Решение № 181 от 01.06.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Смолян, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. С.ов при участието на секретаря Виляна Р. Ризова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20265400500188 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Н. Д. С. ЕГН ********** с. Л., общ. Д., обл. С., против Решение № 22/05.03.2026 г. по гр. д. № 436/2025 г. на Районен съд - Девин, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на „В. К.“ ООД ЕИК ******** седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Д. Н. № *, ет. *, офис *, сумата от 306.78 евро /600 лева/ - платена без правно основание по недействителен Договор за кредит „В.“ /„V.“/ от 04.11.2021г., ведно със законна лихва върху главницата от 306.78 евро, считано от 09.09.2025г. до окончателното й изплащане, както и 230.56 евро - разноски.

Жалбоподателят излага съображения за недопустимост, евентуално неправилност и необоснованост на решението, както и за постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Акцентира върху това, че съдът така и не се е произнесъл по своевременно наведеното му възражение за недопустимост на производството поради наличие на вече приключил със сила на пресъдено нещо спор между същите страни относно същото договорно правоотношение и относно решаващите за настоящия процес факти. Припомня, че между същите страни вече са постановени влезли в сила съдебни актове, а именно Решение № 4046/11.10.2023 г. по гр. д. № 20225330114805 на PC - Пловдив, XIII гр. състав, потвърдено с Решение № 158/01.02.2024 г. по в. гр. д. № 20235300503300 на ОС - Пловдив, X състав, с които е прието, че договорът за 1 потребителски кредит „V.“ е недействителен, както и че по него е налице само едно реално усвояване на сума в размер на 600 лв., която е върната предсрочно от ответницата на 17.11.2021 г. в размер на 627,20 лв. Счита, че на практика с предявяването на настоящия иск ищецът се опитва да пререши вече установени между страните правнорелевантни факти, а именно колко суми реално са усвоени по същия договор; има ли второ усвояване; каква е чистата стойност на кредита; останало ли е изобщо неиздължено вземане спрямо кредитополучателя. Поради това търси обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството. Евентуално, счита, че съдът е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на своевременно направено доказателствено искане; неизясняване на делото от фактическа страна; постановяване на решението при непълнота на доказателствата относно решаващ факт; нарушаване на правилата за доказателствената тежест. Поддържа, че не може фактът на реално второ усвояване на кредитна сума да бъде установен единствено чрез вътрешна справка на кредитора, преводно нареждане и авизо/местен превод, без да бъде представено първично банково извлечение, удостоверяващо реално заверяване на сметката на ответницата или реално получаване на сумата по друг безспорен платежен способ. На практика липсата на такива първични доказателства прави извода на съда за наличие на второ усвояване предположителен, а не доказан при условията на пълно и главно доказване.

Това според жалбоподателя прави решението и необосновано. Още повече че по вече приключилия спор между страните е прието, че е налице само едно усвояване на 600 лв., което е върнато в размер 627,20 лв, като първоинстанционният съд не е обяснил защо сега приема обратното и защо отхвърля установеното по предходния спор, без нови убедителни първични доказателства. Твърди се и друго процесуално нарушение: безспорно самият съд приема, че процесният договор за потребителски кредит вече е бил обявен за недействителен с влезли в сила съдебни актове. В тази хипотеза обаче приложим е специалният режим на чл. 23 ЗПК, съгласно който при недействителен договор потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи. Следователно, спорът не следва да се разрешава чрез общата реституционна уредба на чл. 55 ЗЗД, без да се държи сметка за специалната потребителска защита и без да се определи действителният размер на чистата стойност, евентуално останала невърната.

Същевременно в конкретния случай „чистата стойност“ е нула, доколкото единственото безспорно установено усвояване е 600 лв. на 04.11.2021 г., която сума е върната на 17.11.2021 г. в размер 627,20 лв., тоест дори е налице надплащане, а твърдяното второ усвояване не е доказано по надлежния ред.

Припомня се, че своевременно е оспорена и активната процесуална легитимация на ищеца в частта относно твърдяното универсално правоприемство чрез промяна в правната форма – още едно възражение, останало изцяло необсъдено от съда. Поради това, ако въззивният съд приеме решението за допустимо, се търси неговата отмяна ведно с отхвърляне на 2 претенцията изцяло. Претендират се разноски.

Иска се при необходимост и след представяне на първични документи да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори колко суми са били реално усвоени по договора; на кои дати; по какъв начин; кои суми са реално върнати от ответницата; остава ли непогасена чиста стойност на кредита и в какъв размел.

От страна на въззиваемата страна – „В. К.“ ООД, е депозиран отговор на въззивната жалба в законовия срок, в който се излагат съображения за нейната неоснователност, както и за допустимост, правилност и обоснованост на решението, което се иска да бъде потвърдено. Намира за безспорно по делото, че между същите страни е налице влязло в сила съдебно решение, с което е прогласена нищожността на сключения между тях договор за потребителски кредит и е отхвърлен предявеният насрещен иск на кредитора, като съдът е приел, че е доказано еднократно усвояване на сумата от 600 лева.

