Решение № 260000 от 24.08.2020, Районен съд - Ген. Тошево

Р Е Ш

Е Н И Е гр. Г.Т.,

24 .08.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в публично заседание проведено на осемнадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

` ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИНКО МИНЧЕВ при секретаря Марияна Димова ………………………………………… и в присъствието на прокурора

……………………… като разгледа докладваното от районния съдия НАХД. дело № 118 по описа за 2020г. И за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е по жалба от „П. А.К.”

АД със седалище и адрес на управление гр. В., с процесуален представител адв. Д. Ч. с адрес ***, срещу наказателно постановление № 08-001575/3.04.2020г на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Д., с което е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. на осн. чл.415,ал.1 от КТ.

Жалбата е по реда на чл.59,ал.І ЗАНН, подадена е законовоустановения срок и е процесуално допустима. Твърди се, че от извършената проверка не е установено нарушение, съответно жалбопотелят не е извършвал нарушение, наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административно-наказателната процедура по чл.34,ал.2; чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН. Алтернативно се твърди, че наложеното наказание представлявало „маловажен случай“.

Въззиваемата страна оспорва основателността на жалбата.

От приложените по делото доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка: Съгласно приложения протокол за извършена проверка от главен инспектор и инспектор при Инспекция по труда от 28.11.2019г., в кравеферма с. К., стопанисвана от търговското дружество на жалбоподателя е било констатирано, че последният не е изпълнил предписание, дадено с протокол от 23.08.2019г., да представи в срок до 13.09.2020г. правилник за вътрешния трудов ред.

На 28.11.2019г. на жалбоподателя е изпратена призовка по чл.45,ал.1 от АПК да се яви в срок до 6.12.2019г. в

Дирекцията по ИТ Д..

На 6.12.2019г. жалбоподателят изпратил по електронен път до Дирекцията правилника за вътрешния трудов ред и други документи, относно разпределението на работното време и организацията на работа.

На 9 .01.2020г. била изпратена покана до жалбоподателя да се яви в Дирекцията за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

На 30.01.2020г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение при условията на чл.40,ал.2 от ЗАНН с констатации, че описаното административно нарушение е установено на 28.11.2019г., извършено на 14.09.2019г. Посочено е, че с деянието е нарушена разпоредбата на чл.415 от КТ.

АУАН съдържа законовите реквизити по ЗАНН, посочени са законовите разпоредби, които са нарушени, съставен от лице е притежаващо правомощията по чл.416, ал.І от КТ.

В 7 дневния срок е постъпило писмено вързаражение по АУАН, в което се посочва, че деянието не било обществено опасно лицето и представлявало „маловажен случай“

В последствие е издадено атакуваното с жалбата наказателно постановление, което съдържа констатираната в акта фактическа обстановка. За извършено нарушение е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. на осн. чл.415,ал.І от КТ.

В съдебно заседание актосъставителят и свидетелите по АУАН потвърждават констатациите в акта.

От така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Процесното административно нарушение е установено на 28.11.2019г. с посоченият протокол от същата дата, извършено е на 14.09.2020г. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 30.01.2020г., в законовоустановения тримесечен срок по чл.34,ал.2 от ЗАНН.

Поради това са неоснователни твърденията в жалбата, че била нарушена посочената разпоредба. В АУАН и в наказателното постановление в достатъчна степен са извършени описание на извършеното нарушение, датата и мястото на извършването, поради което е неоснователно твърдението, че били нарушени разпоредбите на чл.42,т.4 и т.5 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН.

Неоснователно е твърдението на защитата на жалбоподателя, че деянието представлява „маловажен случай“.

Правилникът за вътрешния трудов ред гарантира трудовите права и задължения на работниците и служителите във всяко едно предприятие в Р. Б. Игнорирането му от страна на работодателя създава реални предпоставки за извършване на едностранни действия от работодателя в противоречие с трудовото законодателство, също така е предпоставка за прикриване на други нарушения на трудовите правила.

Относно приложението на разпоредбата на чл.415в,ал.1 от КТ следва да се има предвид следното:

Административното нарушение е извършено на 14.09.2020г. Жалбоподателят е предприел действия за отстраняването му на 6.12.2019г., повече от два месеца от извършването му. За да е приложима посочената разпоредба е необходимо двата признака „отстраняване веднага и липса на вредни последици“ да са в съвкупност.

В случая не може да се приеме, че нарушението е било отстранено веднага. Освен това законодателят е предвидил като липсата на вреди с имуществен характер, така и на липса на вреди с неимуществен характер. Пренебрегването на правилата за вътрешен трудов ред е равнозначно на липсата на гаранция за спазването на трудовото законодателство, накърнява трудовите права и задължения на работниците и служителите, което създава опасност за вредни последици от неимуществен характер, произтичащи от трудовото законодателство.

Неизпълнението на това задължение по цитираната разпоредба на КТ подлежи на санкцията, предвидена в разпоредбата на чл.415,ал.І от същия кодекс, където е предвидено административно наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 лв. до 10 000 лв.

Наложената санкция е над минималния размер, като наказващия орган не е посочил никакви мотиви, съответно не е обосновал размера на наложената санкция от 3 000 лв.

Съгласно чл.27,ал.ІІ от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

При определяне на наказанието наказващият орган е длъжен да прецени всички тези обстоятелства, които имат значение за превантивната и възпиращата функция на наказанието. Като не е преценил тези обстоятелства и при липсата на каквито и да било мотиви за определяне на паричния размер на санкцията от 3 000 лв., наказващият орган лишава въззивната инстанция от възможността за преценка на справедливостта на наложеното наказание.

Поради това и при не ангажирането на утежняващи административно-наказателната отговорност доказателства, наказателното постановление относно паричния размер на наложената санкция, е необосновано и следва да се измени, като вместо него се наложи административно наказание “имуществена санкция ” в минималния размер от 1 500 лв.

Като съобрази изложеното и на осн. чл.63,ал.І ЗАНН, съдът :

Р Е Ш И :

Изменя наказателно постановление №

08-001575/3.04.2020г на Директора на Дирекция

„Инспекция по труда” гр. Д. срещу „П.. А. К.” АД със седалище и адрес на управление гр. В., , с което е наложено административно наказание

„имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. на осн. чл.415,ал.1 от КТ, като намалява размера на наложеното наказание “имуществена санкция” до размера на 1 500 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред

Окръжен съд Д. в четиринадесет дневен срок от съобщаването.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :