Решение № 417 от 19.11.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Смолян, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20235440100995 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, подадена от ищеца А. М. Х. от гр. Смолян срещу ответниците „*** ЕООД. Срещу първият ответник е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.първо ЗЗД за заплащане на сумата от 27,13 лв., недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит № 2606858/17.07.2022 г., а срещу втория ответник осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.първо ЗЗД за заплащане на сумата от 67,62 лв., представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 17.07.2022 г.. Претендира за деловодните разноски.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното:

Страна е по Договор за потребителски кредит № 2606858/17.07.2022 г., сключен с „***“ ЕАД, по който й е предоставен кредит в размер на 400 лв., платим на 3 месечни вноски. Съгласно Договора е следвало да върне обща сума в размер на 2 290,68 лева, при получена сума от 2000 лева, ГПР 34,4 %, годишен лихвен процент 30 %, при срок на кредита от 10 месеца.

На основание чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит между ищеца и „***“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство за обезпечение на кредита, по който е следвало да заплати възнаграждение в размер на 125,68 лв., разпределени на 3 месечни вноски, включени и начислени към вноските по договора за кредит.

На 02.10.2022 г. погасил предсрочно задължението по договорите, като платил сума в 1 общ размер 494,75 лв., с който погасил към „***“ ЕАД главница в размер на 400 лв. и лихва в размер на 27,13 лв. и към „***“ ЕООД възнаграждение в размер на 67,62 лв.

Счита договора за кредит за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не са описани условията за прилагане на ГЛП, не е посочен действителният ГПР, тъй като в него не е включено възнаграждението по договора за гаранция, а договорът за поръчителство за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл.трето ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП, тъй като е сключен при използване на заблуждаваща търговска практика, с което са нарушени добрите нрави и принципа на справедливостта, чрез заобикаляне на закона – изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК и сключването на отделен договор за поръчителство е преодоляна забраната ГПР да надхвърля 5- кратния размер на законната лихва и възнаграждението не включено в размера на ГПР, въпреки, че представлява разход по кредита..

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***“ ЕАД оспорва предявения срещу него иск като неоснователен. Признава факта на сключения договор за кредит. Признава плащането на сумата от 27,13 лв., с която е погасена договорна лихва, но счита договорът за действителен и извършеното плащане за извършено на годно основание. Оспорва като неоснователни твърденията на ищеца, че плащането за поръчителство представлява общ разход по кредита и следва да бъде включен в ГПР. Твърди, че и двата договора са действителни. моли предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени деловодните разноски.

Ответникът „***“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва иска, предявен срещу него като неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Признава факта на сключения договор за кредит от ищеца с „***“ АД и че по договора за поръчителство е платена сумата от 67,62 лв. Твърди, че договорът за поръчителство е действителен и съответно плащането е извършено на действително основание. Твърди, че договорът за поръчителство е самостоятелен договор и възнаграждението по него не следва да бъде включено в ГПР. Потребителят е могъл да избира между две възможности за обезпечение – банкова гаранция или поръчителство, но е могъл и да откаже да предостави обезпечение.

Възнаграждението за поръчителя не представлява общ разход и не следва да се включва в ГПР. Счита за ирелевантно твърдението, че кредиторът и поръчителят са свързани лица.

Няма законова пречка за последното. Твърди, че сключването на договора за поръчителство не е условие за отпускане на кредита. Претендира за разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В писмено становище пълномощникът адв. *** моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира за присъждане на направените от ищеца разноски, съобразно представения списък, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв..

Ответникът „***“ ЕАД не се представлява, в писмена молба, депозирана чрез юр.

*** моли предявения срещу него иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Оспорва ищецът да е материално затруднено лице. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от адв. ***.

2

Ответникът „***“ ЕООД моли да бъдат отхвърлени предявения от ищеца иск, претендира за юрисконсултско възнаграждение. Оспорва твърдението на ищеца, че е материално затруднено лице. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от адв. ***.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.07.2022 г. между „***“ ЕАД като кредитор и А. М. Х. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № 2606858, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 400 лева, който последният се задължил да плати заедно с договорената лихва от 40 % на три месечни вноски, описани в погасителния план към договора, съответно в размер на 139,65 лв., 142,41 лв. и 145,07 лв., като падежът на първата погаситена вноска е 10.08.2022 г., а падежът на последната погасителна вноска е 10.10.2022 г.. Договореният ГПР е 48,21 %, като взетите предвид допускания са описани в общите условия. Общият размер на всички плащания възлиза на 427,13 лв.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението за отпускане на кредита, че ще предостави обезпечение – банкова гаранция в срок от 10 дни от подаване на заявлението или поръчителство с одобрено от „***" юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението, срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредита е 24 часа от предоставянето на обезпечението. Съгласно чл. 4, ал. 2, ако в уговорения срок не се предостави обезпечението, ще се счита, че заявлението не е одобрено от кредитора и договорът за кредит не поражда действие между страните. Съобразно чл. 4, ал. 3 в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от подаване на заявлението, като в случай, че заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока, договорът не поражда действие между страните.

На основание чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е сключен договор за предоставяне на поръчителство между „***“ ЕООД и А. М. Х., с който „***“ ЕООД се задължило да сключи договор за поръчителство с „***“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя-потребител по договора за потребителски кредит. В чл. 4, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 от същия договор е предвидено, че поръчителят има право на възнаграждение за изпълнение на задълженията по договора, а потребителят е длъжен да плати на поръчителя дължимото по договора възнаграждение. В договора за предоставяне на поръчителство е посочено, /чл. 8, ал. 1 и ал. 4/, че потребителят заплаща възнаграждение за обезпечаването по един от следните начини: по банкова сметка на поръчителя (която не е посочена), по банкова сметка на „***“ ЕАД (описана в договора) или по начините, установени в Договора за потребителски кредит за плащане на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство „***“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя 3 изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор. В нито един текст от договора за предоставяне на поръчителство не е посочена сумата, дължима като възнаграждение от страна на ищеца. Видно от приложението към договора за поръчителство, възнаграждението на поръчителя е в общ размер 125,68 лв., платимо на 3 месечни вноски, ведно с вноските за погасяване на кредита.

В първото съдебно заседание съдът отдели като безспорни и ненуждаещи се от доказване факти, че по договора за кредит ищецът е платил сумата от 27,13 лв., с която е погасена договорна възнаградителна лихва, а по договора за поръчителство е платил сумата от 67,62 лв. – възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.

Съдът извърши служебно справка в Търговския регистър по партидите на кредитора и на поръчителя, от която се установи, че „*** ЕООД са свързани дружества, тъй като едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД е „***“ ЕАД.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове от ищеца са процесуално допустими, предявени между надлежно легитимирани страни – страните по договорното кредитно правоотношение и по договора за поръчителство.

Относно исковете за нищожност на договора за кредит, предявен срещу ответника „***“ ЕАД:

Безспорно се установи, че в случая между ищеца и първия ответник „***“ ЕАД е бил сключен договор за кредит, по който първият е кредитополучател, а ответникът е кредитор.

Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе, независимо дали страните са навели так*** възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Касае се за договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими изискванията на ЗПК. Отделно от това сключеният договор за потребителски кредит представлява потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което за него са приложими и изискванията на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т.

20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е неприложим за процесния договор, тъй като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води 4 до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Ищецът е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като е сключила през 2022 г. договора за потребителски кредит като физическо лице и процесният договор не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност.

Съдът извърши служебна проверка на цитираните текстове от ЗПК във връзка с изложените твърдения от ищеца за нищожност на клаузата за неустойка.

Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал.

2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.