Решение № 4316 от 30.10.2023, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4316 гр. Пловдив, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330117347 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от Застрахователна компания „Дженерали Застраховане” АД , ЕИК*** против Агенция „Пътна инфраструктура“,ЕИК 000695089 кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземането, обективирано в Заповед №******* г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № ****** г. по описа на Районен съд – П., ** граждански състав, за следните суми: сумата от 954.57 лева - главница по застрахователна щета № ******** изплатена на Г. И. М. за отстраняване на щети по лек автомобил "*******" с рег. № ******** за който е сключена застраховка "Каско" полица № ********* възникнали при ПТП от ******г. по време на движение по ********** на гр. П. посока юг преди кръстовището на с. П. и кв. К., както и сумата от 84,59 лева – обезщетение за забава за периода от 14.11.2021г. до 28.09.2022г ., ведно със законна мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – ******* г., до окончателното й изплащане.

Ищцовото дружество твърди, че с полица №******* г., „Дженерали 1

Застраховане” АД е сключило договор за застраховка “Каско на МПС” с Г. И.

М., собственик на лек автомобил марка „******”, модел „*********” с рег. № *********, с период на валидност от 26.07.2021 г. до 25.07.2022 г., както и че на *******г. по време на движение по ********* в гр. П., посока ****, преди кръстовището на с. П. и кв. К. е реализирано пътно-транспортно произшествие, при което лек автомобил марка „*******”, модел „******” с рег. № *********, собственост на Г. И. М. попада в необезопасени и несигнализирани по нормативно установения ред дупки на пътното платно, в резултат на което са му нанесени материални вреди.

Посочва, че във връзка с настъпилите вреди е заведена щета № ******* пред „Дженерали Застраховане” АД - застраховател на лек автомобил марка „*******”, модел „******” с рег. № ******* по застраховка “Каско на МПС”, застрахователна полица № **********. Посочва, че причинените имуществени вреди на собственика на лек автомобил марка „********с”, модел „********” с рег. № ******* са описани от експерти на Дружеството , както и че стойността на необходимите части, материали и стойността на необходимия труд за възстановяване на лек автомобил марка „*******”, модел „********” с рег. № ******* възлизат на 939.57 лева /деветстотин тридесет и девет лева и петдесет и седем стотинки /. Твърди, че сумата е изплатена на собственика на застрахованото МПС от „Дженерали Застраховане” АД по банков път, с преводно нареждане № *********г.

Посочва, че отговорността на ответника се основава на обстоятелството, че увреждането на застрахования автомобил е в резултат на неподдържането, неизправността на пътния участък, на който е реализирано пътнотранспортното произшествие, неосигуряването на условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по пътищата. Посочва, че Агенция „Пътна инфраструктура“ е задължена да поддържа с грижата на добър стопанин изправността на пътна мрежа - публична държавна собственост, което задължение в случая не е изпълнено. Твърди, че със заплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения кредитор срещу АПИ. Претендира заплащане на сторените в производството по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът 2

Община П., е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. С отговора се оспорва изцяло изложената, в исковата молба, фактическа обстановка, както и наличието на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Оспорва механизма на пътно-транспортното произшествие и наличието на причинна връзка между произшествието и настъпилите вреди. Счита, че представения по делото протокол за ПТП не установява механизма на произшествието и наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и вредите.

Последният не се ползвал с обвързваща съда доказателствена сила досежно тези обстоятелства. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача, който се е движил с несъобразена скорост - по-висока от нормативно установената за съответния пътен участък. Счита, че водачът на увредения лек автомобил се е движил, без да се съобрази с пътната обстановка и условията на движение. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.

За да бъдат уважени предявените искове, е необходимо по делото ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти: че е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното 3 обезщетение, както и твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени посочените вреди на автомобила и размера на обезщетението.

