Решение № 129 от 07.07.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Русе, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Александър И.ов

Велизар Т. Бойчев при участието на секретаря Крисиана Милкова като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20254500600307 по описа за 2025 година Производството е по глава XXI от НПК.

С присъда №22/18.02.2025г., постановена по НЧХД№1701/2024г. по описа на Русенски районен съд, подсъдимият И. Б. Т. е признат за невинен в това на 22.08.2024г. в гр. Русе, в сградата на Съдебната палата, в качеството му на свидетел по НЧХД № 2330 по описа за 2023г. на Районен съд-Русе, чрез думите „Напука гумите на колата ми. Заля я с боя. Аз не мога да го докажа, но съм сигурен, че е тя. Няма кой да е друг“ да е приписал престъпление на С. Д.

Б. и клеветата да е нанесена публично, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр.ал.1, т.1, вр. с чл.147,ал.1, пр.2 от НК. Със Същата присъда подсъдимият е признат за невинен в това на 22.08.2024г. в гр. Русе, в сградата на Съдебната палата, в качеството му на свидетел по НЧХД № 2330 по описа за 2023г. на Районен съд-Русе, чрез думите „Смятам, че тя има някакви психични проблеми“ е казал нещо унизително за честта и достойнството на С. Д. Б. и обидата да е нанесена публично, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.148, ал.1, т.1, вр. с чл.146, ал.1 от НК. С присъдата тъжителката е осъдена 1 да заплати на подсъдимия направените от него разноски по производството.

Присъдата била обжалвана от адв.М. от АК-Русе, в качеството му на повереник на частния тъжител по делото С. Д. Б., с искане за нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен и по двете му предявени обвинения, както и да бъде уважен гражданския иск на Б. против Т., който не е приет за разглеждане от първоинстанционния съд.

Твърди се, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен, поради неправилна и неточна преценка на събраните доказателства, а оттам и за неправилни изводи относно виновното поведение на подсъдимия. Изложени са съображения за пристрастност на председателя на състава, разгледал първоинстанционното дело, приключило с атакуваня акт, поради едностранчиво и необективно допускане на доказателствата по делото и техния анализ.

В заседанието на въззивната инстанция частният тъжител Б. и повереникът й- адв.М. искат отмяна на присъдата, която намират за неправилна и незаконосъобразна по изложените в жалбата доводи и осъждането на подсъдимия по двете престъпления, в които е обвинен.

Поддържан се съображенията за незаконосъобразност на атакувания акт и поради предубеденост на председателя на състава в повдигнатият пред него спор. Иска се осъждане на подсъдимия по предявения, но оставен без разглеждане, граждански иск.

Подсъдимият Т. и защитникът му адв.Д. от РАК потвърждаване на присъдата, като правилна и справедлива. претендират

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, като съобрази наведените в жалбата и протеста доводи и като провери изцяло атакуваната присъда на основание чл.314, ал.1 от НПК, счете за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице, легитимирано за такова процесуално действие и в предвидения от закона срок.

Накратко безспорно установената фактическа обстановка по делото е следната:

Подсъдимият И. Б. Т. е роден на **.**.****г. в гр.Русе, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН **********.

2

Подсъдимият работел като строителен работник на свободна практика, като за нуждите на дейността си поддържал и малка бригада от строители.

През м.май 2022 г. частния тъжител Б. наела подс. Т. и работниците му да извършат строително- ремонтни дейности на неин имот в гр.Мартен, обл.

Русе. В хода на съвместната им работа се създало напрежение помежду им по повод на качеството и обема на изпълненото от подсъдимия, с претенциите на тъжителката по отношение на което той не бил съгласен.

На 27.07.2022г. в гр.Мартен лек автомобил, марка „*****“, с рег. № ********, ползван от подсъдимия, бил залят с боя и били срязани гумите на четирите му колела. Конфликтът между тъжителката и подсъдимият се задълбочил и прераснал във взаимни обвинения пред надлежните държавни органи, включващи обвинения за кражба, закана с убийство, преследване, сексуален тормоз и неправомерно присъединяване към водоснабдителната система. Така по повод на оплакванията на Б. били образувани преписки №1156/2025г. и № 2636/2023 г. по описа на РП- Русе, а жалба на подс.Т. довела до образуване на досъдебно производство №4301/2022г. по описа на РП- Русе, по което тъжителката била привлечена в качеството й на обвиняема за престъпления по чл.144, ал.3 от НК и чл.144а, ал.1 от НК, касаещи поведение именно през представения период от време.

