Решение № 309 от 05.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Б., 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Крум Динев при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора Р. Андр. Г. като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231200600723 по описа за 2023 година Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по въззивната жалба на Н. О. С.- подсъдима, чрез нейния защитник- адв.У. и е за проверка на невлязлата в сила присъда № 900112 от 18.05.2023 год., постановена по нохд №604/2021 год. по описа на РС Б..

С цитираната присъда подсъдимата Н. О. С., с ЕГН ********** е призната за виновна в това, че за времето от неустановена дата през месец февруари 2019 год. до 27.02.2019 год., в град Б., с цел да набави за себе си имотна облага / парична сума в размер на 4000 лева/, чрез телефонни разговори /водени между телефонен номер ****, ползван от пострадалия В. Н. Н. и телефонен номер ****, ползван от нея/ и комуникация по „Месинджър“ /водена между профила в „Месинджър“- „В. Н.“, ползван от пострадалия В. Н.

Н. и профила в „Месинджър“- Н. С., ползван от нея/, възбудила заблуждение във В. Н. Н., че срещу предоставяне от негова страна на сумата от 4000.00лв., ще започнат с него общ бизнес и тези пари ще бъдат използвани за отваряне на заведение за бързо хранене в град Б., включително за първоначален наем на помещението, в което ще бъде отворено заведението и за оборудване на същото, с което причинила на В. Н. Н. имотна вреда в размер на 4000.00 лева, поради което и на основание чл.209, ал.1 от НК, районният съд я е осъдил да изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6/шест/ месеца, което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил същото за срок от 3/три/ години.

1

С атакуваната присъда подсъдимата С. е осъдена да заплати на пострадалия Н. сумата от 4000.00лв./четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди като пряка и непосредствена последица от извършеното от нея престъпление по чл.209, ал.1 от НК, както и да заплати сторените по делото разноски от 727.15 лв. /седемстотин двадесет и седем лева и петнадесет стотинки/. РС е постановил и да се отнемат в полза на Държавата и унищожат по съответният ред веществените доказателства по делото -2бр. дискове с трафични данни /информация от мобилни оператори/, приобщени към ДП№139/2019г. по описа на ОД на МВР-Б. .

Недоволна от така постановената присъда останала подсъдимата С., която чрез защитника си- адв.У. твърди във въззивната жалба и допълнението към нея, че присъдата, предмет на въззивна проверка е неправилна и незаконосъобразна, иска се нейната отмяна и признаване на подсъдимата за невиновна по повдигнатото й обвинение. В допълнението към въззивната жалба, изготвена след запознаване с постановените от РС мотиви към присъдата, подсъдимата твърди, че обвинението не е доказано, а присъдата е постановена след неправилен доказателствен анализ. Твърди се, че не е установено с годни доказателствени средства, че към момента на предаване на парите от синовете на пострадалия на подсъдимата С. тя не е имала намерение да наема помещение за заведение и да развива съвместен бизнес с пострадалия. Иска се отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на подсъдимата, както и изцяло отхвърляне на предявения срещу нея граждански иск за имуществени вреди.

В съдебно заседание подсъдимата С. и нейния защитник- адв.У. се явяват лично и поддържат жалбата и допълнението към нея по изложените там съображения. В право на последна дума С. иска да бъде оправдана.

Въззиваемия- частен обвинител и граждански ищец не се явява, но се представлява от повереника си- адв.А.. Последната оспорва въззивната жалба.

Намира, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, тъй като е постановена въз основа на верен доказателствен анализ, поради което и моли да бъде потвърдена.

Представителят на Окръжна прокуратура също намира присъдата, предмет на въззивна проверка за правилна. Счита, че в настоящият казус от доказателствата по делото категорично се установява, че подсъдимата още изначално не е имала намерение да наема заведение и да започва общ бизнес с пострадалия Н., като правилно за изясняване на това обстоятелство са кредитирани показанията на свидетелката Д., както и на двамата сина на пострадалия. Пледира присъдата на РС Б. да бъде потвърдена.