От приетите по делото доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на лек автомобил, марка и модел ******”, модел „*******” с рег. № *****., за застраховка „Каско” и „Злополука” на МПС, обективирана в полица №*********с период на валидност от 26.07.2021 г. до 25.07.2022 г. Същата е била валидна към момента на настъпване на твърдяното застрахователно събитие От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Г. И. М. се установява, че на 20.08.2021 г. по време на движение по ******* в гр. П., посока **, преди кръстовището на с. П. е реализирано настъпило пътно-транспортно произшествие, при което лек автомобил марка „******”, собственост на Г. И. М. , попада в дупки на пътното платно, в резултат на което са му нанесени материални вреди.

Свидетелят е пряк очевидец на реализиралото се ПТП, изложените от него обстоятелства са конкретни и последователни, като се подкрепят от останалите събрани доказателства, в това число и от уведомлението – декларация за щета. От приетата по делото САТЕ се установява наличието на пряка причинно - следствена връзка между механизма на ПТП и нанесените щети. Наред с това се установява, че в изпълнение на задълженията си по КЗ, собственикът на лекия автомобил е съобщил на ищеца за настъпилото застрахователно събитие. В изпълнение на задълженията си по сключения договор за имуществено застраховане, ищецът е обезщетил нанесените върху застрахования при него автомобил вреди, като е определил сума от 939.57 лева, изплатена на ****** г. След извършване на плащането на основание чл.

410, ал. 1 КЗ ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта. Безспорно се установява по делото, че пътят, на който се е 4 осъществило ПТП-то е част от републиканската пътна мрежа, както и че същият се стопанисва и поддържа от ответната агенция. Освен това, разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата регламентира собствеността върху републиканските пътища, като за титуляр на правото на собственост върху същите е определена Държавата. На основание чл. 30 и сл. от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществяват от Агенция „Пътна инфраструктура”. Следователно Агенция „Пътна инфраструктура”, като собственик на републиканските пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице, се явява пасивно легитимирана по искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава и от факта, че служители на ответната агенция не са положили дължимата грижа да обезопасят дупката в пътното платно, като по този начин са предпоставили и настъпването на вредоносни последици от нея.

Установената дупка на пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на § 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че тази дупка е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП), а и да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП.

Налице е бездействие на служителите на ответната агенция, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. При така установената правна уредба се налага изводът, че за поддържането и ремонта на пътя е отговорна ответната Агенция „Пътна инфраструктура“. Безспорно причините, провокирали нарушаването целостта на пътната настилка, биха могли да бъдат от различен характер: да се коренят както в измененията, които тя е претърпяла с течение на времето и под въздействие на други обективни фактори, като например атмосферни условия и тежестта на преминаващите пътни превозни средства, така и от човешко въздействие върху нея. За настоящия правен спор тези причини са без значение, тъй като във всички случаи е налице виновно 5 поведение (бездействие) на служители от Агенцията по поддържането и ремонта на пътя. Следователно, налице е основание за ангажиране отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД. Без значение за отговорността на ответната Агенция пред застрахователя е и обстоятелството дали ремонтът и поддръжката е възложено на договорно основание на трето за спора лице, към което ответникът евентуално би могъл да упражни регресните си права.

Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за съпричиняване, поради нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата, които гласят: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ (ал.

1) и „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ (ал. 2). По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС, което да нарушава цитираните разпоредби и това да е довело до попадането му в процесната дупка. Това са все обстоятелства, които са в доказателствена тежест на ответника, т. е. последният трябва да ги установи при условията на пълно и главно доказване. Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя. Според заключението по назначената съдебно - автотехническа експертиза общата пазарна стойност на щетите, съответно необходимите разходи за пълното възстановяване на автомобила от описаните и изплатени увреди към датата на ПТП, възлиза на 1086,96 лева. Доколкото, обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, то в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на така посочената сума. Следва да се присъди и 6 претендираната сума от 15 лева - обичайни ликвидационни разноски (чл. 410, ал. 1, пр. 2 КЗ). Съдът намира, че те съставляват обичаен разход за приключване на застрахователна щета, предвид свързаната с дейността работа на застрахователя, при което подлежат на присъждане. Следователно, искът следва да бъде уважен и з ц я л о за сумата от 954,57 лева с оглед диспозитивното начало. Правото на ищеца да предяви регресната си претенция възниква от момента на изплащане на обезщетението, но за да настъпят последиците на забавата, не е достатъчен само фактът на плащането.