Определение № 1607 от 16.06.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1607 гр. Бургас, 16.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20232100500893 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В, чрез юрисконсулт И.а.

Обжалва се разпореждане № 13361 от 14.11.2022 г. по ч.гр.д.№6984/22г. на БРС, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против П. И. от с. Равнец, в частта, с която е отхвърлено заявлението относно вземането за договорно възнаграждение в размер на 679,47 лв. и лихви за забава в размер на 236,46 лв.

Според жалбоподателя, съдът неправилно е заключил, че същото противоречи на добрите нрави. Сочи, че според цитирана от него съдебна практика на ОС- Габрово, следва да се приеме, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап на производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Цитирана е и практика на ОС- Варна според която законосъобразното осъществяване на фактите, на които искането по чл.410 ГПК се основава, е извън обхвата на проверката при произнасяне по основателността на заявлението по чл.410 ГПК. Намира, че с изменението на чл.411, ал.2, т.3 ГПК, законодателят е предоставил правомощия на заповедния съд да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в договор с потребител или е налице обоснована вероятност за това, което обаче не изключва тълкуването за липсата на правомощие на заповедния съд досежно преценката за валидност на сделката поради нарушение на закона или добрите нрави. Затова счита, че заповедният съд е превишил правомощията си и е нарушил съдопроизводствените правила. Според жалбоподателя уговореният лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Развити са подробни съображения, като се акцентира на липсата на възможност по чл.145, ал.2 ЗЗП да се прави преценка за неравноправност на клауза, която касае определянето на основния му предмет.

1

Заявява, че преди сключването на договора на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр, като се установява, че кредиторът е предоставил преддоговорната във форма съгласно ЗПК, като във формуляра са посочени същите параметри, както в договора за потребителски кредит. Ответникът декларирал, че е получил екземпляр от него, подписал се е с имената си и се е подписал. Изготвен е погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който също бил връчен на ответника, ведно с ДПК. Заявява също, че ДПК отговаря на всички императивни изисквания на закона.- подробно и ясно били описани всички параметри като основание и размер, на разбираем и достъпен език. Задължение то всяко лице е да прояви грижа на добър стопанин и да прочете договора, запознавайки се със съдържанието му, да изиска разяснения, ако не разбира нещо, да се консултира за последиците от същия и след това да го подпише. В случая длъжникът не е обективирал желание да се откаже от сключения договор, каквато възможност има според закона и в ОУ към договора.

Жалбоподателят счита, че уговорения годишен лихвен процент отговаря на законовите изисквания и не противоречи на добрите нрави. С оглед принципа на свобода на договаряне, обективиран в чл.9 ЗЗД и по свободна воля страните са сключили договора за кредит с посочените годишен лихвен процент и ГПР. Изтъква, че предвид измененията на ЗПК- чл.19, ал.4 и ал.5, е налице преосмисляне на старата съдебна практика, според която годишен лихвен процент, надвишаваш три пъти законната лихва когато задължението не е обезпечено и двукратния размер на законната лихва когато задължението е обезпечено, противоречи на добрите нрави. След като лихвата се включва в общите разходи по кредита, за нея важи границата, определена в чл.19, ал.4 ГПК и съдът не разполага с правомощия да поставя граница за максимално допустим размер на възнаградителната лихва до 30%.

Сочи, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР, понеже е уговорен фиксиран лихвен процент, а подобно изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент- аргумент от чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Изтъква, че след като са спазени изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК, като годишния лихвен процент е в границите, определени с тази норма, не може да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно, съответно- че уговорената договорна лихва представлява неравноправна клауза. В заключение намира, че не е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено с императивна норма на закона.

Предвид действителността на клаузата за договорното възнаграждение моли да бъде присъдена и дължимата законна лихва върху него.

Намира, че съдът неправилно е отхвърлил заявлението и досежно лихвата за забава.

Сочи, че не е налице анатоцизъм, тъй като кредиторът има право да получи възнаграждение за ползване на кредита извън уговорения за това срок, което представлява цената за ползване на отпуснатата сума, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Затова и се претендират мораторни лихва в размер на 236,46 лв., дължими за периода от 6.08.2021г. /датата на изпадане в забава/ до 4.10.2022г. /датата на предсрочната изискуемост/.

В заключение жалбоподателят сочи, че съдът неправилно е отхвърлил подаденото 2 заявление като е прогласил договора за недействителен. Посочил е, че съгласно чл.26 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни норми на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й клаузи.