Счита обаче, че предметът на настоящото производство не съвпада с предмета на приключилото, тъй като в него не е било предмет на разглеждане самостоятелно вземане, произтичащо от твърдяно второ усвояване на сума по договора, като съдът единствено е приел, че такова не е доказано. Поддържа, че липсата на доказване на определен факт в рамките на предходен процес не формира сила на присъдено нещо относно съществуването или несъществуването на този факт, а единствено относно спорното право, предмет на делото. Т.е. влязлото в сила решение не установява със сила на присъдено нещо несъществуването на такова плащане, а единствено, че същото не е било доказано в рамките на предходния процес, което според ищеца не препятства доказването му в настоящото производство. Освен допустима, претенцията се счита и за доказана, тъй като от събраните по делото писмени доказателства се установява, че след първоначалното усвояване на сумата от 600 лева е налице и второ плащане в същия размер, извършено на 23.11.2021 г. от кредитора в полза на ответницата – видно от представените платежни документи и банкови преводи, както и от банковата референция. Същевременно с оглед на прогласената нищожност на договора, правилно първоинстанционният съд е приел, че за извършеното плащане липсва правно основание. При това положение според ищеца са налице всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, като ответницата не доказва да е погасила това второ усвояване.

Претендират се разноски. Не се правят доказателствени искания.

СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Ищецът твърди, че на 04.11.2021г. между страните е сключен договор за 3 кредит „V.“ под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит 1200 лева, по силата на който ответницата усвоила заемна сума в размер на 600 лева и след частично погасяване - още 600 лева. Твърди, че с Решение № 4046/11.10.2023г. по гр.д. № 14805/2022г. по описа на PC – Пловдив, XIII граждански състав, потвърдено с Решение № 158 от 01.02.2024 г. по в. гр. д.

3300/23г. на ОС - Пловдив - 10 с., договорът е обявен за недействителен, поради което се дължи само чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 ЗПК.

Тъй като обаче съдът приел, че по договора еднократно е усвоена сума от 600 лева на 04.11.2021 г., респ., че ищецът не е доказал да е имало две усвоявания по кредита от по 600 лева, сега на основание чл. 55 ЗЗД, а в условията на евентуалност - чл. 23 от ЗПК, търси осъждане на ответницата да върне втората усвоена сума от 600 лева като получена без основание поради обявената недействителност на договора.

Ответницата прави възражение по чл. 299 ГПК – че спорът между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо и не може да бъде пререшаван. Твърди, че с цитираните от ищеца съдебни актове е обявен за нищожен процесният договор за потребителски кредит „V.“ и е отхвърлен насрещният иск на кредитора за 1193.68 лева. В предходния исков процес изрично е установено, че на 04.11.2021 г. е усвоена само сумата от 600 лева, която е върната предсрочно на ищеца на 17.11.2021 г. и то в по – голям размер - 627.20 лева. След като е прието, че няма неизплатена чиста стойност и че второ усвояване не е доказано, искът е недопустим, евентуално неоснователен. Счита, че с предявяването на нов иск за 600 лева кредиторът обективно заобикаля установеното със сила на присъдено нещо: нищожност на договора и липса на неиздължена чиста стойност, което съставлява злоупотреба с процесуални права.

Въз основа на тези фактически твърдения и данните по делото районният съд е приел, че е сезиран с два иска: главен по чл. 55 от ЗЗД с цена 600 лева и евентуален - по чл. 23 ЗПК за връщане на чистата стойност на кредита – второ усвояване в размер на 600 лева.

По делото няма спор, че с Решение № 4046/11.10.2023г на Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав, е признато за установено, че процесният договор за кредит „V.“ е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, като насрещният осъдителен иск на кредитора за сумата от общо 1193.68 лева е отхвърлен. Решаващите мотиви на районния съд са, че доколкото насрещният иск е предявен на договорно основание, а по делото е установена недействителност на договора, то претенцията по чл. 79 ЗЗД е неоснователна.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, но с други м о т и в и : че кредиторът не е длъжен да търси вземането си на извъндоговорно основание в отделен процес, но не доказва по процесния договор на потребителя да са отпуснати повторно 600 лв, които да подлежат на връщане като чиста стойност.

4

РС – Девин, без да изложи каквито и да било мотиви, приема исковете – и главен, и евентуален, за допустими, като уважава главния, установявайки, че има второ плащане/усвояване по недействителния договор, което не е върнато от ответницата.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението е валидно, но недопустимо по следните съображения:

В предходния исков процес за установяване нищожност на процесния договор за кредит на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК ответникът /тук ищец/ е предявил насрещен осъдителен иск по чл. 79 ЗЗД за дължимите по договора суми в общ размер на 1193.68 лева. Искът му за реално изпълнение по кредитното правоотношение е отхвърлен, тъй като по делото липсват доказателства да е усвоена втора сума от още 600 лв, която като чиста стойност ответницата да му дължи на основание чл. 23 ЗПК. Същевременно усвоената главница от 600 лв е върната с надплащане.

Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит, за да се произнесе по предявения от кредитора осъдителен иск на договорно основание за заплащане на дължими суми по договора, съдът следва да установи на основание чл. 23 ЗПК какъв е размерът на дължимата сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска до размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55 ЗЗД. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, би се достигнало до неоснователно обогатяване на потребителя предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност, което би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно разместване на имуществени блага, с каквато именно цел е въведена разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния закон.