Окръжният съд, в настоящия състав, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, становищата на страните и събраните доказателства и след като да извърши цялостна проверка на присъдата и извън основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК, намира следното:

Районният съд правилно е изяснил фактите по делото, тъй като е сторил това въз основа на верен анализ на доказателства и доказателствени средства, 2 събрани по предвидения процесуален ред. Тази фактическа обстановка се споделя и от настоящия състав, който също приема следното:

Подсъдимата Н. О. С. е от Б., има две деца, трудово ангажирана във фирма ЕТ „В. М.“ като продавач-консултант със сключен трудов договор на 24.12.2020г. Не е осъждана. Към месец февруари 2019 год. работила като общ работник в кухня в заведение „М.К.“ в Б., на което собственик била свидетелката С. Д..

В началото на 2019 год. подсъдимата С. се запознала в социалната мрежа „Фейсбук“ с пострадалия В. Н. Н.. Последния е от Б., където постоянно живее с двамата си пълнолетни сина- свидетелите Д. Н. и Н. Н., но в посоченото време се намирал на работа в У.. Между двамата- подсъдимата и Н. започнала кореспонденция -съобщения и разговори в социалната мрежа „Фейсбук“, като той използвал в тази мрежа профил и в „Месинджър“ с наименование „В.

Н.“, а подсъдимата ползвала във „Фейсбук“ и „Месинджър“, профила „Н.

С.“. Започнали да си комуникират и чрез телефонни разговори, като Н. ползвал мобилен телефонен номер ****, а подсъдимата ползвала мобилен телефонен номер ****. В рамките на общуването им пострадалия Н. казал на подсъдимата, че живее сам, няма жена, че харесва С. и предлагал да имат интимни отношения и връзка. С. отговаряла,че като се върне в страната, „може да опитат“ да са заедно, като също му заявила, че живее сама с двете си деца и изпитва материални затруднения, поради което Н. чрез сина си- Д.

Н. й изпратил сумата от 200 лв. Подсъдимата С. споделила на Н. също така /по приложението „Месинджър“/, че работи в заведение за бързо хранене в Б.

„М.К.“, а неин работодател е св.Д., както и, че има намерение да започне собствен бизнес като също отвори заведение за бързо хранене в Б. в съдружие с Д. . Посочила, че няма пари, с които да стартира бизнеса, поради което предложила на В. Н. да го направят заедно и той да участва с парична сума в започването на този бизнес с нея и св.Д., като получава част от печалбата, която заведението ще реализира. За да мотивира да получи определена сума пари от пострадалия, С. също така му заявила в разговори проведени от началото на месец февруари 2019 год. до 27.02.2019 год., че вече е намерила помещение в центъра на града, което може да се ползва за заведение, както и твърдяла, че е обсъждала вече това с Д. начинанието, без в действителност да е водила разговори за това с последната. Посочила му също така, че е необходима сумата от 4000.00лв. за заплащане на наем и оборудване, като я поискала от него, тъй като посочила, че не разполага с налични парични средства, като го уверила, че няма пречка и синовете на Н. да започнат работа в бъдещото заведение. Мотивиран от тези разговори, от убеждението на подсъдимата, че действително е намерила заведение и ще започне оборудване на същото, без изобщо да е имала разговори с Д. за общ бизнес и без да е наемала помещение, гражданския ищец В. Н. решил да предостави на С. сумата от 4000.00лв. , за да може тя да я вложи в този им „общ бизнес“ за наемането и оборудването на помещение за заведение за бързо хранене в Б.. Тъй като към този момент- февруари 2019 год. пострадалият се намирал в У. на работа, той провел на 27.09.2019г. телефонен разговор със сина си свидетеля Д. В.ов Н., като му казал да вземе 3 сумата от 4000.00лв., която държал в дома им и да предаде тези пари на подсъдимата С., като му казал, че те са за общият им бизнес- отваряне на заведение за бързо хранене, в което ще работят и двамата му сина.

