Решение № 1362 от 21.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1362 гр. София, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20251000501509 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 на ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от Л. А. З., с която обжалва решение № 1 512 от 13.03.2024 г., постановено по гр. д. № 11 957/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 8 състав, в частта в която съдът е отхвърлил претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в частта за горницата, над присъдената сума и до сумата от 35 000 лв., както и претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, за периода считано от 20.07.2023 г. до 23.10.2023 г. включително, както и в частта за присъдените разноски, с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и постановено в разрез с установеното по делото, както по отношение на вида, обема, характера и степента на търпимите вреди, така и по отношение на болките и страданията, които е преживяла и съответно в справедливото оценяване на тези болки и страдания по отделно и в тяхната съвкупност. В тази връзка твърди, че съдът е приел за справедливо обезщетение, което е необосновано занижено и не кореспондира на установените в производството болки и страдания, първоначалния им интензитет и продължително проявление, както и с постоянната съдебна практика.Твърди, че съдът не е взел предвид отражението на вредата върху общото състояние, а именно факта, че се касае за фрактура, едната от които е 1 наложила оперативна интервенция и последваща имобилизация на долен крайник, чието функционално предназначение е да служи за нормалното обслужване и живот на един човек, която бидейки подложена на такава травма е принудена да спазва постелен режим, лишена е от възможността да се обслужва без чужда помощ. Твърди, че съдът не е отчел и оценил и промяната в начина живот, тъй като по делото е установено, че след инцидента в продължение на шест месеца не е могла да стъпва на крака си, както и твърде продължителния период на възстановяване, като рехабилитации са били възможни едва след шестия месец. Твърди, че съдът не е съобразил състоянието към настоящия момент. Твърди, че неправилни и в разрез с цялата икономическа обстановка в страната се явява заключението на съда, че механично увеличение на размера на платимите застрахователните обезщетения, при пълно абстрахиране от размерите на останалите видове доходи и социални плащания в страната, за периода от време, в който са настъпили вредите не способства за постигане на нормативно установения критерий за справедливост.

Не на последно място отбелязва, че определения от съда размер на обезщетение за конкретната травма е даван и преди 2019 г., когато минималната работна заплата е била 560 лв., поради което инвокира извод, че така определеното обезщетение не отговаря на принципа за справедливо обезщетяване на претърпени вреди по чл. 52 от ЗДД и не е в състояние да компенсира пострадалия. По отношение на частта за разноските твърди, че липсват данни сумата да е платена на адвоката на ответното дружество. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното, в отхвърлителната му част и вместо него постанови ново, с което ответника да бъде осъден да заплати допълнително сумата от 15 000 лв., като претендира и разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна ЗАД „ОЗК застраховане“ АД оспорва така подадената въззивна жалба. Твърди, че изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд по отношение на размера на определеното обезщетение като смята, че същият е взел предвид всички обстоятелства от значение за определянето му с оглед на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка твърди, че ищцата не доказа да е претъпяла вреди, които да обусловят присъждане на застрахователно обезщетение над определения от първоинстанционния съд размер от 20 000 лв., като по делото не се установи тя да не се е възстановила напълно към момента, няма данни за настъпили усложнения при лечението или оздравителния процес, за трайно негативни прогнози за бъдещото й здравословно състояние, намален обем на движенията, дефицит или загуба на функция на крайника.

Твърди, че независимо от общата средно по-голяма продължителност на възстановителния период, страданията при ищцата не са били с голям интензитет, тъй като според вещото лице по СМЕ острата болка била в рамките на от 10-20 дни, като в последствие следва укрепване на мускулатурата и зарастване на тъканите. Твърди, че не се доказа събитието да е дало особено отражение в социален или психо-емоционален план за пострадалата, както и че не са ангажирани доказателства за конкретното й икономическо положение и наличието или липсата на предходна трудова заетост.

Поддържам съображенията си, че ищцата значително е допринесла за 2 настъпване на уврежданията си, тъй като не се е държала и не е била седнала, което й е попречило да запази устойчивост и е довело до падането и уврежданията й, като в тази връзка моли съда да вземе предвид показанията на водача М., който е свидетел - очевидец на събитието. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение подадената от ищеца въззивна жалба и да потвърдите решението в обжалваната част, като претендира и разноски за настоящата инстанция.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 1 512 от 13.03.2024 г., постановено по гр. д. № 11 957/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 8 състав, че съдът е осъдил ЗАД „ОЗК застраховане“ да заплати на Л.

А. З., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, в следствие телесни увреждания, настъпили при ПТП на 02.05.2023 г., което е причинено от водача на автобус марка „Ютонг“, модел „ЗК6126ХГА" с per. № ********, както и сумата от 1 717. 38 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, за направени медицински разходи за лечение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 24.10.2023 г.

