Решение № 1885 от 24.07.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1885

Добрич, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - IV състав, в съдебно заседание на шести юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЛЮБОМИР ГЕНОВ

При секретар СТОЙКА КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИР ГЕНОВ административно дело № 20267100700245 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на Р. П. Г. с [ЕГН] от [населено място], общ. Генерал Тошево, представляван от процесуалния представител адвокат Д. Ч. с адрес за призоваване [населено място], [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1850957/10.04.2026 г. на младши инспектор в РУ – Г. Т. при ОД на МВР – Добрич А. С. М., с която на основание на чл.171 т.1 буква з), гг) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. Изложените от жалбоподателя твърдения са за незаконосъобразност на оспорената заповед поради неспазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона. Посочва се, че не е било направено от полицейските органи уведомяване на собственика за дерегистрацията на автомобила. Настоява за отмяна на издадената заповед и за присъждането на направените разноски.

В законния срок не е постъпил писмен отговор от административния орган. В началото на съдебното заседание неговият процесуален представител е посочил, че оспорва жалбата.

В съдебното заседание жалбоподателят чрез своя пълномощник е заявил, че от събраните по делото доказателства и при преглед на нормативната уредба се установява, че задължението за уведомяване от страна на органите на ОД на МВР към собствениците на автомобилите при служебно прекратена регистрация на МПС не е отпаднало с оглед на изричната разпоредба на чл.18б ал.2 във връзка с ал.1 т.8 от Наредба №І-45 от 2000 г., поради което при липсата на една от предпоставките от фактическия състав за налагане на съответната принудителна административна мярка на жалбоподателя не може да бъде вменена вината за извършването на нарушението и специално за ограничителната мярка, която същият трябва да търпи вследствие на прекратената регистрация на МПС, собственост на юридическо лице; няма данни и не се представят такива, включително с последващите изискани писмени доказателства, които да установяват, че сектор „Пътна полиция“ е уведомил собственика на моторното превозно средство, а именно кооперация „И.“, че регистрацията на процесното МПС е прекратена; представена е от ответната страна справка за движението на регистрацията на МПС, от която се вижда датата, на която същата е служебно прекратена и датата, на която регистрацията е възстановена следствие на незабавното сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ за посочения автомобил; липсват предпоставките за издаването на оспорената заповед както към момента на нейното постановяване, така и към настоящия момент, спазвайки нормативната уредба, действаща към датата на издаването на заповедта, изискваща уведомяването за служебно прекратената регистрация на МПС; моли за отмяната на заповедта и за присъждането на сторените по делото разноски.

В съдебното заседание ответникът чрез своя процесуален представител е посочил, че съгласно чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата се допускат само МПС, които са регистрирани; след служебно прекратена регистрация МПС губи правото си да участва в движението, независимо от наличието на регистрационни табели или всички други предпоставки; управлението на МПС с прекратена регистрация представлява формално административно нарушение, за което не се изисква настъпването на вредоносен резултат, а е достатъчно обективното осъществяване на деянието; законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на закона на водача е съставен АУАН; по чл.140 от посочения закон за същото нарушение законодателят е предвидил лишаване от право да се управлява МПС, поради което на законово основание е приложена и принудителната административна мярка; тя има превантивен и преустановителен характер, като не представлява административно наказание; прилагането не е обусловено от влизането в сила на НП, а от наличието на достатъчно данни за извършени нарушения; с изменението на Закона за движението по пътищата, считано от 07.09.2025 г., прекратяването на регистрацията настъпва служебно и автоматично, като уведомяването на собственика не е задължително; настоява за оставянето на жалбата без уважение; прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице - адресат на оспорената заповед, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

