Решение № 88 от 04.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.а

Мила П. Лазарова при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора М. В. З. като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100607671 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 10.02.2025г., постановена по НОХД № 4157/2020г., СРС, НО, 131-ви състав е признал подсъдимия М. Т. К. за виновен в това, че на 04.09.2011г. около 21:00ч. в гр. София, бул. **** е отнел чужди движими вещи от владението на Д.Д.И. и Л.А.И. без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, а именно бижута и вещи на обща стойност 12 086,99 лева от владението на Л.А.И. и нейна собственост, както и вещи и бижута на обща стойност 363 819,29 лева от владението на Д.Д.И. и нейна собственост, като общата стойност на всички инкриминирани вещи е 375 906,28 (триста седемдесет и пет хиляди деветстотин и шест лева и двадесет и осем стотинки), като кражбата е извършена по специален начин - особена ловкост - чрез проникване от покрива през алуминиева механична щора на прозорец, разположен на третият етаж откъм банята и предмета на престъплението е в големи размери - престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал.

1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, поради което го е осъдил, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е определил наказание лишаване от свобода за срок от 1 (една) година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от 3 (три) години.

С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 НПК, първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия М. Т. К. да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР сумата от 228, 68 лева - разноски, сторени в хода на досъдебното 1 производство, както и в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС, сумата от 199,99 лева - разноски, сторени в хода на съдебното производство.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият е осъден да заплати в полза на НБПП сумата от 300,00 лева - разноски, сторени във връзка с предоставената му правна помощ.

Така постановената присъда не е влязла в сила. Преди изтичане на срока за обжалването е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от подсъдимия К. чрез служебния му защитник – адвокат Г. Ф. от САК.

Във въззивната жалба се посочва, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, а наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се отмяна на присъдата.

След изготвяне на мотивите към присъдата е депозирано и допълнение към въззивната жалба, в което подробно се аргументират оплакванията срещу осъдителната присъда. В допълнението се посочва, че така постановената присъда е незаконосъобразна, необоснована, постановена при съществени процесуални нарушения. Излагат се съображения, че събраните в хода на производството доказателства са единствено косвени, които не могат да обосноват по категоричен начин, че престъплението е извършено от подсъдимия К.. Твърди се, че не е установен и механизма на извършване на деянието, в частност мястото на проникване в жилището. Защитата подчертава, че е недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин.

С тези допълнителни съображения се иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова оправдателна такава срещу подсъдимия.

В закрито заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция, адвокат Ф. – служебен защитник на подсъдимия К. иска от съда да отмени първоинстанционната присъда като неправилна и незаконосъобразна. Счита, че СРС не е определил правилно фактическата обстановка, като не е ценил правилно събраните в хода на съдебното производство доказателства.

Поддържа съображенията, изложени в допълнението към въззивната жалба.

Обръща внимание на показанията на свидетеля И., доколкото същият е заинтересован от изхода на делото и е заявил, че няма никакъв спомен за дадените от него показания в хода на досъдебното и съдебно производство.

Предвид изложените аргументи, моли съда да отмени присъдата и да оправдае подсъдимия по така повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият в своя защита поддържа казаното от защитника си.

Прокурор при СГП счита въззивната жалба за неоснователна. Счита, че обвинението спрямо подсъдимия К. е доказано по безспорен и категоричен начин и иска потвърждаване на присъдата, като правилна и законосъобразна.

В правото си на последна дума подсъдимият моли за оправдателна 2 присъда.

В доказателствената маса, послужила за формиране на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд, са включени и обсъдени: показанията на свидетелите Л. И.а, Д. И.а, И. И., Г.Ч., Р. И.а, Ц.С., В.С., Т.Ц., Р.А., М.Д., Т.

К., П.С., Л.А. (П.), В.П., В. И., А.А., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези дадени в рамките на досъдебното производство в приобщените по реда на чл. 281, ал. 1 и 4 НПК; писмените доказателствени средства заключение на оценителна експертиза, заключение на дактилоскопна експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за разпознаване на лице, протоколи за претърсване и изземване, протокол за обиск и изземване, протоколи за разпознаване на предмети, с приложени към същите фотоалбуми; писмените доказателства - справка за съдимост, протоколи за доброволно предаване, Заложен билет № 03609-11/20.09.2011 г., списък на закупени от магазин на „Смарт Трейдинг“ ЕООД бижута, с цветни изображения, списък на закупени от магазин на „Тринити Три“ ЕООД бижута, с цветни изображения, справки от доставчиците на електронни съобщителни услуги и останалите документи, приобщени в хода на разследването.

Наличната доказателствена съвкупност позволява да се приеме за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. Т. К., роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, работи, неженен, неосъждан, с постоянен адрес: гр.София, ж.к. ****, ЕГН: **********

През 2011 г. семейството на свидетелите Л. И.а, Д. И.а, И. И., обитавало жилище, находящо се в гр. София, бул. ****. Апартаментът представлявал тризонет, разположен в най-горната част на сградата, като се състоял от първо ниво, на което се намирала входната врата и били разположени дневна, кухня, хол, и малка спалня, второ ниво с две спални и хол, и трето ниво с голяма спалня и баня, както и остъклена покривна тераса. Охлаждането и отоплението на помещенията се извършвало чрез обща за целият апартамент климатична инсталация, с външно тяло монтирано на покрива на сградата, и съответни вътрешни тела във всяка от стаите. В края на месец август 2011 г., поради повреда в климатичната инсталация семейството на пострадалите се свързало с „Атаро клима“ ООД. В период от около 7-10 дни, жилището било многократно посещавано от различни ремонтни екипи на дружеството, в опит да бъде отстранена повредата. Достъпът до жилището се осигурявал от член на семейството, или при тяхно отсъствие от свидетеля Р. И.а - роднина на семейството. На служители на „Атаро клима“ ООД не били предоставяни ключове, но при посещение те имали безпрепятствен достъп до всички помещения в апартамента, с оглед монтираните в тях климатични уреди. Един от работниците на дружеството, натоварени с отстраняването на повредата бил и подсъдимият М. Т. К., който също многократно посещавал апартамента.

