 %.
Отразените в счетоводната документация на ищеца са
Вещото лице е установило две плащания на ответника по кредита. Първото плащане е извършено на 18.10.2017 г., като е внесена сумата от 232.34 лева, а второто на 17.11.2017 г. в размер на 117.66 лева.
Установява се от приложените на л. 38 и 39 от делото Извлечение от транзакция по сметката на ищеца, че сумата в размер на 1000.00 лева е изплатена на ответника на 14.08.2017 г. по банкова сметка ***, с титуляр П.В..
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск, с правно основание 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се търси съдебно установяване на дължимостта на вземането на ищеца срещу ответника по делото.
По допустимостта на установителния иск:
Правният интерес от реализиране на търсената защита се извежда от изложените в исковата молба фактически твърдения на ищеца, а именно, че между него и ответника е налице спор досежно дължимостта на процесната сума. В този смисъл съдът споделя виждането, че условие за надлежното упражняване на иска е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната сума. Исковата молба е постъпила в предвидения от чл.
415, ал. 1 срок.
По тези съображения съдебният състав приема, че предявеният иск се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество само по отношение главниците.
По основателността на иска:
За уважаване на претенциите, ищецът следва да докаже валидно сключен договор за кредит (заем), фактическо предаване на заетата сума (усвояване на кредита) и начина по който паричната сума е постъпила в патримониума на ответника, също така действаща между страните уговорка за възнаградителна лихва и действаща уговорка за предоставяне на пакета от допълнителни услуги, изпълнение на задълженията на ищеца по тази уговорка, чрез предоставяне на услуги по вид, естество и стойност, адекватност на стойността на предоставените услуги с цената на същите; предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, настъпване изискуемостта на конкретни вноски по същия.
Не се оспорва подписа, положен от името на ответника под договора, както и този положен в приложените и действащи към него в момента Общи условия. Не се оспорва и подписа, положен от името на ответника в Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и погасителен план към него ведно със Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит. Установява, се от приложения европейски информационен формуляр, че предоставената в същия информация относно кредита съвпада с договора и ОУ към същия, а така също и с твърденията по исковата молба.
Установено бе от доказателствата по делото, че кредитът е усвоен от ответника, посредством директен превод на средства по негова сметка. Установено бе от заключението на вещото лице и че ответникът е извършвал плащания в общ размер на 350,00 лева.
От страна на особения представител на ответника са повдигнати възражения за нищожност на уговорките в Раздел IV от договора за възнаградителна лихва, със съображения за противоречие с морала и добрите нрави и на уговорката за Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги като противоречаща на добрите нрави, като целяща заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и противоречие със Закона за защита на потребителите и в частност на разпоредбите на чл. 143 - 148 от ЗЗП.