По частна тъжба на С. Б. срещу М.П. и Н.Д. било образувано НЧХД № 2330/2023 г. по описа на Районен съд- Русе. В открито съдебно заседание, провело се на 16.05.2024г., повереникът на Б. поискал от съда да бъде допуснат до разпит в качеството на свидетел И. Б. Т.. С молба от 11.06.2024г. тъжителката оттеглила това си искане, приемайки че Т. се е сдружил с подсъдимите П. и Д.. На 22.08.2024г. Т. бил принудително доведен за открито съдебно заседание по НЧХД № 2330/2023 г. по описа на Районен съд- Русе, наложено от неявяването му на предходно такова. В показанията си пред съда Т. заявил, че „има доста проблеми с тъжителката Б., че тя го тормози психически и че се опитала да го раздели с жена му“ и дословно казал „ Напука гумите на колата ми. Заля я с боя. Аз не мога да го докажа, но съм сигурен, че е тя. Няма кой да е друг“ и „Смятам, че тя има някакви психични проблеми“.

Дадената фактическа обстановка се установяване категорично от всички събрани в хода на процеса доказателства- обясненията на подсъдимия, справка 3 за съдимост, преписи от протоколи за съдебни заседания, справки, писма, жалба и приложения към нея, молба, препис от комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза, препис от постановление на РРП.

На база на събраните по делото доказателства и безспорно установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е изградил напълно правилни изводи относно елементите от обективна и субективна страна на престъпленията, предмет на обвинението. Правилно съдът е приел, че подсъдимият И. Т. не е осъществил състава на престъплението по чл. 148, ал.

2, пр. 1, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.147, ал.1, пр.2 от НК чрез думите „Напука гумите на колата ми. Заля я с боя. Аз не мога да го докажа, но съм сигурен, че е тя. Няма кой да е друг.“, тъй като не са налице елементите от субективна страна на даденото престъпление. От интелектуална страна в съзнанието на подсъдимия са съществували представи за тежките, сложни и крайно враждебни отношенията с тъжителката, довели до множество жалби и от двете страни по повод различни деяния, представени по- горе. Една от тях, тази с вх.№3271/29.07.2022г. до ОП- Русе, съдържа сведения за уврежданията по автомобила му в разгара на враждата му с тъжителката. Подсъдимият свързал цвета и вида на боята, с която е залят автомобила му, с тази, която е виждал в имота на тъжителката, където е работел, и каквато там е нанасяна по предназначение. Тук следва да се отбележи, че обясненията на подсъдимия по този факт нямат коректив сред доказателствата по делото, поради което и няма причина те да не бъдат приети за достоверни. Поради това в съзнанието на подсъдимия е съществувала субективна увереност в изреченото, основана както на цвета на боята, с която бил залят лекия автомобил, но и приемайки това за следствие от създалата се тежка непоносимост между страните по делото. Тези обстоятелства създали увереност у подсъдимия, че автор на увреждането на автомобила му е тъжителката, с която са имали взаимни обвинения за далеч по- тежки деяния, като закани с убийство и кражби.

Поради това и във волевия момент от субективната страна на деянието му не съществува желание за наклеветяване на тъжителката и накърняване на достойнството и честта й, а за разкрИ.е, според него, на истината за посегателството, по отношение на което се е жалвал в прокуратурата непосредствено след извършването му. В случая няма никаква, подкрепена с доказателства, яснота кой е действителния автор на увреждането на 4 автомобила, но от правно значение е увереността, изградена на база на обсъдените вече обстоятелства, на подсъдимия в това, което е казал в хода на съдебното заседание. Т.е., той не е приписал на тъжителката деяние, което да е знаел, че тя не е извършила, тъй като той е бил твърдо уверен, че тя действително го е извършила. Тук следва да се отбележи, че не налице и косвен умисъл за клевета, тъй като поведението и заявената увереност на подсъдимия изключват несигурност в действителното положение- за него субективно е ясно кой е причинителят на увредата на автомобила. Поради това следва да се приеме, че подсъдимият не знае за фактическо обстоятелство по смисъла на чл.14 от НК от състава на обсъжданото и вменено му престъпление. Поради всичко изложено правилно подсъдимия е бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал.1, т.1, вр. с чл.147, ал.1, пр.2 от НК против него.