От данните по административната преписка се установява, че на 10.04.2026 г. от А. С. М. – младши инспектор в РУ – Г. Т. при ОД на МВР – Добрич - е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, №4995656 на Р. П. Г. за това, че на 10.04.2026 г. около 8.52 часа при движението си по [улица]в [населено място] в посока към [населено място] управлявал товарен автомобил „ФОРД РЕЙНДЖЪР“ с рег. №[рег. номер], като пътното превозно средство е с прекратена регистрация поради липсата на „Гражданска отговорност“ и виновно е нарушена разпоредбата на чл.140 ал.1 пр.1-во от Закона за движението по пътищата – управлява се моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Акт за установяване на административно нарушение серия GA, №4995656 е предявен и връчен на водача, което е надлежно удостоверено с подписа му и този на още един свидетел. Той е съставен на базата на извършена проверка от актосъставителя в присъствието на свидетеля Ж. Й. Ж.. Въз основа на съставения АУАН е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1850957/10.04.2026 г. на младши инспектор в РУ – Г. Т. при ОД на МВР – Добрич А. С. М., с която на основание на чл.171 т.1 буква з), гг) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. Като правно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл.171 т.1 буква з), гг) от Закона за движението по пътищата, а за фактическо основание – управлението на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Според т.1.7. от Заповед №357з – 2522/02.09.2025 г., издадена на основание на чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата и чл.43 ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, директорът на ОД на МВР – Добрич е оправомощил служителите на длъжност „полицейски инспектор“ в РУ при ОД на МВР – Добрич с правомощия на територията на съответното РУ при ОД на МВР – Добрич да прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2а), т.2б), т.4, т.5 буква а), т.6 и т.7 от Закона за движението по пътищата.

С оглед на изложеното по – горе обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентно длъжностно лице, в кръга на предоставените му правомощия съгласно приложената по делото оправомощаваща заповед на директора на ОД на МВР – Добрич, в установената от закона форма и съдържание съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК във връзка с чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата. В заповедта е посочена процесната законова разпоредба, регламентираща условията за налагане на обжалваната принудителна административна мярка - чл.171 т.1 буква з), гг) от Закона за движението по пътищата. Изложени са и фактическите основания, които са мотивирали административния орган да я издаде, включително чрез препращане към съдържанието на съставения срещу жалбоподателя АУАН, който е част от административната преписка.

В производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но не са спазени материалноправните разпоредби и целта на закона.

Чл.171 от Закона за движението по пътищата предвижда за осигуряване на безопасността на движението и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат принудителни административни мерки, една от които (чл.171 т.1 буква з), гг) от същия закон) е временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. От намиращите се по делото доказателства става ясно, че никой не е уведомил собственика на автомобила за изтичането на застраховката „Гражданска отговорност“ и за служебното прекратяване на регистрацията на процесния автомобил, което не се оспорва от административния орган. Освен това от представените застрахователна полица (на лист 12 от делото) и справка за историята на регистрацията на процесния автомобил (на лист 58 от делото) е видно, че веднага след установяването на пропуска за автомобила е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което е довело до служебното възстановяване на регистрацията на процесния автомобил на основание на чл.143 ал.10 от Закона за движението по пътищата. След като са налице безспорни данни от Гаранционния фонд, че за автомобила вече е имало валидна застраховка и регистрацията му е служебно възстановена, то е обезпечен общественият интерес, за чието гарантиране законът е въвел изпълнението на тази принудителна мярка. Затова и личният интерес на жалбоподателя е несъразмерно ограничен от изпълнението на издадената заповед. В този смисъл е и практиката на върховната съдебна инстанция, обективирана в Определение №3210/23.03.2026 г. по административно дело №1844/2026 г. на VII отделение на ВАС – същото касае произнасяне по искане за спиране на предварително изпълнение, но изложените в него аргументи са приложими и по отношение на законосъобразността на самите принудителни мерки, доколкото жалбите срещу последните са подсъдни на административните съдилища като първа и същевременно последна инстанция. С оглед на всичко изложено издадената принудителна административна мярка трябва да бъде отменена.

Административната принуда е крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителната административна мярка изисква бързи фактически действия по нейното налагане, но това не трябва да става в нарушение на принципите по чл.4, чл.6 и чл.7 от АПК като гаранции за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина. Като не се е съобразил с това, административният орган е наложил принудителната административна мярка при липсата на безспорна доказаност на нарушението.

По изложените съображения обжалваната заповед е неправилна и противоречи на материалния закон и целта на закона, поради което са налице основания за нейната отмяна по смисъла на чл.146 т.4 и т.5 от АПК и жалбата следва да бъде уважена.

Заради изхода от спора и на основание на чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя трябва да бъдат присъдените сторените и поискани разноски в общ размер на 516.40 евро, включително внесена държавна такса в размер на 5.11 евро и заплатено адвокатско възнаграждение в минималния размер (който не е прекомерен) от 511.29 евро.

Водим от горното и на основание на чл.172 ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Р. П. Г. с [ЕГН] от [населено място], общ. Г. Т., издадената от младши инспектор в РУ – Генерал Тошево при ОД на МВР – Добрич А. С. М. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1850957/10.04.2026 г.

Разпечатката съдържа 26 от 30 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1afbcff7-9ba1-4f57-ace5-262e7454354b