Достъпът до покривната тераса, част от общия покрив на сградата където се намирало централното тяло на климатичната система бил възможен от няколко места. От една страна същата се достъпвала през капандури от стълбището на сградата, на всеки от двата входа - вх. А и вх. Б, а от друга 3 достъп до покрива имало и през голям прозорец на банята на трето ниво в жилището, обитавано от пострадалите, както и през остъклената покривна тераса.

На 04.09.2011 г. свидетелката Л. И.а и съпругът й били извън град София, като няколко дни по-рано заминали на почивка на черноморското крайбрежие, а в апартамента в гр. София, бул. ****, останали свидетелите Д. И.а и И. И., както и тяхната баба, която била трудно подвижна и обитавала спалнята на първия етаж. Около 21:00 часа на посочената дата, свидетелите Д. и И. И.и излезли, за вечерна разходка на отглежданото в апартамента куче, порода „дого аржентино“, като същата продължила около един час.

Същевременно подсъдимият М. К., на 04.09.2011 г. около 17:00 часа се придвижил до сградата на бул. „Витоша“ № 192, и застанал на стълбите пред входа. При това свидетелката Л. П., обитател на жилище в същата сграда, излязла и забелязала подсъдимия, който бил облечен в работни дрехи на техник. Той й обяснил, че трябва да се качи на покрива за отстраняване на повреда на интернет доставчика, поради което, тя го пуснала във входа и двамата се качили до последния етаж на вх. Б, където се намирала капандурата. Подсъдимият веднага ловко се изкачил по стълбичката и излязъл на покривното пространство, където свидетелката го оставила и излязла.

Около 19:00 часа подсъдимият се обадил от мобилния си телефон с номер **** на свидетеля В. И. - негов познат от квартала, и го помолил да дойде да го вземе от адреса, след около час. Първоначално свидетелят отказал, но след като подсъдимият обещал да му заплати сумата от 500 лева. Той се съгласил и отишъл с управлявания от него лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № **** в близост до адреса на семейство И.и, паркирал до обект от търговска верига „Фантастико“ и по телефона съобщил това на подсъдимия. Около 21:00 часа последният звъннал на свидетеля и му дал указания да премести автомобила в посока на движение НДК, които същият изпълнил и спрял пред казино „Луксор“, след което по указания на подсъдимия започнал да наблюдава входа на сградата, където се намирал тризонета за присъствие на полиция. След това около половин час подсъдимият му дал указания отново да премести автомобила и да го изчака в близката пряка.

Същевременно след като вече си осигурил достъп до покрива през капандурата на стълбищната площадка, движейки се по покривното пространство, прескачайки парапети и нива, подсъдимият К. достигнал до тризонета, и през отворената механична щора и прозорец на банята на третото ниво проникнал в жилището. При това, запознат вече с разположението на помещенията и мебелите в тях, той отворил нощните шкафчета на спалнята на трето ниво, откъдето взел и пъхнал в раницата си следните бижута: един брой златен пръстен от розово злато, 18 карата, с диаманти, „Натюр“ на фирма „Н.

Stern“, чифт златни обеци от розово злато, 18 карата, с диаманти, „Натюр“ на фирма „Н. Stern“, един брой златен пръстен от бяло злато 18 карата, с диамант и разположени букви „D“ по целия пръстен, като само една буква е от жълто злато, собственост на свидетелката Л. И.а. Освен това подсъдимият взел и два мъжки часовника, собственост на съпруга на свидетелката Л. И.а.

4

След това подсъдимият К. слязъл на второто ниво на тризонета, влязъл в спалнята на свидетелката Д. И.а и от бюрото и шкафовете в стаята взел следните вещи и предмети, собственост на последната: преносим компютър ,,Apple“, модел „Мас BOOK White 13“ 13 инчов, преносим външен хард диск 80 Gb, черен на цвят автоключ за лек автомобил „Порше 911 Турбо“, парична сума в размер на 1000 евро, чифт обеци от бяло злато 18 карата, във форма на рингове с диаманти марка „Alfieri“, чифт обеци от жълто злато 18 карата, с цветни камъни, чифт обеци от бяло злато 18 карата, с три вертикално разположени диаманти 0.5 карата, един брой пръстен от бяло злато 18 карата, незатворена халка с три диаманта, които са изместени един от друг по диагонал, един брой златен пръстен 18 карата, с диаманти, аметист и пушен кварц 15,53 карата марка „Н. Stern“, модел „Cobble stones“, златен пръстен 18 карата, с розов кварц, марка „Н. Stern“, модел „Highlight“, чифт обеци от жълто злато 18 карата, рингове с висящи на верижки цветни камъни марка „Н.