(датата на исковата молба до деня на окончателното плащане на присъдените суми, отхвърлил е претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в частта за горницата, над присъдената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 40 000 лв., както и претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, за периода считано от 20.07.2023 г. до 23.10.2023 г. включително, осъдил е ЗАД „ОЗК застраховане“ да заплати на адвокат Я. Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38 от ЗАдв сумата от 2 075.76 лв., представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството пред Софийски градски съд, осъдил ЗАД „ОЗК застраховане“ да заплати по сметка Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 1 155.02 лв. за такси и съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд. от чието заплащане ищцата е освободена и е осъдил Л. А. З. да заплати на ЗАД „ОЗК застраховане“, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 3 936 лв.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото (преписи от книжа по ДП № 11126/23 г. по описа на СРТП - ОР – СДВР, пр. пр. 13196/23 г. по описа на СРП, констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-239/02.05.2023 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 02.05.2023 г., скица и албум) че на 02.05.2023 г. в г р . София, на бул. „Царица Йоана“, около 12.25 часа, при движение на автобус марка „Ютонг“, модел „ЗК6126ХГА“, с per. № ********, управляван от водача В. М. М. по бул.

„Царица Поана”, в района на спирка МГТ „Пощата“ е настъпило ПТП, при което в салона на автобуса е паднала пътничката Л. А. З.. Не се спори, а се установява и от същите 3 доказателства, че на 02.05.2023 г. е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б", пр. 2, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Не се спори, а се установява и от представените и приети като доказателства епикриза по ИЗ 20 17322/23 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, че настъпването на процесното ПТП, пострадалата е постъпила за лечение на 02.05.2023 г. и е изписана на 09.05.2023 г.

Не се спори, а се установява и от фактура № 7000048039 от 09.05.2023 г., че ищцата е заплатила сумата от 1 606 лв. за закупуване на мини реко права плака с 12 дупки комплект с винтове от титан.

Не се спори, а се установява и от фактура № 1800147721 от 26.05.2023 г., че ищцата е заплатила сумата от 111.38 лв. за закупуване на стол за баня с облегалка PRIM А.

От заключението на съдебно авто - техническата експертиза се установява следния механизъм на пътно - транспортното произшествие: същото е било реализирано на 02.05.2023 г., в светлата част на денонощието, около 11.06 ч., при движение на автобус марка „Ютонг“. модел „ЗК6126ХГА“, с per. № ******** с водач В. М. М. в гр. София, по автобусна линия № 108, по бул. „Царица Йоана” с посока на движение от бул. „Добринова скала“ към бул. „Панчо Владигеров“, в района на кръстовището с ул. „Ген. Михаил Савов“, водачът на автобуса предприел действия по рязкото му спиране, в резултат на които действия по управление на автобуса, пътуващата в автобуса пътничка Л. А. З. загубила равновесие, паднала и получила описаната в констативния протокол за ПТП контузия. Вещото лице твърди, че пострадалата се е качила на спирка „бл. 301“ на бул. „Царица Йоана“ в ж.к.

„Люлин“, която се е намирала на 280 метра от приетия при огледа ориентир, като след качването й същата е валидирала превозния си документ, след което е последвало намаление на скоростта на автобуса. При валидирането на превозния документ, пострадалата е била правостояща. Вещото лице твърди, че в материалите по делото не са налични категорични данни, на база на които да може се даде еднозначен отговор дали пострадалата се е държала за пособията, предназначени за това в процесния автомобил. В заключението си вещото лице твърди, че скоростта на движение на процесния автобус сравнимо преди и след настъпване на процесното произшествие е била една и съща и е била не по-висока от 30 км ч., поради което експерта дава заключение, че скоростта на движение на автобуса в момента на настъпване на процесното ПТП е била около 30 км/ч. Твърди, че при намаляване на скоростта от страна на водача на автобуса, същият го е привел в режим на спиране, близък до аварийно спиране, но без да остави следи върху пътното покритие, каквито не са били констатирани при извършения оглед на мястото на ПТП. Твърди, че действащото в този случай спирачно закъснение е било в границите на 4-5 m/s2, което от своя страна е въздействало върху превозното средство и пътниците с инерционна сила, насочена по посока на движение на автобуса. Твърди, че действащата инерционна сила. която е била приложена в центъра на тежестта на пътничката, на практика е породила т. нар.

„инерционен момент“, който е довело до собствената й загуба на равновесие и последвало падане, придружено с удар в пода на пътническия салон или в интериора на превозното 4 средство. В обясненията си дадени в съдебно заседание експертът твърди, че дори и да се държи в пътническия салон, при конкретно създалата се обстановка - пътникът трябва да положи усилие, за да се задържи, но дори и в случай, че се държи - при всички положения ще има загуба на стабилност на тялото на пътника и залитане в страни. В заключението си вещото лица прави извод, че водачът на автобуса е имал обективна възможност да предотврати настъпването на инцидента, ако не е предприел действия, насочени към порязко спиране т.е. ако не е допуснал рязка промяна на скоростта на движение.