Моли разпореждането да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него се постанови издаването на заповед за изпълнение и за отхвърлената част от заявлението досежно възнаградителната и законната лихва. Претендира разноски за въззивната инстанция в размер на 15 лв.- внесена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира жалбата за допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становището на частния жалбоподател и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частно гражданско дело № 6984 по описа за 2022 г. на Районен съд- Бургас е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Профи Кредит България” ЕООД, чрез пълномощник- юрисконсулт.

Иска се издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против П. Д. И. от с.

Равнец, за следните суми: 2124,73 лв.- неплатена главница; 679,47 лв.- неплатено договорно възнаграждение за периода от 5.11.2021г. до 5.10.2022г.,

503,12 лв. неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ и 1207,50 лв.- неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 236,46 лв.- лихва за забава от 6.08.2021г. до 5.10.2022г.; 29,01 лв.- законна лихва, начислена за периода от 5.10.2022г. до 27.10.2022г., както и законна лихва от подаването на заявлението.

В т.12 от заявлението са изложени следните обстоятелства: Между страните е сключен договор за потребителски кредит № 40004821095 от 8.07.2021г, подписан при ОУ, неразделна част от договора. Заявителят изпълнил своята част от задължението и превел на длъжника уговорената сума. Длъжникът поел задължение да я върне за срок от 24 месеца, с месечна вноска съобразно погасителен план- 222,34 лв., с падежна дата- всяко 5-то число на месеца. Съгласно ОУ длъжникът дължи на дружеството възнаграждение за ползвания кредит, като същото е определено по размер в договора. Същото е разсрочено във времето и се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Клиентът закупил и пакет от допълнителни услуги, по силата на който получил приоритетно разглеждане и становище по искането му за потребителски кредит, преди клиентите, които не са закупили такъв пакет, а през целия срок на договора му било предоставено правото да променя едностранно погасителния план, като отлага и/ или намалява плащането по вноски и / или променя падежната дата по всяка вноска. За тези предоставени услуги клиентът дължи възнаграждение, което става изискуемо със закупуването на пакета от допълнителни услуги.

Същото е разсрочено във времето за срока на договора и се погасява от клиента в рамките на 3 погасителния план, на равни месечни погасителни вноски и е добавено към месечните вноски за погасяване на кредита.

Длъжникът не изпълнил задължението по договора съобразно погасителния план, направил 2 погасителни вноски и изпаднал в забава. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем от страна на кредитора на 5.10.2022г., за което длъжникът бил уведомен.

Към заявлението са приложени пълномощно и квитанция за внесена държавна такса, а като доказателства: Договор за потребителски кредит № 40004821095 от 8.07.2021г., ведно с общите условия и погасителен план към него.

Съдът е издал заповед № 37489/14.11.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за претендираната главница, както и за 13,57 лв. лихва за забава за периода от 5.10.2022г. до 27.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението, както и за част от разноските.

С обжалваното разпореждане от същата дата районният съд е отхвърлил заявлението в частта относно претенцията за договорната лихва, за претенцията за стойността на пакета от допълнителни услуги, както и за обезщетенията за забавено плащане /мораторната лихва/.

По отношение на претенцията за договорна лихва е посочил, че същата противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена лихва в размер на 41%. От договора било видно, че първоначално уговорения размер на задължението е 1081,21 лв. при главница на размер на 2300 лв., която следва да бъде върната за срок от 24 месеца. Счел е, че уговорката за лихва в посочения размер противоречи на добрите нрави, предвид прекомерния размер на това задължение, а присъждането й ще доведе до неоснователно обогатяване. Тази уговорка била нищожна на основание чл.26 ЗЗД. Фактът, че правоотношението се урежда от ЗПК, в който е посочен максимален размер на ГПР, допустим по ЗПК, не променя горния извод.

По отношение закупените допълнителни услуги районният съд е приел, че в тази му част договорът противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК, съгласно който кредиторът не може да събира такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая, пакета услуги, закупен със споразумението е свързан с такси за допълнителни услуги по конкретния договор за кредит. На същото основание била нищожна и таксата от 20 лв. по тарифата на дружеството за извънсъдебно събиране на вземането.

По отношение на претенциите за лихва за забава съдът е посочил, че според твърденията в заявлението задълженията по договора за станали предсрочно изискуеми, считано от 5.10.2022г., за което длъжникът бил уведомен. По тази причина съдът е приел, че за периода преди предсрочната изискуемост длъжникът не е в забава за заплащане на главница в посочения в заявлението размер, понеже това вземане е станало изискуемо от 5.10.2022г. Затова е присъдил само лихвата от датата на предсрочната изискуемост до подаване на заявлението.

Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е частично основателна.

Съображения:

Съгласно чл.411, ал.2, т.2 ГПК съдът отказва да издаде заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона и добрите нрави, а съгласно т.3 на същата разпоредбакогато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е 4 налице обоснована вероятност от това.