Пострадалият дал на сина си Д. Н. телефонния номер на подсъдимата Н. С., като уведомил същата, че синовете му ще се свържат с нея, за да й предадат сумата от 4000 лв. Още на същия ден- 27.02.2019г., веднага след разговора с баща си, св. Д. Н. се свързал по телефона с Н. С., като използвал телефон с мобилен номер **** и посочил на подсъдимата, че е син на Н. и ще й предаде сумата от 4000 лв. Уговорили да се срещнат на паркинга на Пазара в Б., като Д. Н. , заедно с брат си- Н. Н. и техен приятел- свидетеля М.Б. се придвижили до паркинга на Пазара в Б. с лек автомобил с марка „М.“, модел „Е270“ и с рег.№ ****. Подсъдимата пристигнала на посочения паркинг личния си автомобил с марка „Фолксваген“, модел „Голф“ и с рег.№ ****. След като пристигнали на паркинга, двамата сина на пострадалия- Д. и Н. отново преброили пред свидетеля М.Б. дали носените от тях пари са точно 4000 лв., каквито указания им дал баща им. След като пристигнала на същото място, подсъдимата позвънила на телефона на св.Д. Н., тъй като двамата не се познавали, при което Д. Н. взел сумата от 4000.00лв., излязъл от автомобила , влязъл в този на подсъдимата и й предал паричната сума от 4000.00лв. След като ги взела , подсъдимата също преброила парите пред свидетеля Д. Н. и му казала, че иска да се запознае и с брат му, след което и Н. Н. отишъл до автомобила на С. и се запознал с нея. След което всички се тръгнали от района на паркинга на Пазара в Б., като свидетеля Н. Н. се обадил на баща си и му казал, че са предали на С. посочената от него сума от 4000.00лв. за общият им бизнес с нея . След 27.02.2019 год. пострадалия чрез приложението „Месинджър“ започнал да пита подсъдимата какво ставанаела ли е помещението с дадените от него пари и дали е закупила оборудването. Подсъдимата не му отговаряла нищо конкретно на поставените въпроси, като същевременно започнала и често да не отговаряла на обажданията и съобщенията му, а в случаите когато комуникирала бързала да приключи разговорите като посочвала, че е уморена или ангажирана. В даден момент пострадалия В. Н., усетил, че подсъдимата няма намерение да вложи парите му в „общ“ бизнес, при което ги поискал обратно. С. отказала да върне взетите от нея 4000 лв. като същевременно му заявила, че „не е никакъв мъж“ щом си иска обратно парите. Пострадалият се поинтересувал дали не е изхарчила парите за собствени нужди, но С. не дала ясен отговор, поради което и В. Н. продължил да настоява да му върне парите, като заявил, че ще изпрати децата му да ги вземат от местоработата й в заведение „М.К.“.

Нарес с това я уверил, че ще подаде жалба срещу нея ако не ги върне, а подсъдимата заявила, че няма да ги върне без значение дали Н. ще подава жалби срещу нея, като преустановила комуникацията си с В. Н. и блокирала профила му в „Месинджър“, както и телефонният му номер. В резултат на тези й действия пострадалия Н. вече бил уверен, че подсъдимата С. го е измамила, за да й даде той сумата от 4000.00лв., поради което и изпратил сина си св. Н. Н. да я потърси на работното й място. Н. Н. отишъл в заведение „М.К.“ при подсъдимата Н. С., като поискал от нея да върне 4 сумата от 4000 лв., при което подсъдимата заявила, че не знае за какви пари става на въпрос. Тогава Н. се ядосал и започнал да разговаря на висок тон, което било възприето и от свидетелката Д., която им казала да не се разправят пред клиентите, а да влязат в офиса. Н. позвънил на баща си- гражданския ищец, който поискал да говори с подсъдимата, но тя отказала. Пострадалия се убедил от поведението на подсъдимата, че тя го е измамила, поради което и на 19.03.2019г. подал жалба до полицейските органи.