Определение № 9445 от 09.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9445 гр. София, 09.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110128121 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „.“ ЕООД против .“ ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 372 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 1200 лева – частичен от 4080 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за превоз на товари № . от 15.01.2024г от Р. до . и издадена фактура № .г.

При извършена служебна справка в ., настоящият състав e констатира, че е открито производство по несъстоятелност спрямо ответника. Предвид разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ с определение от 01.09.2025г производството по делото е било спряно.

На ищеца е предоставена възможност да заяви дали е предявил вземането си спрямо ответника при условията на чл. 693 ТЗ, доколкото евентуалното му приемане ще има за последица прекратяване на настоящото производство. Разпореждане с подобно съдържание е връчено на ищеца веднъж на 01.10.2025г. и веднъж на 02.02.2026г. Въпреки това и до настоящия момент ищецът не е посочил дали е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност.

С оглед поведението на ищеца съдът е извършил служебна справка в ., че е бил изготвен списъка на приетите и неприети вземания по чл. 686, ал. 1, т.1 ТЗ обявен на 17.12.2025г. Предвид това е изискана и изрично информация от съда по несъстоятелността, от където е отговорено, че ищецът „.“ ЕООД не е предявило вземане в производството по несъстоятелност и съответно не е включен в списъците по чл. 685 ТЗ и по чл. 688 ТЗ. При тези данни настоящият състав приема следното:

Непротиворечива е съдебната практика в насока, че производството по несъстоятелност се характеризира като производство за универсално принудително изпълнение, което има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на всички кредитори на длъжника чрез оздравителен план по чл. 696 ТЗ или чрез осребряване на притежаваното от длъжника имущество по реда на чл. 716 и сл. ТЗ. В съответствие с тази цел ТЗ урежда специални правила за упражняване на вземанията на кредиторите, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност с решение по чл. 630 ТЗ. В този смисъл 1 решение № 241/14.01.2014 г. по т.д. № 235/2010 г. на ВКС, ІІ ТО. Законодателят е използвал диференциран подход, като за посочените в чл. 687 ТЗ вземания е предвидил служебно вписване от синдика в списъка на приетите вземания, а за всички останали вземания е въвел задължение за кредиторите да ги предявят пред съда по несъстоятелност, за да бъдат включени в списъка на приетите вземания или да бъдат установени със сила на пресъдено нещо по реда на чл. 694 ТЗ в случай на неприемане от синдика или на оспорване с възражение по чл. 692 ТЗ. Целта на производството по несъстоятелност - удовлетворяване на всички кредитори в едно общо производство, е причина с разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ да се постанови императивна забрана след датата на откриване на производството по несъстоятелност кредиторите да търсят защита на възникналите до този момент вземания в самостоятелни съдебни или арбитражни производства и да предприемат действия за принудителното им удовлетворяване извън производството по несъстоятелност (освен в изрично посочените в чл. 637 ТЗ случаи). Възникналите преди откриване на производството по несъстоятелност вземания по правило следва да бъдат упражнени пред съда по несъстоятелност чрез предявяване от кредиторите по реда и в сроковете на чл. 685, ал.

1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Сроковете за предявяване са преклузивни и пропускането им погасява процесуалното право на кредитора да упражни вземането си не само в производството по несъстоятелност, но и в паралелно съдебно или арбитражно производство извън несъстоятелността. Погасителният ефект настъпва както по отношение на вземанията, които изобщо не са предявени в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 687, ал. 1 ТЗ, така и за вземанията, които са предявени след изтичане на сроковете и поради това не са приети и включени от синдика в списъка на приетите вземания. Ето защо настоящото производство предвид обстоятелството, че ищецът не е предявил вземането си спрямо ответника в производството по несъстоятелност, не може да бъде възобновено, тъй като спряното по реда на чл. 637, ал. 1 ТЗ исково производство може да бъде възобновено при наличието на следните предпоставки: предявеното вземане да не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или да не е включено в одобрения от съда списък по чл.

692 ТЗ, която последна хипотеза ще е налице, когато срещу прието и включено в списъка на синдика вземане бъде подадено възражение по реда на чл. 690 ТЗ и с определението на съда е изключено от списъка на приетите вземания. Следователно, всички хипотези, при които се възобновява спряното по реда на чл. 637, ал. 1 ТЗ исково производство, предпоставят вземането, предмет на спряното производство, да е било предявено в производството по несъстоятелност, т.е. предявяването на вземането, предмет на спряното производство, е абсолютно задължително условие за възобновяване на същото. В този смисъл определение № 180/17.07.2018г. по т.д.№ 1709/2017г. на ВКС, I т.о., решение № 91/15.07.2009г по т.д.№ 19/2009г на I т.о. на ВКС, решение № 282/26.11.2018г. по гр.д.№ 975/2011г на ВКС, IV г.о.

Относно предпоставките за допустимост на производството по имуществено гражданско или търговско дело срещу ответник, по отношение на който след завеждането на иска е открито производство по несъстоятелност, е формирана постоянна практика - определение № 97/05.02.2010 г. по ч.т.д. № 742/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 2

175/07.03.2014 г. по ч.т.д. № 4372/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 329/29.05.2014 г. по ч.т.д. № 1594/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 53/16.07.2015 г. по т.д. № 3170/2013 г. на ВКС, I т.о, решение № 178/22.01.2016 г. по т.д. № 1899/2013 г. на ВКС, I т.о. С цитираните решения се дава разрешение на въпроса за недопустимост, с оглед отпадане на правния интерес и погасяване правото на иск, на производството по иск срещу длъжник по заварено от решението по чл. 630 от ТЗ дело по смисъла на чл. 637, ал. 1 от ТЗ /при липса на заявени от длъжника свои права чрез насрещен иск или възражение за прихващане/, ако кредиторът не е предявил в производството по несъстоятелност предявяемите вземания, предмет на спора, в законоустановените срокове по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ.

Недопустимостта на заварените искове е изведена на плоскостта на обслужващата роля на установителното решение по чл. 637, ал. 4 от ТЗ спрямо производството по несъстоятелност и равнопоставеността на кредиторите с предявяеми вземания, независимо дали са ищци или не по заварени от производството по несъстоятелност искове срещу длъжника.

Следователно непредявяване на вземането на ищеца „.“ ЕООД, предмет на настоящото производство, пред съда по несъстоятелност на ответника, води до недопустимост на предявения иск. Ето защо Софийски районен съд намира, че производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо.

По тези съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 28121/2024г., по описа на Софийски районен съд, 153 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3