Въззивният съд се солидаризира напълно и с правните изводи на първоинстанционния съд досежно наличието на признаците на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр. с чл.146, ал.1 от НК в поведението на подсъдимия на процесната дата. Правилно е прието, че израза „Смятам, че тя има някакви психични проблеми“ не представлява груба, негативната оценка или отнасяне към личността на тъжителя в крайна, обществено неприемлива форма. Непосредствен обект на засягане при разглежданото престъпление е личната самооценка и достойнство на личността на фона на родовия обектчест и достойнство и за да се реши въпроса съдържа ли обидно съдържание и характер дадения израз, той следва да се подложи на анализ на неговия действителен смисъл в контекста на останалото съдържание, в случая целите показания на подсъдимия пред съда по НЧХД № 2330/2023г. по описа на Районен съд- Русе и начина на изричането му, като тези обективни до известна степен критерии следва да се съпоставят със субективните особености на адресата на изявленияето, който, съобразно своята психика, ценностна и етична система, може да се окаже засегнат и оскърбен от думи и изрази, които обективно погледнато изначално и по отношение на други не биха имали обиден характер. Ето защо, съществено момент за престъплението, който законодателят извежда на преден план, е личното възприемане на обидата от адресата, към когото е насочена. Видно от доказателствата по делото, сред които и разменени между страните писмени съобщения, автентичността на които не е оспорена от никого, изразите, 5 използвани там и от двете страни, са сходни с тона на процесните думи и видно от развитието на разговора им, те не са повлияли негативно на която и да е от двете страни в него по начин да прекрати комуникацията или да изрази мнение за наличие на обида. Изразът „Смятам, че тя има някакви психични проблеми“ предполага мнение на подсъдимия, че тъжителката има проблеми с психиката си. Психиката, като комплекс от мисловни процеси, емоции, желания и съзнателни и подсъзнателни аспекти на човешкия ум, включва всички когнитивни функции, като възприятие, памет, мислене, въображение и език. Психиката определя човешките емоции, мотивации и личностни характеристики и начина на реакция на различни ситуации и взаимодействието с околните. Психиката е многокомпонентен комплекс от съзнание, подсъзнание, емоции, личност и механизми за справяне. Поради многоаспектността на понятието и множеството функции на организма, които обхваща, не би могло да се приеме, че има лице, което няма какъвто и да е проблем с поне някой от елементите на психиката и проявлението им в ежедневието. Наред със субективната преценка на тъжителя следва казаното да е генерално неприемливо за обществото, да е неприлично, непристойно, грубо или цинично. В случая процесната реплика се предхожда от тежка вражда между страните по делото, в която са използвани всякакви средства и методи- публикации в интернет, жалби до органите на МВР и прокуратурата, образувани по тях множество проверки, в които са били въвлечени и голям брой други лица, също използвани за каузата на някоя от страните. Така се създало огромно напрежение между подсъдимия и тъжителката, той смятал, че тя осъществява психически тормоз над него и семейството му, което убеждение, подсилено и от образуваното по жалбата му до ОП- Русе досъдебно производство за следене на семейството му и закана с убийство, било споделено и пред съда, и всичко това отношение дало израз с изричането на обсъжданите думи, проява на правото му на свободно изразяване на разсъждения, без да надхвърля допустимите морални рамки. Изразът не съдържа оценка на психичното здраве на тъжителката, още по- малко той определя психиката й като нездрава. В израза няма твърдения за конкретни позорящи личността тъжителя факти, той представлява умозаключение, което не е обективен факт от действителността. Инкриминираният израз не е и унизителен по смисъла, вложен в наказателния закон и представлява упражняване на правото по чл.39 ал.1 от Конституцията на РБ, тъй като 6 свободата на мнение в случая не е използвана, за да увреди доброто име на другиго. Поради изложеното подсъдимият не е осъществил състава на престъплението и по чл.148, ал.1, т.1, вр. с чл.146, ал.1 от НК, поради което правилно е признат за невинен по това обвинение.